Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (126)

Глава 125

— Заповядайте, седнете — казах в зала „Рузвелт“. Обикновено за подобни задачи използвахме Овалния кабинет. Но не исках да водя този разговор в Овалния кабинет.

Посетителят разкопча сакото си и се настани. Седнах начело на масата.

— Господин президент, излишно е да казвам, че сме въодушевени от вчерашните резултати. И сме благодарни, че станахме част от вашия успех.

— Така е, господин посланик.

— Андрей, моля.

Андрей Иваненко приличаше на човек, който успешно би изиграл ролята на дядото в реклама за зърнени закуски — плешиво теме и оредяла, тънка бяла коса отстрани, намусено изражение.

Външният му вид му беше много полезен. Защото под тази безобидна външност се криеше шпионин, истински представител на руската школа по галантност и един от високопоставените служители в бившето КГБ, който в напреднала възраст беше прехвърлен на дипломатическото поле и изпратен като посланик в Съединените щати.

— Можеше да сте още по-голяма част от нашия успех — казах, — ако ни бяхте предупредили за компютърния вирус.

— Да ви… предупредим? — Разпери ръце. — Не разбирам.

— Русия е знаела, Андрей. Разбрахме какво са целели онези членове на саудитското кралско семейство. Искали сте същото, което и те са искали. Не да ни унищожите напълно, но да ни смажете до степен, в която да загубим влияние. Вече нямаше да бъдем пречка за амбициите ви. Докато си ближехме раните, щяхте да се възползвате от възможността да възстановите Съветската империя.

— Господин президент — каза той почти с южняшки акцент, подсилен от подозрителността.

Този човек беше в състояние да гледа другия в очите и да разправя, че земята е плоска, слънцето изгрява от запад, а луната се прави от синьо сирене, и вероятно щеше да мине през детектора на лъжата с тези приказки.

— Саудитците са ви издали — казах.

— Това са отчаяни хора, господин президент — изобщо не трепна той, — какво ли няма да разправят за…

— Убиецът, когото сте наели, ни каза същото. Съвпаденията във версиите им… разказите им си приличат твърде много, за да са измислени. Проследихме и парите — онези, които Русия е превела на наемниците от групата „Ратници“. И на Бах.

— Какви „Ратници“? — попита той. — Какъв Бах?

— Странно, как така Бах и наемниците изчакаха руската делегация да си тръгне, преди да нападнат хижата.

— Това е… това е безпочвено обвинение.

Кимнах, дори му се усмихнах студено.

— Използвали сте бушони, естествено. Руснаците не са глупави. Имате правдоподобно алиби. Но за мен не е такова.

От казаното от задържаните саудитци разбрахме, че Сулиман им е продал идеята, а те са платили щедро за неговите услуги. Руснаците не са били замесени в началото. Но са научили. Саудитците са се страхували да използват собствените си пари и са се обърнали към руски посредници, осъзнали са, че както те, така и руснаците искат да видят Съединените щати на колене. Освен прехвърлянето на парите, Русия е осигурила наемниците и убиеца — Бах.

Станах.

— Андрей, време е да си вървите.

Поклати глава, докато ставаше.

— Господин президент, щом се върна в посолството, ще се свържа с президента Чернокев и съм увер…

— Ще говорите с него очи в очи, Андрей.

Той замръзна.

— Вие сте експулсиран. Веднага се качвате на самолета за Москва. Останалият персонал на посолството да е заминал до вечерта.

Ченето му увисна. За пръв път се поизпоти.

— Вие… Затваряте Руското посолство в Съединените щати, така ли? Прекъсвате дипломатическите…

— Това е началото — казах. — Когато видите целия набор от санкции, които сме планирали, ще проклинате деня, в който сте сключили сделка със саудитските отстъпници. А и за онези противоракетни системи за отбраната, които Латвия и Литва искаха да купят? Същите, които помолихте да не им продаваме? Не се притеснявайте, Андрей, няма да им ги продадем.

Той преглътна с мъка, по лицето му се изписа облекчение.

— Добре, поне това, господин през…

— Ще им ги предоставим безплатно — поясних аз.

— Аз… господин президент, трябва да… не мога…

Пристъпих към него, бях толкова близо, че и да шепнех, щеше да ме чуе. Но въпреки това продължих да говоря високо.

— Предайте на Чернокев, че има късмет, че спряхме вируса, преди да е нанесъл поражения. В противен случай Русия щеше да е във война с НАТО. И Русия щеше да изгуби.

— Повече никога не ме подлагайте на проверка, Андрей — заявих. — И не се намесвайте в изборите ни. След речта ми утре ще сте твърде заети с манипулации във вашите избори, върху които да се съсредоточите. Сега се махайте от моята страна, по дяволите.