Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (112)

Глава 111

Минах покрай Девин и Кейси, които бяха рухнали на кожените седалки в централната част на президентския хеликоптер. По лицата им се четеше крайно изтощение, косите им бяха лепкави от пот, очите им се взираха надолу. Преминали бяха през истинска преса и бяха направили всичко по силите си. Повече нямах нужда от тях. Дошъл беше моят ред и на екипа по национална сигурност.

И на Оги, най-близката връзка, която имахме с Нина.

Влязох в задната кабина и затворих вратата зад себе си, след като пуснах Оги да мине. Ръцете ми трепереха, когато вдигнах дистанционното за телевизора с плосък екран и натиснах бутон. Веднага се появиха осем лица — Лиз, Каролин и „кръгът на шестимата“.

Оги седеше в едно от кожените кресла, в скута му лежеше лаптопът, готов беше да пише.

— Каролин обясни ли ви? — обърнах се към екипа си на екрана на телевизора. — Има парола и трябва да я…

Погледнах телефона си, който имаше собствен таймер, синхронизиран с таймера на вируса.

4:26

4:25

— … отгатнем за четири минути и половина. Опитахме всякакви варианти на името й, името на Оги, на Сулиман Синдурук, Абхазия, Грузия, „Синове на джихада“. Трябват ми идеи, хора, и то веднага.

— На коя дата е родена? — попита директорът на ЦРУ Ерика Бийти.

Лиз, която държеше досието на Нина, отговори:

— Според нас на 11 август 1992-ра.

Дадох знак на Оги.

— Опитай с 11 август 1992, август 11 1992 или я изпиши с числа и тирета 8-11-92.

— Не — обади се Ерика. — Европейците поставят датата преди месеца: 11-8-92.

— Правилно — обърнах се към Оги, сърцето ми биеше лудо. — Опитай и двата варианта, ако питаш мен.

Записа бързо, свел глава, съсредоточено сбърчил чело.

— Не — каза след първия опит.

— Не — каза след втория.

— Не — каза след третия.

— Не — каза след четвъртия.

3:57

3:54

Погледнах вицепрезидента Кати Бранд, която до този момент запазваше мълчание.

Внезапно тя вдигна глава.

— Ами семейството й? Имена на нейни близки. Майка, баща, братя или сестри.

— Лиз?

— Майката се казва Надя, н-а-д-я, моминско име неизвестно. Бащата е Михаил, м-и-х-а-и-л.

— Опитай, Оги, всички варианти — главни букви, малки, обикновени, каквото трябва. Опитай и с имената им заедно.

Което, естествено, означаваше и всички комбинации от разстояния и главни букви. Всяко предположение имаше множество варианти. Всеки вариант отнемаше време.

— Давайте предложения, докато пише, хора. Братята и сестрите са добра идея. Ами…

Щракнах с пръсти, спрях насред думата.

— Нина е имала племенница, нали? Нина ми каза, че била убита при бомбардировка. Нина получила шрапнел в главата. Знаем ли името на племенницата? Лиз? Оги?

— Нямам такава информация — каза Лиз.

— С имената на роднините не се получава — каза Оги. — Пробвах всички комбинации.

3:14

3:11

— Ами племенницата, Оги? Казвала ли ти е за племенницата?

— Май… Името й започваше с р…

— Започваше с р, така ли? Трябва ми повече от „започваше с р“. Хайде, хора!

— Какво я е движело? — попита Каролин. — Какво е било важно за нея?

Погледнах към Оги.

— Свобода? Опитай.

Оги написа думата, поклати глава.

— Номерът на паспорта й — предложи секретарят по отбраната Доминик Дейтън.

Лиз разполагаше с него. Оги го написа. Не.

— Къде е родена? — попита Род Санчес, председател на Комитета на началник-щабовете.

— Домашен любимец, куче, котка? — обади се Сам Хейбър от Департамента за вътрешна сигурност.

— Името на гарата, която е взривила — каза Брендан Мохан, съветник на президента по националната сигурност.

— Ами думите „вирус“, „бомба с таймер“, „бум“.

— Армагедон.

— Тъмни векове.

— Вашето име, господин президент.

— САЩ. Съединени щати.

Всички идеи бяха добри. Всички бяха написани на компютъра в различни варианти с главни и малки букви и така нататък.

Никоя от тях не се оказа паролата.

2:01

1:58

Доколкото виждах лицето й, вицепрезидентът се взираше напред със стоманена съсредоточеност. Какво ли минаваше през ума й в този момент?

— Бягала е… нали така знаем? — попита отново Каролин.

— Да.

— Не можем ли да поработим над тази идеи? Какво е било важно за нея?

Погледнах към Оги и кимнах.

— Искаше да се прибере у дома — каза Оги.

— Точно така — съгласих се. — Но вече опитахме по този начин.

— Може би… Абхазия е на Черно море, нали? — каза Каролин. — Черно море липсвало ли й е? Морето? Нещо подобно?

Посочих към Оги.

— Това е добра идея. Опитай „Черно море“ във всички варианти.

Оги пишеше, докато всички се мъчеха да дадат поредната идея, аз не откъсвах поглед от моя вицепрезидент, човека, когото бях избрал за свой партньор в президентската надпревара измежду много други, които с радост биха приели, които биха служили вярно на мен и на тази страна.

Кати Бранд се държеше стоически, но очите й шареха из стаята, в която се намираше в оперативния център под Белия дом. Искаше ми се да виждам по-добре лицето й. Искаше ми се да разбера дали, най-малкото, това й тежи.

— С „Черно море“ не се получава — обяви Оги.

Нови предложения:

— Амнистия.

— Свобода.

— Семейство.

— Но къде е домът й по-точно? — попита Каролин. — Щом за друго не е мислела, щом това е била единствената й цел… от кой град е?

— Каролин има право — казах. — Трябва да проверим тази идея. Къде е живяла, Оги? Къде точно? Или Лиз. Някой друг? Знаем ли къде е живяла?

Лиз каза:

— Родителите й са живели в Сохуми. Води се столицата на Абхазката република.

— Хубаво. Кажи ни как се пише, Лиз.

— С-о-х-у-м-и.

— Давай, Оги… „Сохуми“.

— Сигурен ли сте? — попита Каролин.

Погледнах телефона си, усещах пулса си в гърлото.

0:55

0:52

Наблюдавах вицепрезидента, устните й се раздвижиха. Казваше нещо, но то потъна в шума от другите предположения, които валяха…

— Стоп, всички спрете — наредих. — Кати, какво каза?

Тя, изглежда, се скова, изненадана от моето внимание към нея.

— Казах да опитате с „Лили“.

Вътрешно се сринах. Не биваше да се изненадвам, но въпреки това се изненадах.

Посочих към Оги.

— Давай. Опитай с името на дъщеря ми.

0:32

0:28

Оги изписа името. Поклати глава. Пробва само с главни букви. Поклати глава. Опита пак…

— Господин президент — каза Каролин, — град Сохуми се изписва по друг начин. Когато бях в комисията по разузнаването, виждах името винаги изписано с две „у“, а не с „о“.

Наведох глава и затворих очи. И аз така помнех, че се изписва.

— С „Лили“ не става — обяви Оги.

— С-у-х-у-м-и — казах му.

Изписа го. В стаята се възцари пълна тишина.

0:10

0:09

Пръстите на Оги се отделиха от клавиатурата. Вдигна ръце, докато наблюдаваше монитора.

0:04

0:03

— Паролата е приета — обяви той. — Вирусът е обезвреден.