Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The President Is Missing, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Евелина Пенева, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Бил Клинтън; Джеймс Патерсън
Заглавие: Къде е президентът?
Преводач: Евелина Пенева
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Анишър; „Егмонт България“ ЕАД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Излязла от печат: 22.09.2018
Редактор: Петя Петкова
Коректор: Павлина Върбанова
ISBN: 978-954-27-22-29-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8136
История
- — Добавяне
Глава 109
— Свалете ни долу! — казах на Алекс. — Трябва ми телефонът!
— Още е рано. — Алекс вдигна радиостанцията си. — Докладвайте, когато я проверите!
Когато се потвърди, че не носи експлозиви, имаше предвид той, или когато я отдалечаха достатъчно, за да не представлява заплаха за мен.
Пехотинците бързо я изведоха от стаята. Един войник държеше здраво ръцете й и излязоха извън обсега на камерата.
— Напредък? — попитах Девин, но вече знаех отговора.
— Не, не става нито със „Синове на джихада“, нито с „джихад“ и техните варианти.
— Опитай с „Абхазия“ или „Грузия“ — казах.
— Как точно се пише името на тази страна?
— А-б… Трябва да го напиша. Къде има хартия? Има ли лист и химикалка?
Кейси пъхна малък бележник в ръката ми, даде ми химикалка. Написах думата и му я прочетох.
Той я въведе на клавиатурата.
— Не става с обикновено изписване… нито с главни букви… нито с малки…
— Изпиши националността „абхазка“.
Направи го.
— Не става.
— Сигурен ли си в правописа?
— Мисля, че… да.
— Мислиш? Не е достатъчно само да мислиш, Девин! — Тръгнах към него, за да погледна таймера на екрана на компютъра му…
18:01
17:58
… и се опитвах да си спомня всичко, което Нина ми беше казала, всичко, което бях видял в съобщенията…
— Навсякъде е чисто! — извика Алекс. — Да приземяваме този хеликоптер!
Пилотът маневрира по-бързо от когато и да било, почти заби носа, но успя да изправи машината и внимателно кацна на площадката, от която току-що бяхме излетели.
Агент Джейкъбсън влезе в хеликоптера и ми подаде телефона.
Отворих файла — записа на съобщенията, които още не бях прочел в суматохата от последния час.
Телефонът в ръцете ми иззвъня. На дисплея пишеше: Лиз ФБР.
— Лиз — отговорих. — Няма време, затова бъди кратка.