Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The President Is Missing, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
sqnka (2019)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Бил Клинтън; Джеймс Патерсън

Заглавие: Къде е президентът?

Преводач: Евелина Пенева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Анишър; „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Излязла от печат: 22.09.2018

Редактор: Петя Петкова

Коректор: Павлина Върбанова

ISBN: 978-954-27-22-29-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8136

История

  1. — Добавяне

Глава 99

В съвещателната зала четях съобщенията между Нина и Бенедикт Арнолд от събота, 6 май. Сега разбирах как е била замесена Лили. По този начин нашият вътрешен човек е успял да осигури на Нина достъп до мен без чуждо посредничество, като през цялото време е действал, без да оставя следи. Отговорът на Нина:

Нина (7:23): Искаш да го кажа на дъщерята на президента, така ли?

НН (7:28): Да. Ако й дадеш тази информация, тя веднага ще я предаде на баща си. И президентът ще преговаря направо с теб.

Нина (7:34): Мислиш ли, че президентът ще преговаря с мен?

НН (7:35): Разбира се. Амнистия от правителството в родината ти в замяна на спасението на нашата страна? Разбира се, че ще го направи! Можеш ли да дойдеш в САЩ?

Нина (7:38): Лично ли трябва да се видя с него?

НН (7:41): Да. По телефона не би ти повярвал.

Нина (7:45): Не знам. Как да съм сигурна, че няма да ме откара в Гуантанамо и да ме изтезава?

НН (7:48): Няма да го направи. Повярвай ми.

Истината беше, че не знаех какво бих направил в желанието си да спра вируса. Ако мислех, че така мога да стигна до отговорите, щях да подложа Нина на разпит.

Но дотам не се стигна, защото Нина ми даде да разбера — чрез Лили и след това, когато дойде да ме види, — че има партньор, който разполага с другата половина от пъзела. Вървяха заедно, така каза Нина, ако бях дал заповед за нейното задържане в Белия дом, никога нямаше да стигна до другата половина от пъзела и нямаше да успея да спра вируса.

А точно на този етап се намирахме в момента.

Нина (7:54): Ако го направя и отида да се срещна с дъщеря му в Париж, как ще разбера, че президентът ме взема насериозно?

НН (7:59): Ще те вземе насериозно.

Нина (8:02): Защо? При теб не стана така.

НН (8:04): Защото ще ти дам кодова дума, заради която веднага ще ти повярват. В мига, в който чуе този код, той ще те вземе насериозно. Без въпроси.

Нина (8:09): Добре, какъв е кодът?

НН (8:12): Трябва да ти вярвам. Кодът е секретна информация, която разкривам. Няма просто да загубя поста си, а ще отида в затвора. Разбираш ли?

Нина (8:15): Да. Едуард Сноудън[1], Челси Манинг[2]?

НН (8:17): В общи линии. Рискувам всичко, за да ти помогна. Доверявам ти се.

Нина (8:22): Трябва да си вярваме ВЗАИМНО. Няма да кажа на никого кой си и какво си ми казал. Кълна се в Бог!!

НН (9:01): Добре. В този момент поемам най-големия риск в живота си. Надявам се, че го разбираш. Надявам се, че мога да ти се доверя.

Нина (9:05): Разбирам. Можеш.

Ето как, значи, Нина е научила за „Тъмните векове“. А ден след размяната на тези съобщения — само преди пет дни, този понеделник — Нина е намерила Лили в Париж, в Сорбоната, и й е прошепнала „Тъмните векове“ на ухото. Лили ми се обади и през последните четири дни аз се опитвам да разбера кой е вътрешният човек.

И още не съм успял. Превъртях надолу към следващата страница…

— Господин президент! — чу се гласът на Кейси. — Готови сме!

Изхвърчах от съвещателната стая, Алекс ме следваше плътно, заварих Кейси, Девин и Оги в щаба.

— Готови сте да активирате вируса, така ли? — попитах.

Оставих телефона на едно от бюрата и застанах зад Девин. Кейси се обърна към мен:

— Господин президент, преди да опитаме: наясно сте, че не знаем дали вирусите на отделните устройства общуват помежду си. Възможно е всеки вирус във всяко устройство в страната да е настроен така, че да се задейства отделно от останалите. Но е възможно и вирусът в един компютър да даде сигнал на другите, да изпрати команда за изпълнение, която да ги задейства едновременно във всички заразени устройства.

— Наясно съм, обясни ми го вече.

— Имах предвид сър, че се надявам идеята ни да проработи — но ако това не стане и вирусът се задейства на сървъра в Пентагона, може да активира милиони, вероятно милиарди устройства в страната. Ще се сбъдне най-лошият ни сценарий, ако планът ни не проработи.

— При пробата се получи — казах.

— Получи се наистина. Дадохме всичко от себе си, за да пресъздадем вируса за нашите проби. Но не можем да ви кажем със стопроцентова сигурност, че нашето пресъздаване е било съвършено. Разполагахме само с броени часове да го направим, работихме твърде бързо. Затова не мога да ви гарантирам, че ще се получи с истинския вирус.

Поех дълбоко въздух.

— Ако не направим нищо, вирусът ще се задейства всеки момент — обясних. — Може би след минута, може би най-късно след няколко часа, но ще стане скоро. И схемата, която изработихме, е най-доброто, което измислихме, за да спрем този вирус. Така ли е?

— Да, сър. Това е единственото, което постигна някакъв успех.

— Тогава? — свих рамене. — Да имате по-добра идея?

— Нямаме, сър. Само исках да сте наясно. Ако не проработи…

— Всичко ще отиде по дяволите. Разбрах. Може да се окаже голяма победа за нас, а може да бъде и Армагедон — погледнах Оги. — Ти какво мислиш, Оги?

— Съгласен съм с вашите доводи, господин президент. Това е най-големият ни шанс. Единственият.

— Кейси?

— Съгласна съм. Трябва да опитаме.

— Девин?

— Съгласен, сър.

Потрих ръце.

— Тогава давайте.

Пръстите на Девин полетяха по клавиатурата.

— Започва се…

— Какво? — стоящият зад мен Алекс Тримбъл скочи и постави пръст на слушалката си. — Има проникване през северния път ли? Вайпър! — извика той в радиостанцията си. — Вайпър, чуваш ли ме, Вайпър? — Алекс тутакси стигна до мен, улови ме за ръка и ме издърпа. — В съвещателната зала, господин президент! Трябва да изолираме мястото. Там е най-безопасно…

— Оставам тук.

Алекс ме дърпаше непоколебимо.

— Не, сър, трябва веднага да дойдете с мен.

— Тогава и те идват — заявих.

— Добре. Да вървим.

Девин изключи лаптопа си. Всички се втурнахме към съвещателната зала.

В този момент се чуха изстрели в далечината.

Бележки

[1] Едуард Сноудън е служител на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност на САЩ. През 2013 г. прави публично достояние методите за подслушване и следене на гражданите от страна на американското правителство. Живее в изгнание. — Б.пр. ↑

[2] Челси Манинг/Брадли Манинг е военнослужещ от армията на САЩ. Обвинен е в предаването на огромен обем документи на „Уикилийкс“ и осъден на 35 години затвор. До момента на присъдата си е мъж на име Брадли Манинг. След това е жена на име Челси Манинг. — Б.пр. ↑