Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (77)

Глава 76

Останах приведен над Оги, само дето не бях насочил ослепителна светлина в лицето му.

— Каза, че преди три дни Нина е дошла с вече готов план в Балтимор. Кимна.

— Защо? Какво се е случило от момента, в който сте се разделили в Алжир, до срещата ви в Балтимор. Какво е правила? Къде е ходила?

— Това не ми е известно.

— Мотаеш ме, Оги.

— Съжалявам, как така ви „мотая“?

Приведох се още повече, почти се заврях в лицето му.

— Не се връзва. Двамата нали сте се обичали? Нали сте си вярвали? Имали сте нужда един от друг.

— Имахме нужда да държим информацията си разделена — настоя той. — За наша безопасност. Тя не знаеше как да открие вируса, аз не знаех как да го обезвредя. Така и двамата оставахме ценни за вас.

— Тя какво ти каза за източника си?

— Вече неведнъж отговарях на този въпрос…

— Пак отговори. — Сграбчих го за рамото. — И не забравяй, че съдбите на стотици милиони хора…

— Не ми каза! — рязко и пискливо отговори той, видимо разстроен. — Каза ми, че трябва да знам кодовите думи „Тъмни векове“, попитах я как ги е научила, а тя отвърна, че няма значение, по-добре било да не знам, така и за двама ни било по-сигурно.

Не откъсвах поглед от него, мълчах, оглеждах лицето му.

— Дали съм подозирал, че се е свързала с високопоставен човек във Вашингтон? Естествено, че точно това подозирах. Да не съм идиот! Но това ме успокои, не ме притесни. Означаваше, че имаме невероятен шанс за успех. Доверих й се. Тя беше най-умният човек, когото съм…

Задави се, думите му останаха недовършени.

Телефонът ми отново иззвъня. Отново Лиз от ФБР. Пак пренебрегнах обаждането.

Поставих ръка на рамото му.

— Искаш ли да почетеш паметта й, Оги? Тогава направи всичко по силите си, за да спреш вируса. Хайде. Сега е моментът.

Той пое дълбоко дъх и се надигна от дивана.

— Така ще направя.

Щом Оги вече не можеше да ме чуе, вдигнах телефона на ухото си.

— Слушам те, Лиз.

— Господин президент. Мобилните телефони на Нина във вана.

— Да. Каза, че са били два, нали?

— Да, сър, един у нея и друг, открит под пода в задната част.

— Добре…

— Сър, скритият в задната част на вана — все още не сме го разкодирали. Но най-накрая намерихме кода за телефона, който е бил в джоба й. Има съобщения, дошли от другата страна на океана, които са особено интересни. Отне много време да бъдат проследени, защото са обиколили три континента…

— Лиз, Лиз. Давай накратко.

— Мислим, че го открихме — обяви тя. — Ние мислим, че научихме местонахождението на Сулиман Синдурук.

Дъхът ми секна.

Втори шанс след Алжир.

— Господин президент?

— Искам го жив — казах.