Дейвид Лис
Спайдърмен (7) (Вражеска атака)

Седем

Нахлу, без да чука.

Още потна от спаринга и в спортните си дрехи, Мая изглеждаше съвсем не на място в просторния му безжизнен кабинет. Сигурно искаше да говорят за онова, което бе сторил на онзи глупак, който не можеше да изпълнява заповеди. Момичето бе прекалено добродушно. Не бе безкомпромисна по начина, който му бе необходим. Все още обаче имаше време да я извае по своите разбирания. Сигурен беше, че ще успее да я превърне в онова, от което има нужда.

Пресегна се да изключи записа, но беше прекалено късно. Вече го бе видяла. Изражението на лицето й бе всичко, от което имаше нужда.

— Какво е това?

— Казвал съм ти да чукаш — отвърна той.

Можеше да е добродушна, но не беше мекушава. Пренебрегна укора му, без да й мигне окото. Застана отстрани на бюрото му, сякаш пространството около него бе точно толкова нейно, колкото и негово, и посочи екрана.

— За това ли дойде да ти докладва господин Хоанг?

— Не е важно — изключи монитора Фиск и се обърна към нея, за да види дали ще му се противопостави.

— Важно е за мен — настоя Мая и насочи обвинителен пръст към почернелия вече дисплей. — Това… това нещо уби баща ми.

— Да, и ние ще въздадем справедливост на Спайдърмен — каза Фиск. — Обещавам ти го, но трябва да изчакаме подходящия момент. С всичко, с което в момента сме се заели, мащабен сблъсък с костюмирания злодей няма да бъде в наша полза. След като постигнем целите си обаче, когато разполагаме с властта и влиянието, тогава ще го смажем. Давам ти думата си и възнамерявам да спазя обещанието си.

— С кого се бие той? — попита Мая. — Мъжът в черно се движи точно като него.

Въпреки че бе наясно с нечовешките й способности да анализира образи, той се изненада, че е успяла да види толкова много за толкова кратко време. Бе в състояние да си спомни всичко, което бе зървала, да възстанови всеки образ до последния детайл, но това тук беше нещо ново. Може би за нея движението също бе поредица от образи, които може да изучава под всеки възможен ъгъл. Наистина ли мозъкът й бе толкова прецизен?

Фиск въздъхна безшумно. Тя не трябваше да се забърква в това. Искаше да запази омразата й към Спайдърмен, но понякога това фокусиране, това вманиачаване можеше да се превърне по-скоро в бреме, отколкото в преимущество. Насилственото й отстраняване в този момент обаче щеше да нанесе повече вреди, отколкото ползи.

— Затвори вратата и седни — каза й той. — Ще ти разкажа всичко.

Гамбитът й бе проработил.

Притесняваше се, че се е изпуснала прекалено много, но господин Фиск явно не забеляза. Той считаше способността й да наблюдава и имитира движения за едва ли не магическа, като всичко, което би могла да постигне с тези умения, също му изглеждаше възможно.

След като тя седна, господин Фиск натисна един бутон, за да включи монитора. С няколко клавиша върна записа и го пусна от началото. Мая го изгледа напрегнато, изучаващо, запомнящо. Чак сега си даде сметка колко хладен е въздухът, който докосва влажната й кожа. Когато записът свърши, тя се обърна към него.

— Спайдърмен е проблем, който няма да се реши от само себе си — каза той, — затова трябва да го решим ние.

— Аз ще бъда част от решението — заяви тя. — Ти го каза.

— Ще бъдеш — увери я той. — Предвид онова, което той стори на баща ти, знаеш, че никога няма да действам без твоето участие. Ти ще разобличиш престъпленията му и той ще понесе наказанията си, но в правилния момент.

— Кой е другият човек от записа? — попита тя. — Движи се точно като Спайдърмен.

Макар да не го каза на глас, Мая знаеше, че и тя би могла да се движи като Спайдърмен. Не можеше да се катери по стени, нито да изстрелва паяжини, но можеше да повтори ударите и ритниците му. Когато дойдеше моментът да се изправи срещу врага си, той нямаше да може и с пръст да я пипне, но тя щеше да го пипне. Бе изгледала всеки негов клип, на който бе попадала, и познаваше бойния му стил по-добре, отколкото той самият.

Вече реагираше на инстинктивно ниво.

— Мъжът в черно е човек, на когото попаднах и когото обучих да е достоен противник на Спайдърмен — каза господин Фиск.

— Аз съм тренирала да му бъда противник — контрира го Мая.

— Така е, уменията ти ме вдъхновиха да тръгна по този път, но не искам да се разкриваш. Особено сега, когато имам нужда от теб до себе си. Този… наемник ще привлече цялото внимание на Спайдърмен, докато ние се концентрираме върху други задачи.

— Как си го обучил да скача така? — попита Мая. — Тези умения…

— Имам много интереси и правя много инвестиции, някои от които в държави, чиито закони са по-либерални относно медицинските експерименти — я прекъсна той. — На теб обаче никога няма да ти позволя да бъдеш обект на експеримент, Мая. Ти си важна за мен. Този мъж не означава нищо… Инструмент, който да използвам, ако се наложи и докрай.

Тя заби в него тъмните си очи.

— Как се казва?

Господин Фиск въздъхна.

— Бих отказал да ти кажа, но ако решиш да разбереш, ще го направиш. Инатът ти е дразнещ на моменти, но и точно той те прави толкова ценна. Името на мъжа е Майкъл Бингъм — каза той и посочи компютъра. — Ако ти изпратя цензурираното му досие, ще оставиш ли нещата така, както са?

Мая се замисли, а после кимна с глава. Не беше сигурна в себе си обаче дали го е направила искрено. В този момент би направила всичко, за да получи малко повече информация.

— Довечера ще ти изпратя документа — каза той. — В замяна на това искам да стоиш далеч от него. Опасен е. От това, което знам, често е доста нестабилен, като обучението му допълнително е засилило тази негова черта.

— Разбира се — каза тя, а вътрешно си помисли: На записите ще се вижда, че всъщност не съм се съгласила с нищо.

— Докато не постигнем целите си, Спайдърмен е проблем на Бингъм, а не твой.

Мая кимна. Стана от стола си и понечи да отвори вратата, но преди това се обърна към наставника си.

— Когато господин Хоанг ти съобщи новината, кое те ядоса толкова много?

Устата му потръпна по начин, от който си личеше, че се опитва да сдържи емоциите си.

— Господин Хоанг ми докладва за нещо друго.

Тя понечи да продължи, но той вдигна ръка в знак да спре.

— За една важна среща с руснаците. Не те засяга.

Лъжеше. Когато го бе наблюдавала броени минути след като бе излязъл от залата, той гледаше това видео, а не се караше с някакви си олигарси. Бингъм можеше да е решение, но беше и проблем. Това бе кристално ясно.

Мая щеше да изучи документа, когато го получеше, след което щеше да реши какъв да бъде следващият й ход. Въпреки лоялността й затворени врати пред нея нямаше. Не и когато ставаше дума за Спайдърмен.