Дейвид Лис
Спайдърмен (38) (Вражеска атака)

Епилог

Събуди го съобщение на полицейската честота.

До всички екипи: мобилизация, ниво четири. Адрес: кулата „Фиск“.

Питър се изправи в леглото.

От битката в хотела бяха изминали няколко месеца. Той копнееше по Мери, но не бяха говорили от доста време. Искаше да й осигури нужното пространство, а липсата на комуникация бе част от това пространство, но и се притесняваше, че не може да бъде приятелят, от когото тя има нужда. Не можеше да спре да се тревожи, но изпитваше достатъчно силни чувства, за да й даде така желаната от нея свобода, а не да бъде спънка пред кариерата й.

Както бе предположил, Фиск се отърва от инцидента без обвинения, но не можеше да се каже, че е съвсем без последствия. Записът как удря Мая Лопес — жената, на която се явява законен настойник, се излъчи по всички национални канали. Човек, от когото са свалени всички криминални обвинения, може да изчисти имиджа си на мошеник, но да удариш осиновената си дъщеря по телевизията, неминуемо ти носи много лоша реклама.

Както и сериозни финансови загуби.

Благодарение на Юри Уатанабе, която скоро след инцидента бе повишена в капитан, в медиите изтече информация, която свързваше Фиск с убийството на бащата на Мая. Репортери от класата на Бен Юрик написаха разгромяващи материали, според които доказателствата са били укрити от продажни ченгета по онова време. Районният прокурор заговори за повторно отваряне на случая. Дори Джона Джеймсън прояви интерес. Той прехвърли предаването си в интернет, като прекъсна всички свои връзки с Фиск, и така аудиторията му се увеличи.

Фиск остана на свобода, но му бе нанесен тежък удар. Онази вечер не бяха успели да го спрат, не и по начина, по който искаха, но бяха забавили устрема му. Това ги караше да се чувстват добре.

Питър се мъчеше да си нахлузи костюма на Спайдърмен.

Отрядът за бързо реагиране е 10–84 при кулата „Фиск“, изкряка операторът на полицейската честота. Всички екипи в готовност. Съдебната заповед е на път.

Съдебна заповед! Нима се случваше? Всичкият им труд, документите от Мая Лопес явно даваха резултат. Уатанабе го повтаряше отново и отново. Нима се бе случило нещо значимо и наистина щяха да арестуват Фиск?

Сърцето му задумка, докато скачаше през прозореца.

Защо обаче Уатанабе не му бе казала? Сега беше капитан и бе забравила обикновените хорица ли? Докато се люлееше към Адската кухня, Паяка й се обади по новия телефон в костюма си.

— Мислех, че ще ми кажеш, когато тръгнеш да събаряш големеца — започна той, щом чу, че тя отговаря на обаждането.

Не й се наложи да попита кой се обажда.

— Според нас е бил предупреден преди няколко часа — заобяснява тя, — затова действаме бързо. Още чакаме съдебната заповед. Трябва ни едно последно доказателство.

— Как мога да помогна?

— Никак — каза тя. — Трябва да действаме по правилата. Знаеш какви са адвокатите му.

Думите й не го забавиха. Нямаше как да го изолира от събитията. Не и сега. И тя го знаеше. Според него му се противопоставяше само заради установените процедури.

— Хайде де, Юри — каза Спайдърмен, — работя върху това през последните осем години. Задържането на Фиск е важно за мен.

— Изчакай една секунда — каза тя.

От звуците около нея реши, че е сред цяла тълпа от хора. Организирането на акция срещу важна клечка като Фиск сигурно е било логистичен кошмар, особено когато вероятността да се предаде просто ей така е почти равна на нула.

— Добре — каза тя, след като се върна на линия. — Това е твоят шанс. Отиди на Таймс Скуеър. Хората на Фиск там се опитват да попречат на екипите ни да се придвижат до мястото на акцията.

— Разбрано — отговори той, преди тя да успее да си промени решението. — Благодаря ти, Юри.

Да! Щеше да участва.

Някакво гласче в главата му нашепваше, че вече би трябвало да е на работа в лабораторията. Оказа се, че Пейтън нямал правомощията да уволнява Питър, така че шефът го нае обратно и за сметка на това уволни самия Пейтън. За кратко Питър наистина успяваше да пристигна навреме там, където се очаква от него да бъде.

Изобщо не му се искаше да тръгва пак постарому, но в случая ставаше дума за Фиск, а това е едно от нещата, които не могат да чакат. Шефът щеше да е бесен, но щеше да го преглътне. За да закопчае Фиск, Питър би могъл да преглътне почти всичко.

Телефонът му зазвъня. Лабораторията. Мразеше тези разговори. Мразеше да разочарова всички. Да си Спайдърмен, можеше да е такова бреме, че в някои дни да ти се иска да го оставиш настрани и никога да не го погледнеш повече.

Днес обаче не бе един от тези дни. Щеше да види Фиск зад решетките, а след това… След това ще се оправя с другите неща.

Остави да се включи гласовата поща.

Спайдърмен замахна и изстреля една нишка, като после се потопи в удоволствието от полета, не далеч от нещо, а към нещо, нещо много важно.

Чувстваше се жив, изпълнен с енергия, с радост от скоростта и активността. Искаше да действа, трябваше да действа, да бъде част от превръщането на града в едно по-добро за живеене и справедливо място.

Помисли си, че скоро, когато Фиск най-накрая се озове в затвора, животът му ще се успокои. Не бе възможно да стане още по-шантав, нали така?