Дейвид Лис
Спайдърмен (37) (Вражеска атака)

Трийсет и седем

Все още в костюма на Спайдърмен Питър извади телефона си, за да гледа запис как полицията извежда Уилсън Фиск от залата. Нямаха нищо срещу него, но поне всички го бяха видели да удря Мая. Щяха да възникнат въпроси, след които медиите щяха да установят, че е негово осиновено дете.

Тя обаче бе облечена в костюма си, така че на него щеше да му е много лесно да заяви, че се е почувствал застрашен от човек, който би могъл да е точно толкова опасен, колкото Спайдърмен или някой от останалите силни престъпници. Нямаше да е пресилено да се каже, че адвокатите на Фиск щяха да го извадят от ареста на участъка след по-малко от час.

С каквото и да разполагаше Кингпин срещу Норман Осбърн, то бе загубено завинаги. Спайдърмен не беше сигурен какво точно мисли по въпроса. Естествено, че не би трябвало който и да е да може да изнудва кмета на Ню Йорк. От друга страна, щеше да е още по-добре, ако кметът не прави неща, които да го правят податлив на изнудване. Да, светът бе едно много сложно място и на него му оставаше само да се надява, че Норман Осбърн ще преследва властта, като се превърне в успешен водач, а не чрез злоупотреба със служебно положение.

Уилсън Фиск никога нямаше да стане икономически съветник, което само по себе си бе огромна победа. Не толкова, колкото ако го бяха заловили при опит за убийство, но поне така Спайдърмен получаваше отсрочка, по време на която да продължи да се рови и да търси доказателства. А Бингъм, фалшивият Спайдърмен, беше задържан. По новините казаха, че го били изпратили за оценка на психическото състояние. По-вероятно щеше да свърши в лудницата „Рейвънкрофт“, отколкото в затвора. Що се отнасяше до Спайдърмен, това също го уреждаше. Очевидно оня бе пълно кукуригу. Стига да не сновеше по улиците, нямаше да има значение с какво е тапицирана килията му.

— Според мен Бингъм няма да проговори — каза Ехо, когато се срещнаха отново в стаичката на чистача. — Хората като него мълчат, така че вероятността да се обърне срещу Фиск е нищожна. Освен това се вижда с просто око, че е луд, така че каквото и да каже, трябва да бъде подкрепено с категорични доказателства. Няма да унищожим Фиск така.

— Целта ни не е да го унищожаваме — каза Спайдърмен, — а да го вкараме в затвора.

— И това е вариант — отговори тя.

— Виж сега — започна той, — знам, че си възпитана да не вярваш в деликатния подход, но трябва да оставим на полицията да се справи с това. Нещо повече, трябва да помогнем на полицията да го направи по този начин.

— Имаш ли представа колко души от полицейското управление държи Фиск в малкото си джобче?

— Значи искаш да вземеш правосъдието в собствените си ръце? — попита я той. — Това никога не свършва добре.

— Не знам какво искам да направя — призна си тя. — Трябва ми време. Преди да открие, че съм се обърнала срещу него, успях да се добера до информация, че имам някакви братовчеди в щата Монтана, Първото нещо, което възнамерявам да направя, е да отида там и да си поговорим, може пък да ми помогнат да науча повече за баща си. Може пък и да остана там.

— Ехо, винаги ще имам нужда от помощта ти тук — й каза Спайдърмен. — Можем да вкарваме нещата в правилната посока и да повлияем много върху живота в града.

— Може би — съгласи се тя, — но ти разполагаш с много добри инстинкти. Имам чувството, че и сам ще разбереш какво трябва да се прави и когато това се случи, ще се справиш с всичко.

Спайдърмен кимна.

— Семейството е важно нещо, знам това, но ако някога решиш да се върнеш, за мен ще е удоволствие да работим заедно.

— Сигурно ще е голям купон — усмихна се тя. — Междувременно имам нещо за теб.

Тя извади дебела папка, усукана с ластици.

— Приеми го като прощален дар.

Обърна се, когато чу вратата на стълбището да се отваря. Юри Уатанабе се появи на покрива и за изненада на Питър, изглеждаше щастлива.

— Имам само няколко минути — каза тя. — Хората ще започнат да се чудят къде съм.

— Виж, лейтенант, съжалявам — започна той. — Знам, че ми каза да стоя настрани, но ситуацията беше критична. Трябваше да се намеся.

— Така си беше — съгласи се тя. — Не съм ядосана. Не работиш за мен и правиш нещата така, както сам прецениш. Щях да съм ти ядосана, ако нещата не се бяха получили, но ти спря лошия. А щом говорим за Фиск, това ни осигурява време. Това е важното.

— Значи не съм провалил разследването?

Тя се засмя.

— Хората не се притесняват, че Спайдърмен е престъпник… Ченгетата в участъка изхабиха прекалено много време да те търсят. Това свали и подозренията към всеки, който може да бъде видян да разговаря с теб. Не че можем да обядваме заедно, но бихме могли да се захванем за работа.

— Това е чудесно — каза той, — защото имам подарък за теб.

Той й подаде папката, която бе получил от Мая.

— От вътрешен човек. Подробности за операцията на Фиск. Може да има огромни последици.

Уатанабе извади телефона си и прелисти няколко документа на светлината на фенерчето му.

— Трябва ми малко време, за да се запозная с всичко това, но ми изглежда важно — тихичко подсвирна тя. — Много важно. Много нишки за разследване. Може да минат месеци, докато обработя всичко, но дори само част от нещата да се потвърдят, може да постигнем много.

Тя се обърна и се върна в сградата, все още четейки. Спайдърмен седна на ръба на покрива и провеси крака над бездната. От дълго време, от много дълго време насам, той не бе постигал никакъв успех. Фиск най-вероятно щеше да остане на свобода, но репутацията му бе опетнена. Бе сложен край на дните, в които можеше да се представя за спасител на Ню Йорк. Убиецът на Аника бе в ареста. Очакваше го възмездие за бомбата в ресторанта. За смъртта на Ейб Ремзи.

Дълго време се бе чудил дали от съществуването му има полза. Сега започваше да мисли, че светът като че ли би имал полза от Спайдърмен.

Поне засега.