Дейвид Лис
Спайдърмен (3) (Вражеска атака)

Три

Спайдърмен никога не бе оставал впечатлен от качеството на наемниците на Скорпиона. Всъщност Скорпиона рядко ползваше услугите на наемници. Явно трябваше да смени агенцията за набор на персонал, чиито услуги ползваше, или типа хора, които търси. Да си побъбри насаме с началника на отдел „Човешки ресурси“. Тези четиримата бяха кошмарно зле, дори за стандартите на Скорпиона.

Пушечно месо.

Каквато явно е била целта.

Който и да идваше сега, той щеше да е истинската заплаха. Нямаше да е самият Скорпион, това беше сигурно. Човекът насреща беше висок горе-долу колкото Спайдърмен, слаб като него, целият в черно, нищо фрапиращо — анцуг и широк пуловер. На главата си бе нахлузил черна маска, така че лицето му оставаше скрито.

Или нейното лице. Нищо не гарантираше, че злодеят няма да е злодейка. Просто поредният лош човек, макар че единственият признак за това беше гъделичкането, което подсказваше на Спайдърмен, че го чака сериозна схватка. Започна с няколко бързи изстрела от паяжина, като се надяваше, че може би ще сложи край на конфликта още преди самото му начало.

Уцели стената. Човекът в черно вече се превърташе във въздуха. Спайдърмен си помисли, че движенията му изглеждат познати. След това му светна.

Беше виждал тези движения по снимките във вестниците и списанията.

Човекът се движеше като Спайдърмен. Като него.

— Бива си те — каза той, скокна към далечната стена, после още един скок и още един…

Тройната комбинация работеше винаги на ниво „уличен бияч“. Врагът няма как да избяга от нещо, което не знае от коя страна ще го подгони.

Само че този тук го избягна.

Време е да го притисна.

Прилепен към стената, Спайдърмен изстреля цял залп от мрежи, които попаднаха точно в местата, където беше човекът, където щеше да бъде в следващата частичка от секундата и където би могъл изненадващо и неочаквано да скочи. За подобна канонада се използваше много паяжинна течност, а дотук вечерта беше доста натоварена. По принцип беше като предпазлив шофьор, който зарежда далеч преди горивото да е намаляло значително, но сега резервоарът му беше почти празен. Естествено, на повечето шофьори не им се налагаше да се притесняват, че ще бъдат застреляни, наръгани, смачкани, сгазени, ужилени, цапардосани или ударени с ток, ако проявят секунда невнимание.

Нито една от мрежите не попадна в целта, защото опонентът му скочи и се понесе във въздуха с прекалено познат маниер. Вторият баражен огън също не постигна целта си, като Спайдърмен започна да се чуди защо изобщо се занимава с този младеж. Като изключим преминаването през частна собственост, което беше нарушение, извършвано от самия него в същия, този момент, като се замислиш, човекът не бе нарушил никакви закони. Дори да успееше да го залови, макар в момента да изглеждаше, че по-скоро няма да успее, нямаше причина да не си тръгне свободен на секундата.

От друга страна, тук го бе пратил Анди, беше заварил няколко биячи за примамка и някакъв пич с ужасно познати способности.

— Тази работа ми намирисва — каза Спайдърмен, — като същото важи и за теб, защото това, което подушвам, също не е особено приятно.

Скочи и се остави на инстинктите да го водят. Беше подготвен да отскача, да се плъзга, търкаля и върти, каквото се наложеше, само и само да спечели някакво преимущество над опонента си. Забавата бе продължила прекалено дълго. Беше време да улови плячката в мрежата си и да разбере какво точно се случва тук.

Приземи се зад човека в черно. Или поне това беше намерението му, защото противника му вече го нямаше там.

Изобщо не се учудвам, че хората, с които се бия, се вбесяват толкова много, помисли си той. Ужасно е дразнещо.

След което получи удар изотзад. Сякаш го блъсна засилил се камион. Врагът го удари толкова силно и бързо, че Спайдърмен се изтърколи по пода. След това човекът се озова отгоре му. Движеше се като Спайдърмен, но удряше като побойник. Ръцете му бяха навсякъде, като удряха по лицето и гърдите, хващаха, без да пускат.

— Долу ръцете от стоката — изръмжа той.

Удари с чело напред с надеждата, че ударът ще попадне някъде в областта около носа на нападателя. И отново намерението му беше такова. Опонентът му се отдръпна и избегна попадението. Това позволи на Спайдърмен да се освободи и да скочи към скелето. Обърна се и се прицели с китката си, но мишената отсъстваше.

Напрегна се, готов да посрещне изненадваща атака от всеки възможен ъгъл, след което си даде сметка, че усетът му вече не го предупреждаваше за нищо. Беше заспал мирно и кротко. Бързо и нервно обиколи целия покрив, като постоянно сменяше посоката и скоростта си, за да затрудни всяка евентуална засада, но стана ясно, че предпазливостта му е излишна.

Човекът в черно си беше заминал.

Значи не е бил Скорпиона, тъй ли? — попита сам себе си.

Цялото това нещо се бе оказало постановка, но много странна. Човекът в черно се бе движил като него, но се биеше като каруцар, макар и смело. Болката в гърдите му подсказваше, че тук има нещо повече от смелост в битката. Имитаторът бе имал истински шанс да разпилее зъбите на оригинала.

Защо тогава си бе тръгнал, след като бе имал възможността да спечели битката? Не знаеше много неща, но всичко водеше до мисълта, че е на път да се изправи срещу нов и опасен противник с напълно неизвестен план. С други думи, чакаха го проблеми. Имаше нужда от допълнителна информация, а засега момчето, което го бе насадило в тази ситуация, заради която го бяха накарали да изглежда като маймуна, беше като че ли най-добрият източник.

Значи обратно към пристанището. Анди щеше отдавна да е изчезнал, но макар да бе успял да хвърли прах в очите на Спайдърмен, със сигурност е бил към края на опашката, когато Бог е раздавал акъла. С малко повече късмет щеше да е оставил някакви улики, например портфейла си или ключовете за апартамента. Ако не намереше нищо там, щеше да провери в магазина за змии.

Докато се люлееше към целта си, нещо накара стомаха му да се присвие. Не му трябваха специални сили, за да разбере. Блестяха сини и червени светлини, имаше ограден полицейски периметър, радиочестотите усилено бръмчаха.

Беше се случило нещо ужасяващо.

Анди беше мъртъв.

Спайдърмен надникна от сенките на горната палуба на един от корабите и заоглежда ситуацията под себе си. Тялото бе обградено от десетима полицаи. Дори не си бяха направили труда да викат линейка. Нямаше нужда. Момчето лежеше в огромна локва от собствената си кръв, а на гърдите му се виждаше голямо червено петно.

А само преди час беше живо…

Една жена обикаляше около сцената на местопрестъплението и прецизно снимаше всичко с телефона си. Човек в цивилни дрехи, вероятно патоанатом, оглеждаше тялото и си водеше бележки в таблета. Няколко полицаи сновяха с фенерчета и търсеха улики. Един мустакат мъж, сигурно следовател, безстрастно отпиваше кафе от хартиена чашка с гръцки орнаменти по ръба, като гледаше в далечината. Вратовръзката му плющеше на вятъра.

Зад всичко това стоеше някой, някой със зъл и престъпен ум. Хлапето е било само пешка. По-притеснителното беше, че който и да работеше в тандем с фалшивия Спайдърмен, е бил категорично уверен, че истинският ще се отзове на сигнала за проникване в магазина за змии. Това означаваше, че някой го следи и знае къде е ходил тази нощ или кои полицейски честоти слуша, или и двете. Това подсказваше за притеснително сериозни инвестиции от време и енергия.

Питър не обичаше да позволява на емоциите да замъгляват трезвата му преценка, но фактът си оставаше неоспорим — там долу лежеше мъртвият Анди. Беше човек, вероятно нелош, при това. Бе притежавал правото да живее, да греши и да се учи от грешките си, а някой му го бе отнел. И това — само за да се доберат до Спайдърмен.

Което прехвърляше нещата на лична основа.

И което означаваше, че Спайдърмен разполага с информация, от която полицията има нужда. Номерът беше да се намери начин да им я предаде. Началник най-вероятно беше мъжът с кафето и вратовръзката, така че трябваше да го издебне, когато е сам. За съжаление, човекът не даваше признаци, че възнамерява да помръдва.

— Стой на място!

Заповедта го стресна. Вдигайки ръце във въздуха, той бавно се извъртя и видя жена, която държеше един от ужасно неприятните на външен вид пистолети, предпочитани от нюйоркските полицаи. Въпреки наличието на оръжие усетът му не го предупреждаваше, следователно тя не представляваше заплаха за него.

— Знаеш какво следва — каза тя. — Ръцете, където мога да ги виждам.

— Стига де — каза Спайдърмен. — Наистина ли е необходимо да го правим?

Можеше да измисли милион отговори, но искаше да я чуе какво има да казва.

— Необходимо е — отговори жената, — защото си главен заподозрян в убийство.