Дейвид Лис
Спайдърмен (29) (Вражеска атака)

Двайсет и девет

Фиск седеше срещу господин Флайшър от „Роксън Блекридж“. Беше късно за официална среща, но мъжът беше в сградата и се опитваше да си насрочи дата, а Фиск все още работеше. Махна на мъжа да влиза.

— Това засяга ли наблюдаваните обекти? — попита Фиск.

— Не — отговори Флайшър. — По друг въпрос е.

Фиск бе поискал от „Роксън Блекридж“ доклад за сигурността. Като се имаше предвид деликатността на някои от документите в сейфовете, трябваше да е сигурен, че не съществува никаква опасност нещо да изчезне или да попадне в грешните ръце.

— Ако ще говорим за това — каза Фиск, — може би ще трябва да го отложим. Асистентката ми Мая Лопес помага с всичко, свързано с охраната, затова бих желал да присъства на тази среща.

— Не смятам, че това е добра идея.

Фиск повдигна вежда.

— Намеквате нещо ли?

— Разполагам с определена информация за вас — започна господин Флайшър, — а вие ще изберете как да я тълкувате.

Отвори куфарчето си и извади безличен кафяв плик. От него извади черно-бяла снимка на Мая, влизаща в комплекса в Апът Ийст Сайд.

— Госпожица Лопес влезе в сградата в 9:47 часа.

Фиск повдигна широките си рамене.

— Задълженията й изискват от нея да посещава по своя преценка всеки от имотите ми.

— Госпожица Лопес отиде в кабинета ви на седемдесет и шестия етаж. Записът на охранителните камери е от 9:53 часа — продължи мъжът и извади нова снимка.

На нея Мая беше в празния кабинет. Една картина бе свалена и зад нея се виждаше сейф. Макар да бе е гръб към камерата, бе съвсем ясно какво прави тя.

— Взела ли е нещо? — е треперещ глас попита Фиск.

— Не знаем — отговори Флайшър. — Малко след заснемането на тези кадри охранителната система внезапно се срива. Остава изключена за единайсет минути и изтрива всички предходни записи на резервните носители. Следващите кадри са от напускането на сградата на госпожица Лопес.

Извади трета черно-бяла снимка как Мая излиза на улицата. Фиск събра върховете на пръстите си, но не каза нищо.

Това бе жест, който бе усвоил е годините, защото бе установил, че го успокоява. Нямаше да има никаква полза от това да нападне висш мениджър на „Роксън Блекридж“, но си представяше как му прекършва врата. А защо не и нещо по-бавно? Например да го удари в лицето, да го събори на земята, след което да го зарита в корема, докато онзи не започне да повръща кръв. Да, това би било далеч по-удовлетворяващо.

Пое си дълбоко дъх и зачака.

— Имаме късмет — продължи Флайшър, — защото докато изготвяхме доклада, направихме резервни копия на системите ви. Когато мрежата ви се срина, ние също ослепяхме, но някои от записите оцеляха. Ако не бе така, никога нямаше да разберем, че госпожица Лопес е била в сградата.

Намръщи се, след което добави:

— Който и да стои зад това, със сигурност знае как да унищожава записи.

Фиск продължаваше да стои като истукан. В мислите си обаче си представяше как троши черепа на Флайшър е голи ръце.

— Няма как да разберем какво точно е направила госпожица Лопес — продължи Флайшър. — Честно казано, дори не можем да сме сигурни дали е било нещо неправомерно. Може да е просто съвпадение, че този срив се е случил едновременно с нейното присъствие там. Ако обаче аз бях на ваше място, щях да проявя допълнителна бдителност.

— Благодаря — каза Фиск отнесено. — Благодаря ви за отделеното време.

Флайшър явно не го разбра.

— Господин Фиск, надявам се, че ще се отнесете към тази заплаха с подобаваща сериозност. Ако бях на ваше място, щях да сформирам екип да…

— Не — отсече Фиск и мъжът подскочи. — Това са вътрешни проблеми. Аз ще се справя с тях.

Махна с ръка с надеждата, че Флайшър ще схване намека. Ако не…

— Тогава аз ще си тръгвам — каза Флайшър.

Изправи се и изчака секунда да види дали Фиск ще направи същото. Реакция не последва и той си отдъхна облекчено. Може би подсъзнателно бе усетил колко близо се намира събеседникът му до ръба на бездната.

Фиск остана неподвижен дълго след като другият вече си бе заминал. Мисълта Мая да го предаде бе невъобразима. Тя винаги е била абсолютно лоялна, но тази й вярност се основаваше на характер, който той грижливо бе изграждал. Естествено, че възнамеряваше да я запознае по-отблизо с миналото, с нещата, които се бе налагало да прави, за да успее. Само че времето за това все още не бе настъпило. След този проект, бе решил по-рано той. Нека усети вкуса на победата, нека види плячката, за която се е сражавала. След като установеше какво може да бъде постигнато, нямаше да потрепне пред цената, която трябва да бъде заплатена.

Да не би да е научила за някои от по-нелицеприятните аспекти на работата му? Не му се вярваше. Също така не вярваше, че би предприела ход срещу него… Не и без да му даде шанс да й обясни.

Все пак обаче трябваше да внимава, си припомни той. Нямаше да я отдалечи от себе си, но щеше да гледа на нея по нов начин.