Дейвид Лис
Спайдърмен (28) (Вражеска атака)

Двайсет и осем

Когато се качи на близкия покрив, извади телефона си. Гласовата поща беше от Уатанабе и той я изслуша. В нея тя му казваше, че не е нищо особено, но била проверила информацията за брата на крадеца. Даде му името и адреса, след което съобщението приключи.

Беше от другата страна на Сентръл Парк, в Горен Уест Сайд, близо до Колумбия. Изстреля нишка към близката водонапорна кула и се издигна във въздуха. Няколко залюлявания и след малко път с автобус — естествено, че върху автобусите, а не вътре, и си позволи кратка почивка.

Беше късен следобед и Спайдърмен се чудеше как да привлече вниманието на брата по възможно най-добрия начин, когато въпросният брат на име Винсент излезе да хвърля боклука. Не бе прекарал кой знае колко време с жертвата, но успяваше да долови приликата помежду им. Този бе малко по-възрастен и по-висок. Очевидно прекарваше известно време в залата, но без съмнение, бяха роднини с жертвата.

— Не се стряскай — каза Спайдърмен, а човекът подскочи от изненада.

Беше с главата надолу, захванат за стената, което може би бе малко стряскащо. Е, все пак го заговори любезно. Поне така се надяваше.

Мъжът се отпусна и го изгледа. Изражението на лицето му можеше да се тълкува по всеки възможен начин.

— Ти си бил там — заяви той, — когато Анди умря.

Спайдърмен кимна и се спусна на земята.

— Да — потвърди той. — Говорих с него, преди да бъде застрелян.

— Някои от ченгетата мислят, че ти си го направил — каза Винсент — или онзи, който се преструва на теб.

— Аз мисля, че е бил убит, защото е говорил с мен. Сподели с мен информация и затова някой може би е решил, че трябва да му затвори устата. Не мога да намеря по-логично обяснение.

— И кой е бил това? — намръщен попита мъжът. — Кой е убил брат ми?

— Това се надявам да разбера — каза Спайдърмен. — Ако разполагаш с някаква информация, това наистина би ми било от полза. Каза ми, че си замесен със Скорпиона.

Братът се ухили.

— Леле, как те е метнал. Аз съм бялата овца в семейството. Черната беше той. Май такъв си остана и до края.

— Да знаеш с кого се е движил?

Винсент поклати глава.

— Анди се забърква в каши, откакто беше дете, но все се опитваше да излезе начисто. Наистина. Опитваше се да завърши средното си образование и чиракуваше като занитвач. Толкова се гордеех с него, честно. Не е лесно човек да се промени и да тръгне по правия път, но той се стараеше истински. Тогава го чух как говори по телефона за някакъв удар. Сещаш се, нали? Опитах се да го разубедя, но той ми каза, че нямал избор. Каза, че трябвало да го направи, че щяло да бъде за последно, след което щели да го оставят на мира. Предложих му да отида с него, но той ме излъга за мястото и времето и така се стигна до смъртта му.

Мъжът изтри очи с опакото на дланта си.

— Защо не разказа всичко това на полицията?

— Естествено, че им го разказах. Някакъв мустакат дойде при мен и му казах всичко. На тръгване си остави чашата от кафе вкъщи, сякаш съм му някакъв слуга.

Бил разказал на полицията, но тази информация отсъстваше от досието му. Това бе тревожен факт.

— Благодаря ти, че разговаря с мен — каза Спайдърмен. — Не съм сигурен как точно, но това ще ми е от полза. Обещавам ти да направя всичко, за да може убиецът да получи възмездието си.

Напомни си, че Анди беше истински човек с истински брат, който трябва да живее с тази трагедия. Разбираше ситуацията, защото я бе преживял.

— Вярвам ти — каза Винсент. — Жалко, че на полицаите не им пука толкова, колкото на теб.

— Има и много добри ченгета.

— Ще ми се да споделях твоя оптимизъм — каза братът. — Половината от ченгетата смятат, че си от лошите, а ти продължаваш да действаш постарому. Не знам как намираш сили да го правиш.

Понякога и самият Спайдърмен не знаеше откъде ги намира.

Връщаше се в центъра, където високите сгради значително улесняваха придвижването му. Опита се да вкара в ред мислите си, когато телефонът му звънна. Беше Уатанабе.

— Имаме смъртен случай — каза тя. — В апартамента на Ремзи съм, помощник районния прокурор. Пребит е до смърт.

Жената въздъхна, но към края звукът прозвуча като ръмжене.

— Целият му апартамент е в паяжини.

— Това трябва да спре — й каза той. — Веднага. Още тази нощ. Срещнах се с него. Беше един от добрите. Искаше да ми помогне.

— Ето затова са го убили — отговори Уатанабе.

Стояха на покрива на съседната сграда до онази, в която се намираше апартаментът на Ремзи в Ийст Сайд.

— Не — отговори Спайдърмен, като едва сдържаше яростта си. — Не могат да ме заблудят. Ако можеше да ми каже нещо, ако имаше някакво доказателство, което да ми е от полза, щеше да ми каже. Беше недоволен, че са се хванали за сестра му. Не мисля, че би си замълчал.

— Тогава защо да го убиват, ако не е, за да му затворят устата? — опонира му тя. — Да те натопят? Който вече не те харесва, и без това не те харесва. Странно е да си създадат толкова проблеми, ако няма да имат голяма полза от това.

Не можеше да няма полза. Бяха убили Анди, за да не се разприказва. За него — ясно, но защо хората в ресторанта? Каква им беше изгодата от онази акция? Защо онези хора трябваше да умират?

Защо Аника трябваше да умре?

След това разбра.

— Съвсем погрешно сме разбрали нещата — заяви той. — Целта изобщо не е била да се скрива нещо. Целта не е била да се уронва престижът ми. Целта е била да ми създават работа.

— Да ти създават работа? — попита тя. — Че защо?

— Заради плана на Кингпин — каза Спайдърмен. — Заради онова, с което ще стане толкова важен, че ще бъде незаменим и провалът му ще бъде немислим. Само това има значение за него и той не иска да му заставам на пътя.

— Значи според Теб Фиск смята, че ти сам можеш да го спреш? — попита Уатанабе, клатейки глава. — Каквото и да е? Отново те питам… Защо? Не разполагаш с нищо срещу него. Ако му дишаше във врата, ако беше на една крачка от разобличаването му, тогава бих се съгласила с теб… В случая обаче няма такова нещо. Няма дори основание да допуска, че е в неизгодна позиция.

— Ето защо го разбрах чак сега — каза той. — Не ми е и минавало през ума, че представлявам заплаха за план, за чието съществуване не съм знаел.

— И сега вече знаеш? — попита го тя? — Че си опасен?

— Не, но вече започвам да гледам от правилната перспектива — заобяснява й той. — Аз съм само един косъм на килима. Фиск знае, че имам потенциала да попреча на плана му, затова се опитва да ме неутрализира, преди да се превърна в истинска заплаха. Играх значителна роля при предишния му арест и почти го изпратих в затвора. Ако трябва да избере един човек, когото да разсее, докато прави хода си, това бих бил аз.

— Значи те е насъскал срещу имитатора — каза Уатанабе. — Знае, че би направил всичко, за да намериш бомбаджията от ресторанта, отчасти защото би решил, че това ще те заведе до него. И докато гледаш в погрешната посока, не виждаш какво всъщност е замислил Фиск. В същото време полицията и гражданите губят доверие в теб, макар и не непълно, което допълнително усложнява работата ти.

— Което му осигурява предостатъчно пространство за действие.

— Дори и всичко това да е вярно — каза Уатанабе, — как ни помага това, че вече го знаем? Онзи, двойникът ти, убива хора. Не можем просто да го игнорираме, защото знаем, че е за отвличане на вниманието.

— Той продължава да е ключът към арестуването на Фиск — каза Спайдърмен. — Не знам дали трябва да сменяме подхода си, защото може да се окаже достатъчно само да променим начина, по който възприемаме ситуацията.

— Надявам се да е достатъчно — отговори Уатанабе. — Ремзи беше един от нас, а поне половината от полицаите вярват, че ти си го убил. Ако някой разбере, че с теб поддържаме връзка, спукана ми е работата. Може да вървим по правилната следа, но докато не сглобим цялата картинка, победител е Фиск.

Да убиеш районен прокурор. Това бе прекалено дори за ненормалник като Бингъм. Дали господин Фиск е дал съгласието си за това?

Не. Абсурд. Господин Фиск не убиваше хора. Бе допуснал грешка е ангажирането на Бингъм и сега щеше да му се наложи да я поправи. Много й се искаше да го помоли да го направи, но знаеше, че не трябва да прави нищо без неговото разрешение.

Мая бе пристигнала колкото се може по-бързо, след като видя новините. Клекнала в сенките, тя видя как един полицай се появява на покрива на близката сграда. Погледна през бинокъла си и макар да не беше сигурна, й се стори, че това е жената от снимката на Бингъм. Това ли беше ченгето, с което работеше Спайдърмен?

По-добре да изчака и да види какво ще се случи по-нататък.

Съвсем скоро търпението й бе възнаградено. След по-малко от половин час Спайдърмен пристигна. Двамата си поговориха за кратко и макар да не разбираше за какво е разговорът, тя бе сигурна, че е за господин Фиск. Ченгето произнесе името му неведнъж.

Лоша работа.

Господин Фиск никога не е искал някой да умира. Да, Бингъм бе извън контрол, но това не бе по вина на господин Фиск. Трябваше да бъде сигурна, че това ченге няма да създава проблеми на мъжа, който прави всичко по силите си, за да помогне на хората в този град.

Имаше един човек, който щеше да успее да се възползва от тази информация. Трябваше да даде всичко от себе си, за да предпази господин Фиск, дори това да означаваше да го предпази от самия него. Искаше й се той да споделя с нея всичко. Как може да й няма доверие?

Извади телефона си и изпрати съобщение на Джеймсън:

СПАЙДЪРМЕН ИМА ВРЪЗКИ В ПОЛИЦЕЙСКОТО УПРАВЛЕНИЕ.

ВЪТРЕШНИ ХОРА ГО ЗАЩИТАВАТ.

Надяваше се това да спечели времето, от което се нуждае господин Фиск. Времето, от което се нуждаеше самата тя. Ако щеше да бъде от полза, трябваше да знае повече, независимо от последствията.