Джон Конъли
Игра на духове (55)

55.

Рос познаваше Каспар Уеб само като име, но според информацията, с която разполагаха федералните служби, бизнесът му вървеше към закриване, а последвалата фрагментация на престъпните му начинания вероятно беше добре дошла за всички. Той звънна няколко телефона от относителната дискретност на секцията за изпълнителски изкуства, за да потвърди някои детайли, след което се върна на масата.

Както се оказа, федералните гледаха на Филип като на едно от множеството болтчета в машината на Уеб, а на Майка — като на издигнала се секретарка. Името й всъщност беше Лидия Орзел, въпреки че хората на Рос не бяха сигурни дали е истинското. Лидия Орзел беше изникнала преди няколко десетилетия напълно оформена и лишена от минало.

— Какво повече да кажем за проницателните познания на ФБР за подземния свят — отбеляза саркастично Паркър. — Вие наистина ставате все по-зле, откакто умря Хувър.

— Въобще нямахме доказателства, че Уеб е престъпник, само подозрения и догадки. Той изникна от сенките с известно богатство и управляваше дейността си с помощта на клетки — имаше мъже и жени, които работеха за него, без да имат никаква представа кой е крайният им работодател, така че и дума не можеше да става за инфилтрация. Вероятно имаше само трима-четирима приближени, като можем само да гадаем за степента на доверие, което е имал на всеки от тях.

— С изключение на Майка.

— Ако може да й се вярва.

— Не видях друг кандидат за мястото, а Винсънт Гарон е мъртъв.

— Това го знаехме. Помощникът му, Тери Нейкъм, също изчезна от полезрението.

— Майка спомена, че е гледала как дерат някого жив, но не каза кой е бил и кога.

— Независимо дали Нейкъм се е озовал под земята с кожа или без, почти сигурно е, че е там. И двамата бяха хвърлили око на трона на Уеб. Ако не стоят на пътя й, Майка е свободна да действа, както намери за добре.

— Забравяш за Филип.

— Сигурен ли си, че е син на Уеб?

— Има характерната красота на баща си — прилича на зле направен манекен за катастрофи. Освен това мирише на погребална агенция, но това може да е случайно.

— Той е проблем на Майка, не наш. Очакват ли да им докладваш по случая с брата на Уеб и неговото семейство?

— Останах с чувството, че придържането към последната воля на Уеб, включително въпроса с брат му, е по-важно за Майка, но не чак толкова за Филип.

Рос допи виното си. Чашата на Паркър беше почти пълна. Доволен беше от самодисциплината си.

— Ако мога да изразя предпочитание, бих казал да оставим канала за комуникация отворен — каза агентът. — Ние обичаме предвидимостта. По времето на Уеб и италианците, ограничени в Бостън, Североизтокът беше, общо взето, балансиран. Разпадането на интересите на Уеб би означавало преразпределение, но по вече съществуващи линии. Освен това ще даде възможност на щатските и федералните власти да пробият и да осуетят много намерения. Интересът на Майка към твоето разследване може да се окаже полезен за това.

— Ще получа ли значка „Млад агент“?

— Не, само моята вечна благодарност и съответните преводи по сметката си.

Има моменти, в които човек трябва да изиграе добре картите си. Това беше един от тях и Паркър чакаше именно него.

— Няма да се опитвам да измъкна информация от Майка, само и само да подплатиш доклада си накрая. Ти не си виждал нито нея, нито сина й. Не са от хората, с които имам желание да се срещам. Освен това, ако не пропускам нещо, ти използваш държавни средства, за да разследваш изчезване, за което не искаш приятелчетата ти в агенцията въобще да знаят. Ясно ми е, че вероятно криеш важна информация за Еклънд от мен по причини, които дори няма да си дам вид, че разбирам.

Изражението на Рос, бездруго далеч не топло, съвсем охладня.

— Какво искаш?

Паркър бръкна в чантата си и извади няколко листа: последният принос на Ейми Прайс към неговите дела.

— Ти не използваш само мен, но и приятелите ми.

— И?

— Един жест на благодарност няма да остане незабелязан.

— Още пари ли? Не мисля, че ще стане.

— Не им трябват пари, но може да им окажеш практическо съдействие, което ще помогне и на теб самия. Луис няма досие. Ейнджъл обаче има.

— За което, нека ти напомня, се наложи да разчистя не една каша и да успокоя не един разбунен дух в местната и щатската полиция. Що се отнася до Луис, фактът, че никога не е бил осъждан, не означава, че се е изплъзнал от радара.

— Проблемът не е Луис, а Ейнджъл. Цената за издирването на Еклънд току-що се покачи.

Той връчи документите на Рос, който ги прегледа набързо.

— Постъпки за запечатване на досието му в щата Ню Йорк — каза той, когато приключи. — Добре сте поработили двамата с госпожица Прайс.

— Досието на Ейнджъл усложнява някои сфери на живота му, включително притежанието на оръжие. Бихме предпочели закриване, но в Ню Йорк няма такава опция. Доста услуги ползвахме, за да се справим бързичко с това. Както виждаш, налице е известно объркване за възрастта на Ейнджъл към момента на престъплението, заради което се е озовал на Райкърс^[1] — и то за обир, при който никой не е пострадал.

— Много трогателно, но не виждам как засяга мен.

— Бих искал да подкрепиш молбата.

— Официално или неофициално?

— Ще се задоволим и с второто, стига да постигнем желания резултат. Освен това знаем, че информацията за Ейнджъл е в базата с данни на ФБР, а Бюрото, бидейки федерална агенция, не е длъжно да следва заповеди, издадени от щатски съдилища. Трябва да се уверим, че решението на щата ще бъде приложено от всички засегнати институции.

— Така че още един твой приятел може да продължи безнаказано да стреля по хората?

— Не — отвърна Паркър, — за да може да стреля безнаказано по когото трябва.

Едно можеше да се каже за специален агент Едгар Рос: не си падаше по увъртанията и хъмканията.

— Ще трябва да поговоря с шефовете. Ще видя какво мога да направя. А ти може да добавиш няколко страници от онзи твой списък. Вероятно ще помогне сделката да мине по-гладко.

— Сигурен съм, че мога да намеря две.

— Сигурен съм, че можеш да намериш пет.

— Три да са.

Добре се получи. Паркър беше готов да предложи доста повече.

Рос облече якето си и двамата си стиснаха ръцете.

— Тази работа с Уеб е интересна, но главното остава Еклънд — напомни той.

— По този повод — подзе Паркър, тъкмо когато Рос се обръщаше да си ходи.

— Да?

— Каза, че разследването за Еклънд не трябва да стига до ФБР, а ми се явяваш с двама федерални агенти. Не виждам логиката.

Рос се намръщи.

— Кой каза, че са федерални агенти?

Паркър потегли обратно към Портланд. Малко преди „Кененбънк Сървис Сентър“ движението беше забавено заради камион с ремарке, който беше поднесъл и сега лежеше обърнат на пътя. Паркър реши да спре и да си вземе кафе, най-вече за да има какво да прави, докато разчистят шосето. Когато се върна в колата си, светна лампата вътре и намери подслушвателя. Щеше да играе играта на Майка, но не и тази на сина й.

— Майната ти, Филип.

Той изтръгна бръмбара и го смачка с подметката си на асфалта.