Джон Конъли
Игра на духове (4)

4.

В една къща, далеч на запад, се водеше следният разговор, докато отмитата от кожата кръв се оттичаше в мивката с малък розов водовъртеж.

— Може да дойдат и други — каза един мъж.

— Нека — гласеше отговорът, изречен от по-студен женски глас. — И те ще получат същото.

Жената погледна през прозореца. Снежната буря се отдалечаваше на изток. Радваше се, че брат й не може да види лицето й. Не искаше да усилва тревогите му. Той не обичаше тази част от живота им. Тя също, но за разлика от него умееше да прави, каквото се налага, колкото и да й е неприятно.

— Чие дело продължаваме? — попита тя, изровила въпроса от миналото на общото им детство.

— Делото на баща ни — отвърна той автоматично, макар да не бе изричал думите от години.

Сестра му се приближи и го целуна нежно по устните. Той разтвори уста и езикът й намери неговия.

Братята гледаха от сенките и се усмихваха одобрително.