Родика Дьонерт
Хотел „Захер“ (7)

5

Констанце фон Траунщайн разглеждаше мостри на платове, донесени й в хотела от различни виенски фирми за вътрешно обзавеждане.

— Всичко тук ще продължи както обикновено, Флора, защо да не стане така? — успокоително се обърна княгинята към камериерката.

Флора едва сдържаше сълзите си. Беше дошла в апартамента да прибере съдовете от закуската.

— Иска ми се да тапицирам малкото ми канапе с ей този плат — игриво отбеляза Констанце. Тя възнамеряваше да обзаведе поне отчасти по свой вкус имението, което обитаваше със съпруга и свекъра си.

— Прекрасен е! — Флора забрави да плаче.

— Как намираш този тапет? — Констанце посочи парче синя хартия със стилизирани цветя в златисто и в същото време хвърли изпитателен поглед към старата камериерка, която бродираше, седнала до прозореца. Тя следеше всяка дума на младата си господарка. Жената имаше ъгловато, безрадостно лице, сивата й коса беше опъната в строг кок. Тя служеше у фамилията Траунщайн от десетилетия, но Констанце не я харесваше и имаше твърдото намерение да се отърве от нея при първия удобен случай.

— Прекрасно… всичко е толкова прекрасно — прошепна Флора, възхитена от елегантните мостри и скици.

Констанце реши да смени темата. Във „Винер Цайтунг“ беше прочела кратка бележка за изчезването на детето Мари Щадлер, докато се прибирало вкъщи; спомни си за пътуването към Операта и потрепери.

— Значи ти познаваше изчезналото момиченце? — попита тя и видя как камериерката до прозореца се стегна едва забележимо.

Флора кимна енергично.

— Майка й е перачка. Баща й превозва въглища. Полицията вече беше тук, но никой от персонала не знаеше нищо. — Младата камериерка придружи думите си с драматичен поглед.

— Да изчезне просто така по пътя към дома си? — зачуди се Констанце.

Флора забрави за йерархията и прошепна като на приятелка:

— Имало и мъртвец.

Констанце се прекръсти уплашено.

— Намерила го съдържателката на увеселителното заведение точно срещу Операта, съвсем близо до вратата към мазето й. Под улиците има тайни проходи, които водят от едната страна към другата. — Гласът на Флора трепереше от вълнение. — Разправят, че в града имало хора, дето хващат малки момичета, та после нощем…

Възрастната камериерка погледна неодобрително. Флора занемя.

— Да, и какво? — подкани я възбудената Констанце.

— … да ги жертват в демонични ритуали — доизказа се Флора.

Констанце пребледня.

— Що за дивотии говориш?

На вратата се почука. Без да чака покана, в апартамента влезе свекърът й, старият княз Йозеф фон Траунщайн.

— Сервус, Щанцерл. — Свекърът целуна ръката й малко по-интимно от необходимото.

Флора направи реверанс със сведен поглед, бързо взе таблата с посудата от закуската и изчезна.

Констанце се извърна към мострите на платове и се направи на заета.

— Синът ви е в двореца. Чухте ли за отвличането, татко? И за мъртвеца? — тихо попита Констанце с глас, преливащ от ужас.

Старецът не обърна внимание на въпроса й.

— Вече поднесох съболезнованията си на фрау Захер — съобщи той и взе една от мострите.

Констанце го гледаше въпросително.

— Остави тая работа, Щанцерл.

Тя отстъпи назад, уплашена от тона му.

Йозеф фон Траунщайн отправи предупредителен поглед към камериерката, която проявяваше признаци на любопитство. После заоглежда мострата. Тонът му стана дружелюбен.

— Значи, искаш да си обзаведеш кукленска къща?

Констанце усети мощното му тяло близо до своето и се скри зад маниерите на капризно дете.

— Вашият син смята, че идеята ми за обновяване на стаите в замъка е ненужен лукс. — Тя успя да увеличи разстоянието помежду им.

— Георг ги приказва разни — хапливо отвърна свекърът и отиде до бюфета, за да си налее коняк. — Ще си поговоря с него. — Той изпи чашата на един дъх и си наля нова. — А иначе как е? Надявам се, че синът ми изпълнява съпружеските си задължения?

Констанце се изчерви от притеснение и се зае да налага парчетата плат върху скицата на бъдещия си дом.

Свекърът й я наблюдаваше със самодоволно изражение.

След смъртта на жена си преди близо десет години Йозеф фон Траунщайн се бе оглеждал за подходяща кандидатка за женитба, която да носи солидна зестра и да подобри лошата му финансова ситуация. Предните поколения бяха изчерпили богатството, замъкът и земите спешно се нуждаеха от свежи пари, ала Йозеф така и не бе успял да постигне подходяща договорка.

Няколко години по-късно това направи Георг: той беше млад, този път безупречното родословно дърво на Траунщайнови струваше колкото злато. С женитбата на своя син старият бе уредил и себе си.