Родика Дьонерт
Хотел „Захер“ (56)

54

Максимилиан се връщаше в Берлин. Трябваше да работи срещу тази война. Преди това бе телеграфирал на Марта. „Силно се надявам на твоето разбиране и на доброто ти сърце.“ Нямаше сили да й пише, че Констанце е бременна.

Марта седеше на бюрото и четеше еуфоричните писма от нейните писатели от фронта. Повечето се бяха явили доброволно. При влизането на съпруга й тя вдигна глава.

Обгърна го познатата миризма на печатарско мастило и кафе. Отново си беше у дома. Максимилиан остави куфара и прегърна Менинг. После влезе в кабинета на Марта. Поздрави я и събра цялата си смелост.

— Констанце чака дете.

На Марта й беше нужно време да осъзнае, че това дете е от съпруга й. Той щеше да става баща!

Максимилиан не знаеше къде да дене себе си и багажа, затова направи нещо, в което се чувстваше уверен: съблече си сакото, седна на бюрото и се хвана за работа.

От този момент те избягваха темата и всичко, което би могло да ги нарани. В такива времена беше добре да бъдат отново заедно.