Родика Дьонерт
Хотел „Захер“ (53)

51

Цареше тишина, чуваше се само тракането на приборите по чиниите и задъханото дишане на княза по време на вечерята. Няколко дни след срещата в „Захер“ старият бе повален от удар. Представляваше жалка гледка — хранеше се с трепереща ръка и едва успяваше да задържи хапките в устата си.

Ирма човъркаше вяло в чинията си. Само Матилде се стараеше да се държи коректно. Роза отсъстваше — беше на гости на бъдещите си свекър и свекърва. Годеникът й отбиваше военната си служба на маневри по сръбската граница.

Разбира се, момичетата бяха наясно за разрива между родителите и за бременността на майка си. Ирма беше проявила любопитство и бе разбрала за скандала. Макар Флора да не казваше нищо, клюките сред прислугата, а също в „Захер“ и в имението „Траунщайн“ не можеха да бъдат избегнати.

Старецът се отегчи и поиска да го откарат от масата. Един слуга тутакси му се притече на помощ и старият княз напусна трапезарията, без да каже довиждане.

Констанце също приключи с яденето.

— Прибирайте се в стаите си — каза на дъщерите си тя.

Ирма си тръгна също без довиждане като дядо си. Матилде се сбогува с целувка най-напред с баща си, а после и с майка си. Констанце се зарадва на нежността на най-малката си дъщеря.

Прислужничките чакаха да разтребят масата, но домакинята ги отпрати нервно. Държеше да остане насаме с Георг и да въведе яснота.

Предбрачният договор предвиждаше при евентуален развод тя да бъде добре обезпечена финансово. Би могла да живее дори само от отчисленията, полагащи се за книгите й. Но Констанце не се интересуваше от парите. Тя искаше сигурност за себе си и за детето, което очакваше.

Георг се чувстваше отвратително.

— Обичаш ли го? — сковано попита той. Искаше да чуе нейното решение, за да може да вземе своето.

— Откога се интересуваш от любовта? — Констанце се изненада, че той може да прояви сантименталност.

— Винаги съм се опитвал да бъда добър баща на семейството, да изпълнявам желанията ти.

— Ти не знаеш нищо за мен, Траунщайн.

— Значи онзи знае повече за теб? — ревниво попита той.

— Ти се ангажираше единствено с твоите утопии, като използваше за тях моята зестра. Но никога не си се интересувал от мен. — Тя изрече това трезво, без самосъжаление. — Какво да се прави, такъв ти е характерът и аз се нагодих към него. Само, моля те, не ме тормози сега с твоята добродетелност.

Смълчаха се.

— Ще родя детето тук и ще остана — заяви след известно време Констанце.

Той не каза нищо.

Тя стана и излезе.

Георг изпи на един дъх чашата и си наля отново. Логичният ход в тази ситуация би бил разводът. Но как щяха да изглеждат в очите на обществото? Бъдещето на дъщерите им щеше да бъде съсипано. Той имаше чувството, че някой е одрал кожата от плътта му. Загубил бе самоуважението си и се страхуваше от бъдещето.

* * *

Този следобед Смъртта се бе озовала в двора на затвора.

Захариас знаеше, че семейството му е в безопасност. Той се отклони от обиколката, която му бе позволено да прави под надзора на пазачите, и със спокойна стъпка тръгна към портите.

Пазачите му извикаха да се върне. След като той не им обърна внимание, те надуха свирките. Винсент Захариас не спря, затова насъскаха кучетата.

Животните обградиха затворника, лаейки злобно, и впиха зъби в краката му. Той се отбраняваше, макар отлично да съзнаваше, че ритниците и юмруците му само засилват тяхната агресивност.

Войниците заповядаха на кучетата да се отдръпнат. Първият изстрел го уцели в рамото. Вторият — в тила. Той рухна на земята.

„Не моето предателство спрямо Мари ме превърна в това, което бях, а предателството към самия себе си“, беше последната мисъл на Винсент.