Родика Дьонерт
Хотел „Захер“ (51)

49

Срещу Винсент Захариас се водеше процес за държавна измяна. Съдиите и експертите не се поколебаха да произнесат смъртна присъда. Адвокатите обжалваха. След произнасянето на присъдата Георг искаше да посети приятеля си в затвора, ала той му съобщи чрез един служител, че двамата нямат какво повече да си кажат.

Георг настани семейството на Захариас — съпругата и децата, на сигурно място, в едно селско имение близо до Санкт Пьолтен. Той не преставаше да си блъска главата над решението на приятеля си и над собствената си вина. Не проумяваше как е възможно неосъществената връзка на Винсент с Мари да подтикне приятеля му към едни или други решения. Двамата не си подхождаха и ако се беше обвързал с нея, Захариас пак щеше да бъде изтласкан на заден план.

В едно обаче се упрекваше Георг: задето бе насърчавал кариерата на Захариас, а сам се бе държал настрана от интригите и игричките в двореца. С други думи, беше прехвърлил своите задължения на приятеля си.

* * *

Когато Георг се върна за първи път вкъщи след събитията, във входното антре вече имаше букети от нарциси и лалета.

Икономът уведоми Констанце за пристигането му.

Тя откри мъжа си в кабинета, тъкмо отваряше пощата.

Георг поздрави учтиво жена си и отново се зае с писмата.

— Искат да осъдят Захариас на смърт. Адвокатите са внесли обжалване — делово обясни той, без да я поглежда.

— Вярно ли е това, в което го обвиняват? — изумено попита Констанце.

— Фактът, че чехите не получиха правото си на самоопределение, го е накарал да се консултира с британците по някои въпроси на демокрацията. В тези времена това е равносилно на държавна измяна. — Георг не даде с нито един звук да се разбере какви мисли му минават през главата относно собствената му роля в тази бъркотия.

— Захариас излезе от сянката ти и попадна в задънена улица — развълнувано констатира Констанце. Може би имаше предвид и себе си.

Георг нямаше желание да обсъжда с жена си тази тема.

— Какви са плановете ти? — Той предпочете да насочи разговора към нейната дилема.

— Нямам такива — ядно отвърна тя.

— Адерхолд е зарязал всичко в Берлин и сега живее в „Захер“ — продължи да я провокира Георг.

— Смяташ ли, че съм способна на това?

— Нима в тая работа има нещо, което тепърва да ме изненада? — Той се зае отново с документите.

Констанце го наблюдаваше. Щом толкова настоява, ще му каже.

— Аз очаквам дете.

Съпругът й не реагира, извади документи от една папка и ги запреглежда.

Констанце не издържа и удари с длан масата пред него.

— Твоята надменност направо ме побърква. — За първи път през техния брак, може би дори за първи път в целия й живот, гласът й премина във фалцет.

— Затваряй си устата. Просто си затваряй устата — ревна насреща й той.

Втренчиха се един в друг като противници, които всеки момент ще започнат война.

Георг прибягна до последното средство.

— Би ли си тръгнала?

Какво не би дал да се отърве от нея. За вечни времена. Констанце седна демонстративно на стола за посетители пред бюрото му. Така й беше писнало от него…