Родика Дьонерт
Хотел „Захер“ (50)

48

Първото пролетно слънце огряваше спалнята на Констанце. Вече беше късен следобед. Подносът със закуската стоеше непокътнат върху завивката. Констанце стискаше чаша чай, докато Флора й четеше първите вестникарски критики за Една жена на път.

Марта беше поверила коректурите на романа на външен лектор и го бе публикувала, без сама да се запознае със съдържанието му. Едно чисто делово решение, а успехът й доказа, че е постъпила правилно.

— „Госпожа Щайн успява майсторски да опише копнежа на своите персонажи за осмислен живот. Героинята се откъсва от стария си свят, за да бъде щастлива в новия. Но за да пристигнеш наистина в новото, не е достатъчно само да пътуваш от едно място на друго. Свободата се нуждае най-напред от обновление чрез себепознание. Една смела книга и една очарователна история. Пластичността на главния образ въздейства като географска карта на женската психика.“

Флора вдигна гордо поглед от вестника.

— Заслужили сте го. Толкова много нощи. — Тя мислеше и за своите нощи и как беше съпреживявала вълненията на героинята.

Внезапно на Констанце й призля. Тя стана и отиде в банята да повърне, Флора й донесе кърпа. Двете жени се спогледаха в огледалото.

— Ти ме презираш, нали? — попита Констанце отражението.

— Не, в никакъв случай — отвърна Флора.

— Отдавна се познаваме, Флора, можеш да бъдеш честна с мен.

— Вие сте домакиня, майка… Пишете такива красиви истории. Можете да имате толкова много животи. — Флора си помисли, че с Йохан си беше отишла другата част от нейния живот. — Докато аз съм винаги само една, само Флора.

Господарката забеляза сълзите в очите на камериерката си и я хвана за ръката.

— Да не би да плачеш заради мен?

Флора поклати глава и така Констанце узна, че Йохан възнамерява да се жени за друга.