Родика Дьонерт
Хотел „Захер“ (47)

45

— Не се упреквай! — Шрат седеше в кабинета на Ана и хранеше с конфитюр любимите кучета на приятелката си.

Управителката на „Захер“ бродираше подписите на прочутите си гости върху голяма покривка.

— Ако не бях лансирала Захариас, сега той щеше да е само асистент в съда, затова пък нямаше да има проблеми.

— Вече помолих Франц да направи нещо. Но нали знаеш, императорът предпочита да се занимава с всичко друго, само не с политика… Понякога, както си седи, без да помръдва… Така де, ако очите му не бяха отворени, можеш да си помислиш, че вече изобщо не е… — Тя млъкна. Всичко беше казано.

— Откакто умря Ани, си мисля, че нося само нещастие на всички, които обичам — продължи да се самосъжалява Ана.

— Моля те, Ана, твоят Шустер е жив и здрав. Кафенето на Едуард ще потръгне скоро, нали смяташ да му помагаш. Пък и виж какви гости са идвали при теб. — Шрат посочи покривката. — Все хора с положение.

И наистина, върху покривката се мъдреха подписите на висшето общество: крале, ерцхерцози, барони, принцеси, знаменити хора на изкуството, финансови магнати и, разбира се, министри и държавници от цял свят. Първият подпис непринудено и весело беше дал Красивия Ото. След ерцхерцога се бяха подписали всички останали. А сега Ана си бе намислила да консервира тази светиня за вечността.

Появи се Майр и съобщи:

— Току-що пристигнаха Негово Сиятелство княз Фон Траунщайн и госпожа Адерхолд, уважаема госпожо.

Ана тутакси се отърси от сълзливото си настроение.

— Незабавно съобщете на другите лица за пристигането на техните съпрузи.

Майр изчезна.

Тя сгъна припряно бродерията си, но все пак намери време да отбележи:

— Императорът не се е хранил при мен досега!

— Нали знаеш, че не е бонвиван — отвърна Шрат.

Ана посочи с пръст към центъра на плата.

— Тук съм оставила свободно място. — Тя тикна покривката в ръцете на Кати.

— Това не е картичка за автографи, която просто да подам на Франц Йозеф — протестира мадам Шрат.

Ала Ана вече излизаше бързо, много бързо от кабинета си. Шрат погледна покривката в ръцете си, умоляващите очи на кучетата и конфитюра.

* * *

Георг и Марта влязоха в хотела. Бяха взели нощния влак. Скъпоценните часове заедно бяха помрачени от тревогата за Захариас.

Георг бе разказал на Марта историята на тяхното приятелство. Също и че пропастта помежду им се бе задълбочила през последните години. На срещата на Лигата за мир в Берлин Захариас се беше изказал в полза на радикалния път, който, ако е необходимо, трябва да бъде постигнат и с военни средства.

Когато влакът навлезе във Виена, и двамата съжаляваха, че пътуването им свършва. Биха могли да го продължат до безкрай.

Във файтона мълчаха, всеки усещаше рамото на другия, неговата топлина, искаше му се да го хване за ръката, но не събраха смелост за това.

* * *

— Здравейте, Ваше Сиятелство. Добре дошли във Виена, госпожо Адерхолд — сърдечно ги приветства Ана Захер. Тя подозираше, че този път щекотливата ситуация няма да остане в тайна. — Току-що изпратихме да уведомят съпругата ви, княже.

— Как, жена ми е във Виена? — изненада се Георг.

Марта таеше подозрения, откакто Менинг й бе предал поздравите на Максимилиан, назовавайки целта на пътуването му.

— Ще отида да кажа здрасти на Констанце — предложи тя. — Вие сигурно имате още някои неща за обсъждане. — Погледът й срещна очите на Ана Захер. И този път Марта искаше да предпази Георг.

— Тя ще се радва да ви види — каза нищо неподозиращият Георг и за довиждане й целуна ръка. Спогледаха се, после тя тръгна към асансьора.

— Тревожа се за барон Захариас — продължаваше Ана Захер. — Шпионаж! Умът ми не го побира.

— Вероятно е недоразумение. — Въпреки политическите различия Георг беше убеден в лоялността на Винсент.

— Нали ще се заемете с въпроса? — загрижено попита шефката.

— Разбира се. — Георг кимна и я погледна в очите. Най-после и той осъзна, че нещо не е наред.

Подът на стаята беше покрит с изписани листове хотелска хартия за писма. До тях стояха небрежно оставени бутилка шампанско и две чаши, както и остатъците от късната закуска.

Телефонът звънеше непрекъснато. Най-после Максимилиан вдигна.

— Да?

Констанце долови възбудата в гласа на човека отсреща и се надигна любопитно.

— Току-що са пристигнали мъжът ти и жена ми — съобщи смаян той и затвори.

Констанце скочи от леглото и панически затърси дрехите си. Изведнъж замръзна, сякаш едва сега бе осъзнала смисъла на съобщението.

— Какво прави мъжът ми с Марта във Виена?

Максимилиан се приближи и обгърна с ръце голото й тяло.

— Не искам още веднъж да се преструвам, че между нас няма чувства.

Констанце го отблъсна.

— Без скандали, Макс. Моля те!

В този миг тя видя Марта на вратата. Секунда по-късно се появи и Георг.