Родика Дьонерт
Хотел „Захер“ (46)

44

Първото нещо, което направи впечатление на Георг, когато влезе в двора на издателството, беше големият кестен. Той вече протягаше клони над четвъртия етаж и скоро щеше да достигне небето. Винаги се впечатляваше как дърветата могат да оцеляват върху минимално пространство и дори да продължават да растат.

Издателството, което заемаше целия долен етаж на страничното крило, имаше и магазин, гледащ към двора. Георг се поспря пред витрината и погледът му попадна върху Молитвите на един безполезен човек, подредена сред другите книги. Той влезе в печатницата.

Менинг го посрещна и, надвиквайки грохота на машините, със съжаление обясни, че издателите били заминали. Георг изпита разочарование. За да не си тръгва веднага, реши да купи книгата на Максимилиан.

— Лично от издателя. Добър избор — отбеляза Менинг, докато отиваше да донесе покупката, а Георг чак сега се усети, че всъщност изобщо не бе помислил за Максимилиан — никак не държеше на среща между тримата.

През всичките тези години Марта не излизаше от ума на Георг. От Констанце той научаваше за успехите на издателството, а също и че двойката си остава бездетна. Приятелството между жените обаче май беше охладняло. Георг отдаваше това на разстоянието, на работата, която вършеше Марта, и не на последно място беше убеден, че двете са твърде различни за една трайна връзка. Нито една от мислите му не се доближаваше до истината.

— Дайте я, Менинг — внезапно изрече един глас зад Георг. — Аз ще я приготвя за господина.

Той се обърна — пред него стоеше Марта.

Тя го беше видяла още от двора през прозорците на печатницата.

— Марта! — зарадва се той.

— Тъкмо се връщам от Бремен. Всъщност смятах да взема нощния влак, обаче приключих по-рано, иначе…

„… Щяхме да се разминем на косъм“, помислиха си и двамата.

Менинг й подаде книгата.

— Впрочем, господин Адерхолд реши набързо да замине за Виена, а на връщане ще се отбие в Лайпциг.

Марта кимна учудено.

— Ще ви телеграфира по пътя — додаде Менинг и ги остави сами.

Радостта от посещението на Георг надделя над раздразнението, че Макс е заминал за Виена, без да й се обади. Тя опакова книгата за госта. Значи тази среща щеше да принадлежи само на нея.

Марта разведе Георг из издателството и му разказа какви успехи бяха постигнали през годините. Той се спря до етажерката, където томчетата бяха подредени по азбучен ред според авторите им, и извади една книга на Лина Щайн.

— Нашите прислужници си я предават от ръка на ръка. Всъщност я смятах за много елементарна литература, но може да съм подценил писателката. — Той върна книгата на мястото й. — Не мога да си представя, че ще издадете нещо безсъдържателно, Марта.

Тя се усмихна и си замълча. За миг се сети за новия ръкопис на Констанце и че възнамеряваше да пита Менинг дали не е пристигнал междувременно.

Запретнал ръкави и вързал кърпа вместо престилка, Георг стоеше в кухнята и белеше картофи. Марта го беше поканила на обяд. Щастливи от срещата, двамата бяха решили да сготвят заедно. Сега се трудеха върху една берлинска картофена супа по рецепта на Мартината майка.

— Водихме ожесточени спорове. — Георг разказваше за срещата на Лигата за мир и свобода. — Част от нас си промениха мнението и вярват във войната, която ще пренареди Европа поновому.

Марта разбъркваше ваниловия сос и го слушаше внимателно. Георг се възмущаваше от невежеството на политическите си съмишленици.

— Никой проблем не е бил решен чрез война! Европейските държави са изправени една срещу друга като хищници. Боже Господи! Сякаш никога не е имало Виенски конгрес. — От вълнение той си поряза пръста и отми кръвта под крана, не спирайки да говори. — Това е като при семейна среща: настроението е отвратително, една погрешна дума може да предизвика сбиване.

Марта му подаде бинт.

— Ние получаваме много ръкописи, в които човешкият живот се описва по насилствен и враждебен начин. Сякаш разрушаването на старото гарантира слагането на ново начало.

— За жалост разрушението и унищожението винаги са имали изкусителна привлекателна сила — потвърди Георг. — А всъщност новото би трябвало да се развива, като се стъпи върху признаването на съществуващото, нали? — Той продължи да бели картофите.

Марта, която разтопяваше масло в тигана, отбеляза делово:

— Явно никой не го е грижа за мира, когато цари мир.

Георг се смая. В тази ясна и простичка мисъл се криеше истината за многовековното човешко развитие. Всички копнееха за спокойствие, искаха да гледат как децата им растат в мир и благополучие, искаха да ядат и пият, да живеят и обичат. Ала не можеха да стоят мирни, да удържат мира — нито в личния си живот, нито в политиката.

Георг наблюдаваше грациозните движения на Марта, докато приготвяше яденето. Оптимизмът му се завърна след отрезвяващите дни с мирните активисти. Не биваше да се отказва, трябваше да окуражи останалите. От самото начало бе смятал за своя задача да апелира към най-благородното в човека.

Марта видя усмивката му. Той улови погледа й. И двамата се изненадаха колко хубаво им беше да стоят тук, да готвят и да разсъждават за живота.

Георг се прокашля смутено и смени темата.

— Като малък обичах да седя в кухнята и да наблюдавам персонала.

— Майка ми винаги готвеше сама. Никой не отговаряше на изискванията й. — Тя му подаде лъжица с ванилов сос да опита. — Това е по нейна рецепта, много ванилия плюс смес от канела с коняк.

Той пробва и коментира:

— Госпожа Захер би умряла от завист.

— Само да не ви чуе! — Марта се засмя и се върна при печката.

Той я последва и надникна през рамото й.

— Берлинска картофена супа. Кой би помислил!

Тя го усети зад гърба си и събра целия си кураж.

— Не искате ли да прекарате още един ден в Берлин? Може да пием кафе в „Адлон“^[1] и да отидем на кабаре… Но сигурно ви очакват — изрече бързо.

И Георг вече бе мислил по въпроса.

— Не е нещо, което да не може да се отложи — отвърна възрадван той. — Трябва обаче да…

— Моля, не се колебайте да използвате телефона… пишещата машина… пощата е през две пресечки.

Георг я погледна весело и излезе в коридора да се обади на Захариас. За следващите дни бяха планирали разговори с политически съратници, за да обсъдят още веднъж позициите си относно въоръжаването на великите сили. Но в този момент Марта беше всичко за него.

Марта подреждаше чиниите и си мислеше за Макс — как ли би приел, че тя се готви да предложи на Георг стаята за гости? Нали не ставаше дума за непознат човек. Въпреки това й беше някак неловко. Но пък нали, в крайна сметка, мъжът й беше заминал за Виена, без да я уведоми. Нищо не му пречеше да й се обади по телефона в Бремен. И какво всъщност търсеше във Виена?

Георг се върна в кухнята. Беше пребледнял.

— Винсент Захариас… Вие го познавате… Арестуван е. Обвиняват го в шпионаж. — Радостното й очакване на времето, което щяха да прекарат заедно, се срути като къщичка от карти. Георг стоеше нерешително.

— Ще дойда с вас във Виена. Нали и мъжът ми е там — реши тя.

* * *

— Помниш ли онази вечер, когато бяхме в Операта… Мари и онзи тип, Вюртнер, са живеели съвсем близо до нас… — припомняше си Максимилиан разходката им до „Захер“.

Констанце потрепери.

— Зловеща представа.

— Различен живот, отделен от нас само от една завеса — продължи да размишлява той.

Както лежаха голи в леглото, двамата бяха започнали да работят по историята на Мари Щадлер. Констанце бе разказала на Максимилиан всичко, което знаеше, фантазията им беше събудена. Един мъж бе оставил съдбата си в ръцете на едно момиче.

— Трябва да я разкажеш подобаващо — предложи Максимилиан. — И преди всичко да не представяш момичето като жертва на Вюртнер.

Констанце кимна. Вече пишеше първите изречения с новата писалка върху хартията за писма на „Захер“.

Максимилиан я наблюдаваше отстрани — толкова чувствена, както се беше излегнала, но и толкова задълбочена в работата си. Констанце усети погледа му и си помисли колко упорито се бе крила през всичките тези години. Беше станала невидима, за да съхрани страстта си. Хубаво беше да си невидим.

„Тя се събужда — помисли си Любовта. — Най-сетне се събужда! Това събуждане ще продължи и накрая всички — Георг, Марта, Максимилиан, Констанце — ще осъзнаят, че могат да си подадат ръка и да продължат да трупат житейски опит единствено и само ако имат до себе си човека от другата двойка.“