Родика Дьонерт
Хотел „Захер“ (43)

41

Старият княз Фон Траунщайн беше станал доста немощен. Ръката му трепереше, докато си вземаше пура, която Вагнер му предложи от една дървена кутия.

Ердмансдорф, главният инспектор, шефът на полицията и Траунщайн се бяха събрали на вечеря в „Захер“. Господата пиеха вече кафе.

— Чувам, че синът ви се среща в Берлин с хора, привърженици на Лигата на мира — премина към същинската тема Ердмансдорф и дръпна силно от пурата си.

— Георг се увлича по европейската идея — изпъшка старият княз, спогледа се с приятеля си Ердмансдорф и тежко се изправи. — Извинете ме, господа.

Старецът взе бастуна си, окачен на облегалката на стола, и излезе. Нямаше да носи отговорност за всичко, което щеше да се обсъжда оттук нататък. Истинският мъж трябва да остане чист по семейните въпроси.

— Политическите амбиции на младия княз са повод за тревога. Равни права за народите под владение на Короната, Общество на европейските народи, мир на всяка цена — тутакси подзе Ердмансдорф.

— Политика, която играе по свирката на социалистите и е в тяхна угода — разгорещи се главният инспектор.

Ердмансдорф поклати замислено глава.

— Нали разбирате, че не мога да приема директни мерки срещу княза.

— Естествено — незабавно потвърди главният инспектор.

Последва красноречиво мълчание.

— Може да изберем някого от групата около Траунщайн — обади се шефът на полицията. — Който… да кажем… не се намира изрично в полезрението на императора… но привлича вниманието с радикалните си политически идеи. — Той говореше толкова бавно, сякаш философстваше върху въпрос, лишен от каквото и да било практическо значение.

Ердмансдорф се обви в дима на пурата си, сякаш така можеше да направи себе си и разговора невидими.

— Подозрение в еврейско — франкмасонски заговор? — Главният инспектор подхвана мисълта на своя началник.

Полицейският шеф го изгледа, изненадан от толкова креативност. Главният инспектор разбра погрешно погледа му и побърза да заяви:

— Ама, моля ви се, нали може да изразим подобно подозрение? Във всеки случай са ни известни някои имена.

Умълчаха се, обмисляйки казаното дотук. Всички присъстващи имаха един общ интерес: да попречат на промените. Да запазят сегашното положение.

Йозеф фон Траунщайн се върна.

— Е, уважаеми княже, един баща трябва да даде своя принос в тези времена — гръмогласно и дружелюбно го посрещна главният инспектор.

— Доколкото знам, вие имате само дъщери — хапливо отвърна Траунщайн и седна.

— Повярвайте ми, откакто на този Шницлер бе позволено да плещи в пиесите си за какво ли не, женорята също са пощурели.

— Впрочем, и той е евреин — презрително додаде Ердмансдорф.

— Хората сами рушат основата, върху която биха могли да живеят в сигурност. — Грохналият княз се взря огорчено в пространството и от старческата си перспектива съзря там рухването на своя свят.

Появи се Вагнер с уискито. Пиха за здравето на императора и за по-нататъшното съществуване на империята.

Въпреки късния час главният инспектор посети Лехнер в кабинета му — междувременно инспектор Лехнер вече разполагаше със самостоятелен кабинет.

Главният инспектор прелисти папките, които му подаде подчиненият му.

— Захариас. Чешки националист, а?

— И шпионин. Многократно съм докладвал за срещите му с подозрителни субекти. — Лехнер потисна импулса да се поклони и остана изправен. — Баронът обаче е протеже на младия Траунщайн.

Главният инспектор затвори папките и се надигна.

— Вече няма нужда да се съобразяваме с това.

Лехнер все пак се поклони. Настъпил бе мигът, към който се стремеше неуморно.