Родика Дьонерт
Хотел „Захер“ (38)

36

Ана Захер се радваше на развитието на своите момчета, както майката се радва на напредъка на синовете си. Винсент Захариас беше едно от най-прилежните й и амбициозни протежета. Тя се бе заела с него, когато беше още невзрачен докторант, чужд във Виена и без постоянен доход. Представяйки Захариас на младия княз Фон Траунщайн, Ана бе доказала доброто си познаване на човешките качества.

А сега за първи път Захариас се обръщаше към нея по собствена инициатива. Трябва да беше важно за него. Затова Ана го покани на чаша коняк в кабинета си, вместо да направи аудиенцията мимоходом в салона, както обикновено.

Винсент даде огънче на шефката. Тя се наслади на първите дръпвания от своята вирджинска пура.

— Няма ли да пушите? Да не сте болен? — Ана го изгледа внимателно. — Едва ли. Чистият въздух в имението „Траунщайн“ явно ви се отразява добре.

Винсент кимна.

— Животът в провинцията ме впечатлява. — Много беше мислил да напусне министерството и да работи като управител в имението, да преподава на децата в училището и да организира вечерни курсове за възрастни.

Ана не одобряваше ентусиазма на младия мъж.

— В провинцията може да е много романтично. Обаче благородникът бързо се превръща в селяк, ако му липсва нужният капитал.

Винсент събра всичкия си кураж.

— Искам да ви помоля за услуга, любезна госпожо.

Ана кимна благосклонно. Беше любопитна.

— Познавате Мари Щадлер. — Той се поколеба за миг, но бързо се насочи към целта. — Смятам да поискам ръката й.

Ана си спомни как момичето бе предало на рецепцията писмото за княз Фон Траунщайн. Не знаеше какво е пишело в него. Разбира се, носеха се слухове. Но княгинята беше насадила много успешно в общественото съзнание историята за клетото девойче, което приема в дома си, за да се възстанови справедливостта след толкова години затворничество. Въпреки това малката Щадлер си оставаше съмнителна персона, в крайна сметка никой не знаеше с точност какво е преживяла под Операта. А сега Захариас искаше да провали кариерата си, за да сключи брак с нея. Ана Захер се обви в дима на своята пура.

Тя не казваше нищо, затова Захариас продължи:

— Дължа много на Негово Сиятелство и поради това не смея да му изложа лично молбата си.

— Ако се обвържете с Щадлер, няма да направите кариера в двореца — спокойно отвърна Ана.

Винсент кимна гузно.

— Как ще се издържате, като се ожените?

— В съда търсят асистенти. — Той премълча за идеята си да живее и се труди в имението „Траунщайн“. Смяташе да го обсъди лично с Георг.

Ана Захер въздъхна:

— Вие, момчетата на „Захер“, по някое време пораствате.

Винсент я погледна обнадеждено. Дали това беше „да“, дали тя щеше да се застъпи за него? Шефката отново му поднесе кутията с пурите.

— Не се отказвайте наведнъж от всичко, което ви доставя удоволствие.

Винсент се поколеба. Искаше да бъде свободен за един живот в любов, сред природата и в духа на обикновените хора.

Ана Захер кимна окуражително.

— Ще се постарая да постигна нещо добро за вас.

Той се изкуши и посегна към пурата. Щеше да му бъде последната.

Ана наблюдаваше доволно как протежето й се наслаждава на първите дръпвания.