Родика Дьонерт
Хотел „Захер“ (34)

32

Междувременно въглищарският двор се беше разраснал. Щадлер го беше купил и дори можеше да си позволи двама чираци.

Притиснала към тялото си картонената кутия със снимките на императрицата, Мари държеше всички на разстояние. Не желаеше да й съчувстват, а още по-малко можеше да понесе сълзите на майка си.

Девойката беше приела поканата на родния си баща да живее в имението „Траунщайн“. Тъкмо се бе сбогувала със семейството си и вървеше към улицата, където я чакаше княжеската карета. Обърна се за последен път. Кратко кимване без усмивка, след което се качи на каретата. Никога нямаше да се върне тук.

Софи се загледа подир младата жена в черна рокля и червени обувки. Детето, което бе съхранила в паметта си, беше сърдечно и плахо. Тя заплака тихо. Напрежението от годините, прекарани в тревоги за Мари, се стопи — а то беше корсетът, който я държеше жива.

Георг даде знак, че каретата може да тръгва. Чувстваше се зле, задето не се беше свързал лично със Софи още след като бе научил от Лехнер суровата истина за разигралите се събития. Но сега най-голямата му дъщеря седеше до него. Той изпита гордост, че така ще се докосне до един свят, който от най-ранно детство се мъчеше да разбере.