Родика Дьонерт
Хотел „Захер“ (22)

20

В „Захер“ цареше оживление. Майр бе затънал до гуша в работа — изпращаше заминаващите, поздравяваше с „Добре дошли“ пристигащите гости, без да пропуска да дирижира пажовете и носачите на куфари. Той беше във вихъра си.

Във вестибюла лудуваха куп бултериери — радваха се на Ана Захер, която влизаше в залата с още едно младо кученце на ръце. Тя предаде мъничето на един паж.

— Дай на това дяволче от кайсиевия конфитюр. Днес клетникът е изпаднал в меланхолия.

В този момент шефката съзря четиринайсетгодишния си син Едуард да влиза през главния вход с ученическа чанта през рамо. Тя се приближи бързо към него и тихо каза:

— Трябва да използваш входа за прислугата, Едуард. — Кучетата тутакси го заобиколиха и залаяха — усетиха напрежението между майката и сина и взеха страната на господарката си.

— Гладен съм и нямам време — гневно отвърна Едуард и срита едно особено агресивно кученце.

— В такъв случай ще наредя да ти приготвят нещо в кухнята — сопна се Ана на сина си.

— Но те могат, нали! И тези също. — Едуард посочи най-напред кучетата, а после и момчетата на „Захер“, които седяха в салона, пиеха портвайн и разговаряха важно-важно, обвити в цигарен дим.

— Това е бъдещата ми клиентела — тихичко изсъска Ана.

Ала Едуард продължи със същия обвинителен тон.

— И затова ги издържаш?

— Не ги издържам. Отпускам им кредит. — Ана едва се сдържа да не зашлеви сина си.

Той обаче правеше всичко, за да я вбеси.

— Любимецът ти господин Захариас май вече е офейкал заедно с твоя кредит.

Сега вече шамарът изплющя.

— Добре, де! — Едуард се насили да не извика от болка, изгледа с омраза майка си и се махна.

Ана се изненада да види пристигащия Максимилиан Адерхолд. Издателят не се беше появявал след сватбеното пътешествие на двойката. Тя бе очаквала жена му. Марта Адерхолд се срещаше редовно с княгиня Фон Траунщайн. Нейно Сиятелство и този път вече бе пристигнала.

Майр предаде писмо на Адерхолд.

— Нейно Сиятелство княгиня Фон Траунщайн е оставила за съпругата ви билет за Операта, господин издател.

„Пак тази малка княгиня“, помисли си Максимилиан, взе плика и любопитно го отвори.

Ана Захер се приближи да го поздрави. Някакво чувство й казваше, че нещата излизат от равновесие. Само дето не знаеше откъде би могла да дебне опасността. Тя продължи нататък, след като пожела на издателя приятно прекарване. И мина покрай Любовта, която се бе облегнала на бара.

* * *

Констанце седеше в ложата си и както винаги наблюдаваше с любопитство публиката през бинокъла. Изведнъж зад нея някой се прокашля. Тя се обърна и след първия момент на объркване разпозна Максимилиан Адерхолд.

— Да не се е случило нещо с Марта? — уплашено попита.

Максимилиан я поздрави с поклон.

— Жена ми чака дете. Затова решихме аз да пътувам вместо нея.

— Тя добре ли е? — с искрена загриженост попита Констанце.

— Малко й се гади. — Той се усмихна. — Само дето Марта не ми спомена, че има уговорка с вас.

Констанце се отпусна. Приятелката й не му беше казала нищо. Тя посочи към празното кресло.

— Заповядайте. Вече си мислех, че Марта е забравила за поканата ми за Операта.

Той седна.

„Чака дете“, помисли си Констанце. Внезапно я прободе чувство на ревност. Значи най-после се беше получило. При всяка среща двете приятелки обсъждаха въпроса защо Марта не забременява. А толкова искаше дете…

Максимилиан сам се изненада, че седи в Операта до малката княгиня. Всъщност бе възнамерявал да отиде до обичайните кафенета, да се смеси с бохемите и да разбере кой пише за издателството му под името Лина Щайн.

Констанце се зачуди защо Марта не я беше информирала, че няма да дойде. Но може би пощата се намираше в имението „Траунщайн“. Младата жена усети погледа на Максимилиан. През годините двете с Марта бяха разговаряли и за мъжете си, за своите бракове, копнежи и потребности. Констанце познаваше Максимилиан от разказите на Марта, но не познаваше човека Максимилиан. Как да се държи с него?

Най-после осветлението в зрителната зала угасна. Прозвучаха първите тактове от увертюрата към Сватбата на Фигаро.