Родика Дьонерт
Хотел „Захер“ (21)

19

— Ирма, Роза, отиваме в градината със сестричката ви — провикна се гувернантката, понесла на ръце малката Матилде.

Констанце, облякла пътнически костюм, напусна покоите си и слезе по стълбите. Следваха я Флора и един слуга с багажа.

— Излезте навън с госпожицата — извика на дъщерите си Констанце. — Мама ще дойде ей сега при вас.

Слугата й подаде пощата.

— Няма нужда да ми препращате нищо през следващите дни, Антон. Всичко може да почака, докато се върна.

— Разбира се, Ваше Сиятелство. — Слугата се поклони и си тръгна. В пощата имаше и пакет от издателство „Адерхолд“. Констанце продължи към салона, грабна ножа за писма и отвори пакета.

В съседство Георг седеше в кабинета си с Винсент Захариас. Чехът, вече защитил докторска дисертация, му бе препоръчан горещо от Ана Захер. Георг му издейства място на практикант в „Хофбург“ и с течение на времето установи, че младият мъж, почти негов връстник, е изключително лоялен и надежден.

— Аз имам задължения в имението „Траунщайн“. Толкова повече бих се радвал да знам, че в дворцовите дела и занапред ще имам във ваше лице съюзник, който защитава общото ни дело и работи за една либерална Австрия. — Георг доля кафе в чашите. — Какво ще кажете за Министерството на външните работи, доктор Захариас?

Захариас отвърна предпазливо.

— Много ще се радвам да служа там, нали съм чех. Но, както знаете, аз съм от еврейски произход… Разбира се, бих могъл да конвертирам — неуверено додаде той. В последно време размишляваше често по въпроса какво означава за него еврейската вяра и бе стигнал до заключението, че политическата дейност е по-важна. Тази мисъл му позволи да диша по-свободно.

Георг кимна радостно.

— Ще ходатайствам за вас.

Слугата прекъсна разговора им.

— Нейно Сиятелство би желала да се сбогува.

— Извинете ме. — Георг се изправи и отиде в салона.

Констанце прелистваше Дамата с воала. Хартията беше недокосната, страниците издаваха миризмата на прясно печатарско мастило. При влизането на мъжа си тя вдигна глава.

— Поща от Адерхолдови — небрежно заяви тя и подаде на Георг новото издание. Той погледна книгата, чиято тъмносиня ленена подвързия беше украсена с водни лилии. Златните букви на заглавието се открояваха върху синия цвят. Дамата с воала. Георг кимна, без да прояви кой знае какъв интерес. Съпругът й четеше главно научна литература и много рядко — романи от известни писатели. Името на авторката не му говореше нищо.

— Кога се връщаш? — попита той и й подаде книгата.

Тя я пое и неволно изпита разочарование, задето мъжът й проявяваше толкова слаб ентусиазъм.

— Шивачът помоли да направим най-малко две проби. Ангажиментът в „Хофбург“ май отпада, императрицата е в Женева и не е съобщила кога ще се върне във Виена.

Георг изпита задоволство. Защо да разваля удоволствието на жена си? В крайна сметка Захариас беше негов гост и в следващите дни кръгът на либерално настроените му приятели щеше да се разшири.

— Приятно прекарване при шивача. И да поздравиш госпожа Захер от мен. — Той целуна жена си по двете бузи и се върна в кабинета.

Хладната дистанция, към която се беше стремил Георг, защото я смяташе за единствената възможност за общуване с чуждата му във всяко отношение жена, с чуждия човек на име Констанце, вече се бе превърнала в двустранно споразумение. Констанце също си бе изградила свой собствен живот и не допускаше мъжа си да участва в него.

Пред замъка чакаше гувернантката с дъщерите й. Констанце ги прегърна и обеща:

— Ако слушате, мама ще ви донесе нещо хубаво. — Ирма и Роза запляскаха радостно с ръце и изпратиха майка си до каретата. Матилде протегна ръчички към нея и се разплака. Майката целуна малките пръстчета и миг по-късно се отпусна с облекчение на тапицираните седалки.

* * *

Марта се опитваше да овладее треперенето, което я бе обзело след диагнозата. Лекарят покани Максимилиан в кабинета си.

Докато чакаше, Максимилиан се бе опасявал от най-лошото. Мисълта, че Марта може да е неизлечимо болна, че може да умре и че той ще трябва да живее без нея, го беше парализирала и… освободила. Ала той си забрани да мисли за последното и остави чувството да отмине покрай него, без да му отговори.

— Най-после съпругата ви е бременна, господин Адерхолд.

На Максимилиан му трябваше време, за да осъзнае, че новината е добра.

— През следващите месеци го карайте по-спокойно. Кратки разходки. Диетична храна. Никакъв алкохол. Никакво кафе. — Доктор Крафт беше впрегнал целия си авторитет. Максимилиан кимаше на указанията, докато Марта мълчеше като замаяна. Когато стигнаха до вратата, лекарят заговори по-меко. — Прищявка на майката природа, накара ви да почакате малко. — Той се сбогува с топла усмивка.

Малко по-късно двамата стояха в полумрака на стълбището. Пръв се опомни Максимилиан.

— Ще ставам баща! — Той обхвана лицето на Марта и го покри с целувки. После стисна ръката й. — А ти ще бъдеш послушна и ще изпълняваш всичко, което казва доктор Крафт.

Разходиха се бавно по Фазаненщрасе към „Тиргартен“. В Марта се бореха различни роли и възможности. Дали да остави бизнеса на Максимилиан и да се подготви за майчинството? Тази мисъл й се стори някак чужда.

— Засега няма други признаци, освен постоянното гадене. Ти ще поемеш критиците, а аз ще замина за Виена. После ще правя всичко, което поискате — възпротиви се тя на прекомерното щадене.

— Не, мила, и дума да не става. Аз ще ти донеса вкъщи книгите, които трябва да бъдат прегледани, и ще поема всичко останало.

Изведнъж Максимилиан се почувства свободен. Марта ще става майка. Бременността и детето щяха да я обсебят поне в началото. Тя щеше да има по-малко време за издателството. А той щеше да взема решения, без да се налага да обсъжда всичко с нея. Щеше да замине за Виена. Да, той щеше да замине за Виена.

— Искаш да заминеш за Виена? — Сърцето й се сви, с такова нетърпение беше очаквала дните там.

— Защо не? — Максимилиан се престори, че ще свърши работа съвсем между другото и че не придава особена тежест на това пътуване. А всъщност беше точно обратното. Той искаше да разкрие тайната на жена си.

Марта направи още един опит.

— Там никога не ти е харесвало.

Максимилиан купи от един уличен търговец две захаросани ябълки.

— Аз ще превъзмогна неохотата си, а ти няма да можеш повече да ме лишаваш от познанството с госпожа Щайн. — Гласът му преливаше от триумф. Той й подаде едната ябълка, покрита с лъскава захар.

Марта въздъхна.

— Ще я информирам. Нека тя да реши дали иска да разкрие самоличността си.

— Когато по изключение нещата биха станали по простия начин, вие, жените, непременно ще ги превърнете в проблем. — Максимилиан захапа звучно ябълката, разпръснаха се парченца кандирана захар. — А може би тази Лина Щайн е мъж, с когото имаш връзка, за която не бива да научавам? — Той се засмя, захарта по зъбите му придаваше дръзко изражение и загатваше за момчето, което е бил някога. Марта се подсмихна и си помисли, че може би ще имат син. Тази мисъл я изпълни с оптимизъм.