Родика Дьонерт
Хотел „Захер“ (20)

18

Марта връчи току-що отпечатан екземпляр на Дамата с воала на един критик, който играеше важна роля във формирането на общественото мнение за литературата в Берлин. Вторият роман на една млада писателка, подписваща се като Лина Щайн.

Критикът го разгърна с любопитство.

— Надявам се, че ще има същия успех както първата книга на госпожа Щайн.

— Качествата на Ангел пазител бяха изтъкнати дори от австрийската императрица. — Марта умееше да придава на своите писатели аурата на успеха.

Междувременно помещенията бяха обзаведени с всичко, което отличава едно функциониращо издателство. Купчини книги изпълваха площта около двете писалища. По дървените рафтове в печатницата бяха подредени коректури. Менинг ръководеше двама калфи, които набираха текстовете.

Курт Менинг беше добрата душа на издателството. През първите години, когато бизнесът вървеше слабо, той бе убедил Адерхолдови да покриват текущите разходи с отпечатването на рекламни листовки. Сега издателството навлизаше в петата си година и регистрираше печалби. Те бяха претворили на дело своята мечта и имаха договори с немалко писатели, най-вече берлински и виенски.

Критикът очевидно беше запленен още от първата страница на книгата.

— Естествено, нашите читатели се питат… Кой се крие зад името Лина Щайн? — превзето промърмори той и продължи да прелиства романа.

— Госпожа Щайн желае да пише книгите си далече от очите на обществеността — спокойно отвърна Марта.

Критикът извади демонстративно бележника си и провокира Марта със следващия въпрос:

— Не е ли дошло време госпожа Щайн да се разкрие пред читателите и така да създаде още по-голяма близост с тях?

Марта парира:

— Човек винаги проявява най-голям интерес към неизвестното.

Максимилиан се усмихна на отговора й. Той седеше на своето бюро в съседното помещение, запретнал ръкавите на ризата си, с цигара в ъгълчето на устата, и в момента редактираше един току-що пристигнал ръкопис. „Марта си разбира от работата“, помисли си той. Тя беше духовита, остра, но никога не обиждаше. Освен това чувството за хумор й беше заложено още от люлката.

Детството и младостта на Максимилиан бяха скучни и сиви. Единственото, което имаше значение, беше успехът. Хуморът се смяташе за белег на повърхностност, острият като бръснач ум — за оскърбителен.

Баща му беше убеден протестант. Картината, как цитираше от Библията на Лутер, държейки демонстративно книгата пред гърдите си, се беше запечатала в паметта на сина му. Той завиждаше на Марта за семейството й.

Навремето, когато правеха първите стъпки на своята връзка в „Тиргартен“, както и през следващите седмици, Максимилиан се бе занимавал с юдейството. Мартината фамилия беше асимилирана от две поколения. Тя вече не придаваше особено значение на вярата си, ала въпреки това Максимилиан беше прочел някои текстове от Талмуда. Искаше да плени любимата си и да й докаже своята задълбоченост. Така бе опознал мистичната широта на старинните писания и това го накара да чувства още по-силно влечение към нея. Той започна да уважава Марта не само заради личните й качества, а и като представителка на един древен народ. Ала колкото повече криеше своята раздвоеност и копнежа си зад идейни конструкти, толкова по-голямо ставаше разстоянието помежду им.

В съседното помещение критикът вече разговаряше с Марта за другите нови книги на издателството. Той похвали сборника с разкази на един виенски писател и разкритикува дебютната творба на неизвестен млад автор от Прага, описваща страховете на някакъв ученик от провал.^[1]

Максимилиан презираше критиците. Подобно на тирани те решаваха коя кариера да пребъде и коя да пропадне и изпиваха кръвчицата на твореца.

Те не бяха отдали дължимото признание на първия му роман, Молитвите на един безполезен човек.

В него той описваше млад адвокат, изкарващ прехраната си със затъпяваща работа в архива на Министерството на правосъдието. Успоредно с това героят започва усърдно да проучва архивите за най-жестоките, най-крайните случаи в човешкия живот, търсейки психологическите причини за съответното деяние. Той отдавна е загубил всяка надежда за любов, когато среща една проститутка. В рамките на няколко седмици деловите им взаимоотношения прерастват в сърдечна връзка. Колкото повече се сближават, толкова повече губи надежда героят. Той се презира, задето изпитва нещо като любов. Струва му се, че единственият изход от тази душевна дилема е смъртта. Липсва му обаче смелост да посегне сам на себе си. Затова пък жената реализира неговия копнеж и по време на едно съвместно пътуване до морето се хвърля от скалите. В края на книгата героят се връща към стария си живот и го възприема като почивка от „твърде много безполезни чувства“.

Когато прочете текста, Марта беше потресена. Първият й импулс беше да унищожи ръкописа. Така, както човек иска да унищожи нещо, от което се чувства застрашен. Искаше да предпази Максимилиан от това безпощадно разголване на душата му. Но после се ограничи само със стилистични съвети, с които съпругът й почти не се съобрази. Той усети, че тя не му казва истината, и се вкопчи още по-убедено в текста си.

Марта се срамуваше заради своите чувства, а още повече — заради малодушието си. За да понесе конфликта, тя реши да се отнася към Максимилиан, своя спътник в живота и съпруг, и към автора на Молитвите на един безполезен човек, като към двама различни мъже.

След критиците и публиката отхвърли книгата. Безпощадното разголване на Максимилиановите душевни бездни не се продаваше добре.

Той се чувстваше неразбран.

— Ще излезе, че Молитвите на един безполезен човек са били едни безполезни молитви — изсмя се саркастично той и бързо започна следващата книга. След първите седмици на неуморен труд обаче заряза текста, който така и си остана полуготов.

Марта не го питаше как напредва работата, а Максимилиан не й казваше нищо. През това време дойде успехът на Ангел пазител. Авторката се наричаше Лина Щайн, нищо друго не беше известно за нея. Ангел пазител беше първата й книга, която тя бе поверила на Марта.

Максимилиан не взе насериозно историята за някаква млада жена, която един ангел защитава от нейния съпруг. Когато обаче Марта настоя за публикуването на романа, двамата се скараха. Максимилиан се подиграваше на простоватия почерк на авторката. Ала противно на предсказанията му книгата се продаваше доста добре.

А сега бяха получили и втория роман. Дамата с воала. Това беше историята за жена, която, колкото и да се мъчи, вижда всичко като през воал. Лекарите, които героинята неуморно посещава, констатират, че очите й са напълно здрави. Но нещата не се променят и тя все така възприема като сенки заобикалящия я свят и хората в него — затова пък кристално ясно съзира фантастични образувания и странни, необичайни сцени.

И тук езикът беше лесноразбираем, главните герои — жизнени и пълнокръвни, а историята — прелестна. След първия прочит Максимилиан беше запленен, макар да се мъчеше да го скрие от Марта, и неизменно прибягваше до иронията, когато станеше дума за госпожа Щайн. Явно непознатата го превъзхождаше по отношение на лекотата на писане. Текстът сякаш й се бе удал без никакво усилие. Максимилиан се бореше с чувствата си — завист, възхищение, съмнение в себе си.

В съседната стая Марта се сбогува с критика и дойде в кабинета при съпруга си, който си придаваше вид на крайно зает.

— Докога ще пазите тайната си вие с госпожа Щайн?

Тя седна на бюрото си и се усмихна — не за първи път мъжът й повдигаше тази тема.

— Да се радваме, че имаме договор с нея — каза и се наведе над книжата си.

Максимилиан настоя:

— „Имаме“ ли? От къде на къде? Аз не я познавам. — Той загаси нервно цигарата си. — В крайна сметка и аз съм неин издател. Интересно ми е да разбера коя е жената, която с лека ръка фабрикува успех след успех.

Марта вдигна изненадано глава.

Максимилиан даде заден ход.

— Ако смяташ, че съм обиден, защото същият критик, който превъзнася госпожа Щайн до небесата, направи книгата ми на пух и прах… — Той не довърши изречението си и махна с ръка. — Чисто и просто съм любопитен. — И си запали нова цигара.

Марта не понасяше да го гледа как страда.

— Ти си блестящ издател, Макс. Умееш да откриваш късчетата злато сред ръкописите, които получаваме. Виждаш потенциала на текстове, които на мен не ми казват нищо. Позволи ми да имам своята малка тайна.

Тя се изправи, за да си вземе чаша вода. От дни насам се чувстваше изтощена. Още от първата глътка й призля и се втурна към тоалетната.

Максимилиан я последва загрижен и я чу да повръща. Когато долови шум от течаща вода, почука на вратата. Тя отвори, умело прикри състоянието си и се зае да подсушава лицето си пред огледалото.

Когато видя колко е бледа, съпругът й се разтревожи.

— Отиди при доктор Крафт да ти направи основен преглед.

Марта излезе от малката тоалетна.

— Трябва да се подготвим за панаира на книгата. Да дадем материал на критиците. Налага се да пътувам до Виена. Не мога да си позволя да се разболявам точно сега. Пък и изобщо не съм болна — увери го тя. Ала едва бе изрекла тези думи, отново й се зави свят и се наложи да седне.