Колийн Хувър
Най-доброто в теб (10)

Глава 10
Сега

— Още две червила — казва Гуен. Плъзва яркочервената гилза по горната ми устна, но излиза толкова много встрани, че го усещам да докосва носа ми.

— Страшно те бива в това — казвам през смях.

У родителите на Греъм сме, на вечеря със семейството му. Греъм е на пода и си играе с Аделин, петгодишната дъщеричка на сестра му Каролин. Тригодишната Гуен е на дивана до мен и ме гримира. Родителите на Греъм са в кухнята, готвят.

Ето как прекарваме повечето си недели. Открай време харесвам неделите тук, но напоследък те се превръщат в любимите ми дни от месеца. Не знам защо нещата са по-лесни тук, когато сме заобиколени от семейството на Греъм, но е така. По-лесно ми е да се смея. По-лесно ми е да изглеждам щастлива. Дори е по-лесно да оставям Греъм да ме обича.

Забелязвам, че има разлика между това как се държа с Греъм на обществени места и когато сме у дома. У дома, когато сме само ние двамата, съм по-затворена. Избягвам допира и целувките му, защото в миналото те винаги водеха до секс. А сега, когато толкова се ужасявам от секса, се ужасявам и от нещата, които водят до него.

Ала когато сме на подобно място, когато изразите на любовта му не водят до нищо друго, аз копнея за тях. Харесва ми, когато ме докосва. Когато ме целува. Обожавам да се сгуша до него на дивана. Не знам дали той забелязва разликата у мен, когато сме си у дома и когато сме навън. Ако го забелязва, с нищо не го показва.

— Готово — казва Гуен. Мъчи се да постави капачката на червилото, което току-що ми сложи. Вземам го от нея и й помагам да го затвори.

Греъм вдига поглед от пода.

— Леле, Куин. Това е… да.

Усмихвам се на Гуен.

— Хубава ли ме направи?

Тя започва да се киска.

Отивам в тоалетната и се разсмивам, когато се поглеждам в огледалото. Убедена съм, че произвеждат сини сенки за очи единствено с тази цел — тригодишни деца да могат да ги слагат на възрастните.

Тъкмо си мия лицето, когато Греъм влиза в банята. Поглежда ме в огледалото и прави физиономия.

— Какво? Не ти ли харесва?

Той ме целува по рамото.

— Красива си, Куин. Винаги.

Доизмивам си лицето, ала устните на Греъм не се откъсват от рамото ми. Прокарва пътечка от целувки по шията ми. Мисълта, че тя няма да доведе до секснадеждасъкрушение, ми помага да й се насладя повече, отколкото ако това се случваше в собствената ни баня в собствената ни къща.

Звучи толкова гадно. Не разбирам как действията му могат да изтръгнат толкова различна реакция от мен, в зависимост от това къде сме. Ала точно в този момент няма да мисля за това, защото и той като че ли не мисли за него. Изглежда така, сякаш просто му се наслаждава.

Остава зад мен, притискайки ме към мивката; ръката му се плъзга по хълбока и по бедрото ми. Вкопчвам се в мивката и го гледам в огледалото. Той вдига очи и се взира в отражението ми, докато мачка предната част на роклята ми с пръсти, вдигайки я нагоре по бедрата ми.

Мина повече от месец и половина, откакто за последен път правихме секс. По-дълго, отколкото сме изкарвали някога. Заради начина, по който свършиха нещата последния път, знам, че чака аз да направя първата крачка… но аз не съм го сторила.

Толкова отдавна не ме е докосвал, че реакцията ми е още по-силна.

Затварям очи, когато ръката му се пъхва в бикините ми. Тръпки полазват по цялото ми тяло, а мисълта, че това не може да стигне прекалено далеч, ме кара да го желая, него и устните му, и ръцете му навсякъде по мен.

Вратата е отворена и всеки момент някой би могъл да мине по коридора, но това е просто допълнително потвърждение, че случващото се не може да продължи много дълго. Поради което умът ми ми позволява да му се насладя толкова много.

Пръстът му потъва в мен, палецът му потърква сърцевината ми и от година насам не съм чувствала толкова много при допира му. Отпускам глава на рамото му и той накланя устата ми към своята. Простенвам, в същия миг, в който устните му покриват моите. Целува ме жадно и нетърпеливо, сякаш отчаяно иска да получи колкото се може повече от този миг, преди да го отблъсна.

Не престава да ме целува жадно през цялото време, докато ме докосва. Целува ме, докато не свършвам и дори докато скимтя и треперя в ръцете му, той не престава да ме целува и да ме докосва, докато моментът не отминава напълно.

Едва тогава вади бавно ръката си от бикините ми, а езикът му потъва в мен за последен път, преди той да се отдръпне. Стискам мивката пред себе си, дишайки тежко. Греъм ме целува по рамото, усмихвайки се широко, докато излиза от банята, сякаш току-що е покорил света.

Нужни са ми няколко минути, за да се овладея. Уверявам се, че лицето ми не е зачервено, преди да се върна в дневната. Греъм се е излегнал на дивана и гледа телевизия. Прави ми място, притегляйки ме до себе си. От време на време ме целува или пък аз го целувам и всичко е както някога. И аз се преструвам, че всичко е наред. Преструвам се, че всички дни от седмицата са като неделите в дома на родителите му. Когато сме тук, сякаш всичко друго остава някъде назад, и сме само аз и Греъм, без помен от провал.

След вечерята с Греъм предлагаме да измием чиниите. Той включва радиото и заставаме заедно до мивката. Аз мия, а той изплаква. Разказва ми за работата си, а аз го слушам. Когато по радиото пускат песен на Ед Шийрън, ръцете ми са покрити със сапунена пяна, ала Греъм въпреки това ме притегля към себе си и започваме да танцуваме. Вкопчили сме се един в друг и почти не се движим, докато танцуваме — ръцете му са около кръста ми, моите — около врата му. Челото му се притиска в моето и макар да знам, че ме гледа, аз затварям очи и се преструвам, че сме съвършени. Танцуваме сами, почти до края на песента, а после Каролин влиза в кухнята и ни заварва така.

Чака третото си дете след няколко седмици. В едната си ръка държи картонена чиния, а другата е сложила на кръста си. Прави физиономия, когато ни вижда.

— Не мога да си представя какво ли е, когато сте насаме, след като на обществено място не можете да си държите ръцете далеч един от друг. — Изхвърля чинията в кошчето за боклук и се отправя обратно към дневната. — Вероятно сте от онези дразнещо съвършени двойки, които правят секс по два пъти на ден.

Вратата на кухнята се затваря, песента е свършила и ето че ние сме сами, и Греъм се взира в мен. Знам, че думите на сестра му са го накарали да се замисли за демонстрациите ми на обич. Виждам, че му се иска да ме попита защо толкова много обичам допира му, когато сме сред други хора, а когато останем насаме, се дърпам от него.

Не казва нищо обаче. Просто ми подава кърпа, за да си избърша ръцете.

— Готова ли си да се прибираме?

Кимам, но освен това усещам как пак започва да се случва. Нервността, надигаща се в стомаха ми. Тревогата, че след като бях толкова любвеобилна с него в къщата на майка му, ще си помисли, че искам физическия израз на любовта му и у дома.

Чувствам се като най-ужасната съпруга на света. Не го правя, защото не го обичам. Но може би, ако по някакъв начин можех да го обичам по-добре, нямаше да правя това.

Макар да знам колко съм несправедлива към него, на път към вкъщи го излъгвам.

— Мисля, че май получавам мигрена — казвам, притискайки чело до прозореца на колата.

Когато се прибираме у дома, той ми казва да си легна и да си почина. Пет минути по-късно ми носи чаша вода и аспирин. Гаси лампата и излиза от стаята, а аз плача, защото ненавиждам това, в което съм превърнала този брак.

Сърцето на съпруга ми е моето спасение, ала физическият му допир се е превърнал в мой враг.