Дейвид Балдачи
Дългият път (59)

59

Потеглиха на север към Джейкъб Лейк, малък град на платото Кайбаб, после продължиха на изток към Мраморния каньон и накрая стигнаха в Тюба Сити. Това беше най-бързият маршрут, но въпреки това пътуването им отне близо три часа по шосе 89А.

Когато пристигнаха, слънцето отдавна беше изгряло. Тъкмо навлизаха в покрайнините на града, когато Джо Язи се обърна към Пайн, която седеше зад него, и попита:

— А сега какво?

— Карай към полицейското управление — отвърна тя.

Джо кимна и продължи в указаната посока.

— Абсолютно нищо ли няма да ми кажеш? — попита той. Дженифър следеше притеснено диалога им. — Защото не искам да рискувам кариерата си, без да знам защо.

— Ще ти кажа само, че някои хора във федералното правителство са замислили нещо ужасно и аз се опитвам да ги спра.

Джо кимна и я погледна в огледалото.

— Федералните прецакват обикновените хора, а? Нищо ново. А каква е твоята роля? Нали и ти си федерален служител?

Пайн посочи Рот.

— Той откри доказателства, които са жизненоважни за разследването.

Джо изгледа Рот в огледалото.

— И тези доказателства се намират в онази голяма раница в багажника?

— Част от тях.

— Значи проблемът ти е с твоите хора, а не с нас.

— Точно така.

— Радвам се да го чуя — заяви Джо, — защото се стараем да си нямаме вземане-даване с вашето правителство.

Дженифър погледна Пайн и побърза да добави:

— Присъстващите са изключение.

— Просто се опитваме да постъпим правилно, Джо — отвърна Пайн.

— Някои винаги така казват. — Той погледна Кетлър и попита: — А какво общо има парковата служба?

— Аз само изпълнявам заповедите на агент Пайн — отвърна Кетлър.

— Умен младеж — заяви Дженифър и погледна дяволито Пайн.

Джо не се усмихна.

— Макар резерватът на навахо да е суверенна територия, няма как да ви предоставим убежище или нещо подобно, ако това е целта ви — продължи той. — Ти си федерален служител. Рейнджърите от Службата на националните паркове — също. А този… — Джо посочи Рот и продължи: — … не знам какъв е, но не е индианец.

— Не искам убежище, Джо.

— А какво тогава?

— Довери ми се. Ще разбереш. Обещавам.

Джо понечи да отвърне нещо, но жена му сложи ръка на рамото му и кимна:

— Вярваме ти, Атли.

Джо изгледа продължително съпругата си, после се съсредоточи в пътя пред себе си.

 

 

Полицейското управление на Тюба Сити се намираше насред съвсем равен терен. Самата сграда беше с цвят на теракота, а заоблените форми бяха допълнени от дървени перголи.

Когато влязоха вътре, част от полицаите ги изгледаха с любопитство, други с подозрение.

— Тук сме по работа — заяви Джо Язи и отмина.

Пайн, Рот и Кетлър се измиха в тоалетните на управлението.

Междувременно Дженифър приготви кафе и взе закуски от автомата във фоайето. Блум й помогна да сервира кафето и храната. Тя докосна Атли по ръката и каза:

— Нямате представа колко се радвам да ви видя, агент Пайн.

— Бяхме на косъм, Каръл. Но се справихме. Сега обаче идва най-трудната част.

Всички се подкрепиха с кафе в тесния кабинет пред погледите на Джо Язи и жена му. Когато приключиха, той каза:

— А сега искам да знам какво става. Веднага! Вие сте на моя територия и ще спазвате моите правила. Не разчитайте на никаква помощ, докато не ми кажете какво точно се случва.

Пайн погледна първо Язи, после жена му.

— Никога не сте го чували от мен. Попита ли ви някой, не знаете нищо.

Дженифър изгледа притеснено съпруга си, но Джо не откъсваше очи от Пайн.

— Няма да кажа на никого — заяви категорично той.

Пайн си пое дълбоко дъх и каза:

— В багажника на колата ти има ядрено оръжие.

— Божичко! — възкликна Дженифър и пребледня.

Рот излезе напред.

— То е деактивирано. Не може да избухне.

— Така ли? — сопна му се Джо и изгледа гневно Пайн. — Накара ме да донеса ядрена бомба тук? В полицейския участък? Да я превозя със същата кола, в която е и жена ми?

— Бомбата не може да избухне — заяви твърдо Пайн, посочи Рот и продължи: — Това му е работата. Да не би да предпочиташ да я бях оставила в каньона?

— Какво ще правиш с нея? — настоя да разбере Джо. — Защото няма да позволя да я оставиш тук.

— Ще я отнеса в моя офис.

— В твоя офис ли?

— Точно така.

Джо поклати глава. На лицето му беше изписано отвращение.

— Ядрена бомба! Кога ще спрете с тези глупости!

— Иска ми се да можех да ти отговоря, Джо, но за жалост, не мога. А сега трябва да остана няколко минути насаме с тях. — И Пайн посочи Блум, Кетлър и Рот.

Джо погледна жена си.

— Добре. Не бързайте. Аз ще отида в колата. Видя ли черен хеликоптер, ще открия стрелба по него. Това устройва ли те? — попита мрачно той.

— Направи каквото сметнеш за необходимо, Джо. Когато той и Дженифър излязоха, Рот се обърна към Пайн:

— Каза, че ще отнесем бомбата в офиса ти? Защо?

— Когато се пазариш, трябва да имаш козове. Нашият коз ще бъде бомбата.

— Доверете се на агент Пайн, господин Рот — обади се Блум. — Тя знае какво прави.

— Но нали разбирате, че сме изправени срещу Голиат?

— В такъв случай, Дейвид, вие носите възможно най-подходящото име — каза с усмивка Блум.