Дейвид Балдачи
Дългият път (56)

56

Пайн и Кетлър се спогледаха, след което отново насочиха вниманието си към бомбата. Накрая Пайн се обърна към Рот и заяви:

— Ще трябва да ни обясните.

— Много е просто. Руснаците са ни дали това тактическо ядрено устройство и ние сме го поставили тук.

— Защо, по дяволите, собственото ни правителство ще иска да взриви Гранд Каньон? — попита Пайн.

— Бомбата не може да избухне. Което ми дава достатъчно основания да заключа, че не севернокорейците са я поставили тук.

— Но откъде знаете, че не може да избухне? — попита Пайн.

— Защото й липсват основни компоненти — отвърна Рот.

— Какви? — настоя Кетлър.

— Ще ви обясня като на лаици — каза Рот. — Това е взривно устройство, създадено на принципа на термоядрения синтез, по-известно като термоядрена бомба. На практика то създава разрушителна сила по начин, аналогичен на този, по който Слънцето създава енергия. Първият етап е конвенционален взрив, предизвикващ верижна реакция на урана, при което се получава експлозия. Отделената при нея топлина се измерва в милиони градуси. Тази мощ, тази сила се отразява от урановото ядро и така се поставя началото на втората фаза. Тук вече имаме термоядрен синтез, като вторичната експлозия унищожава урановия контейнер. Освободените неутрони причиняват термоядрен взрив… Разбирате ли?

Кетлър се почеса по брадичката.

— Ако това е опростената версия, не искам да чуя каква е сложната.

Рот добави:

— Липсващите части включват литиев деутерид, функционален отражател и съответната обшивка. На практика разполагаме с купчина уранови и водородни атоми, които не могат да причинят вреда.

— Каква тогава е целта? Защо са поставили бомбата тук? — попита Кетлър.

— За да я използват като повод за нападение срещу Северна Корея — отвърна Пайн. — Това е имал предвид Сун Нам Чун, когато се съгласи с мен, че ако бомбата избухне, Северна Корея ще бъде унищожена. Той се е опитвал да я открие и да осуети този план.

— Само че не е знаел какъв е истинският план — каза Рот. — Бомбата никога няма да избухне, но въпреки това ще бъде използвана срещу Северна Корея, все едно е избухнала.

— Но нали липсват важни елементи? Това няма ли да породи съмнения, че тя е фалшива… че всичко е постановка?

— А кой ще разбере? — възрази Рот. — Нима някой журналист ще я разглоби и ще провери какво има вътре? А дори да го направи, ще се намери специалист, който да заяви, че въпросните части са били отстранени впоследствие за по-голяма сигурност. Представям си каква медийна истерия ще настане, когато властите обявят, че са открили ядрена бомба в Гранд Каньон. Вероятно ще я изнесат с хеликоптер, за да могат всички телевизии да го предават на живо.

— И какво ще направят, след като обществеността научи за бомбата? — попита Кетлър.

— Ще последва дълга реч в ООН, придружена от скици, чертежи, диапозитиви, които да покажат как именно севернокорейците са поставили ядрена бомба в каньона. Всички тъй наречени доказателства ще бъдат фалшиви, разбира се, обаче ще изглеждат напълно убедителни и достоверни.

— Но да се твърди, че Северна Корея е заложила ядрена бомба на американска територия, не би било правдоподобно! — възрази Пайн. — Пхенян знае, че ще бъде унищожен, ако истината излезе наяве.

— Нашата страна ще изтъкне аргумента, че ако бомбата беше избухнала, нямаше да останат никакви улики откъде се е взела. Но е съвсем различно, ако заявим, че Северна Корея се е опитала да взриви бомба в сърцето на най-голямата природна забележителност на Америка… Междувременно ние сме разбрали за това и сме го предотвратили. В такъв случай войната е неизбежна.

— И в нея ще загинат много хора — отбеляза Пайн.

— Ще бъде дълга и кървава, ще доведе до жертви, каквито не сме виждали от Втората световна или от Корейската война насам. Буквално милиони ще умрат. Стотици хиляди още първия ден.

— Господи! — възкликна Кетлър. — А аз си въобразявах, че войните в Афганистан и Ирак са нещо ужасно.

— Всички войни са ужасни, когато става въпрос за човешки жертви — поправи го Рот. — Не се съмнявам, че някой умник в правителството вече е изчислил точния брой на приемливите жертви и дори е написал думите, с които да оправдае смъртта им в подобен конфликт. — Той поклати глава и добави: — Политиката е гадна работа.

— А защо се нуждаем от помощта на руснаците? — попита Пайн.

— Както споменах, руснаците от години подпомагат оръжейната програма на севернокорейците. Руснаците имат достъп до съответните ядрени материали, от които нашето правителство се нуждае, за да осъществи плана си. Корпус с надписи на корейски. Защо да изработваме фалшификат, след като можем да получим оригинал? Без Русия ще трябва сами да си търсим подобен ядрен материал или да сглобим фалшиво оръжие, което да прилича на севернокорейско. Ще трябва да разчитаме на материали, открити на едно или друго място. Ядрените оръжия обаче са нещо много специфично, много… елитно. Играчите са прекалено малко и всички са добре известни. Но всеки използва различни материали, различни технологии. Обърнем ли се към някой друг, ще оставим следи, които могат да доведат до нас и да провалят целия план.

— Добре, но защо им е на руснаците да ни помагат? — попита Пайн. — Те какво ще получат?

— Ще станат наш партньор. Това ще ги издигне на съвсем различно ниво. Руснаците искат да играят водеща роля в Далечния изток, но не могат да се конкурират с икономическата мощ на Китай. Затова търсят други начини да установят влиянието си в региона. Предполагам, че Русия ще бъде възнаградена някак. Възможно е, след като спечелим войната и окупираме Северна Корея, да предоставим част от територията й на руснаците.

— Нещо като подялбата на Германия след Втората световна война?

— Да. Освен това Северна Корея е богата на природни ресурси — антрацитни въглища например — които могат да стимулират икономическото развитие в най-източните части на Русия. — Рот се замисли за кратко, после добави: — Кой знае, това може да се окаже началото на мащабна сделка за подялба на света между нас и руснаците. Нали това беше идеята зад Студената война, макар Америка и Русия да бяха съперници?

— По-добре да си бяхме останали съперници — отвърна Пайн.

— Нещата са се развили в съвсем друга посока.

— Севернокорейците явно са научили какво става и са изпратили Чун да разбере повече подробности. И да открие вас.

— Те имат достатъчно мощен стимул. Самото им съществуване е заложено на карта.

— А вие как се забъркахте в тази история?

— Фред Уърмсли ми беше приятел… всъщност на баща ми и на мен. Мога да кажа, че той беше мой наставник.

— Чух, че се е удавил.

— Не се е удавил, бил е убит. Той е причината да съм тук.

— Какво имате предвид? — попита Пайн.

— Преди да умре, Фред се срещна тайно с мен. Той заемаше висок пост в АНС, затова е бил вербуван за тази операция. Странно, човек би могъл да очаква, че от много места ще изтече информация, но доколкото знам, Фред единствен се е противопоставил на плана. Но се е преструвал на добросъвестен изпълнител, за да научи колкото се може повече. И все пак някой го е предал.

— И вие решихте да продължите започнатото от него — каза Пайн.

— След като Фред сподели с мен всичко, което знаеше, тръгнах да търся бомбата. За щастие, той ми даде координатите на пещерата, където са я поставили. Иначе никога нямаше да я намеря. Каньонът е толкова голям.

— А Бен Прийст? Той какво общо има?

— Бен работеше дълги години в ЦРУ. После се прехвърли във военното разузнаване. Когато заминавах като инспектор по оръжия за масово унищожение в различни страни по света, Бен работеше зад кулисите, за да осигури по-голям достъп за екипа ми. С течение на времето се сприятелихме. После той започна самостоятелна кариера. Никога не съм знаел с какво точно се занимава, но се ползва с репутацията на човек, който помага в сложни ситуации, изискващи отлични познания по геополитика. Когато му казах за заговора, той веднага ме подкрепи. Разбра колко безразсъден е този план. И че трябва да бъде осуетен. На всяка цена.

— Дори това да струва неговия живот. И живота на брат му — отбеляза Пайн.

— Какво можете да ни кажете за мулето? — попита Кетлър.

— Всъщност мулето беше основната причина да се свържа с Бен — каза Рот. — Разбирате ли, когато научих от Фред Уърмсли за ядреното устройство, веднага си спомних, че Бен се канеше да се спусне с муле до дъното на каньона. Нямаше как да си намеря муле. Те са резервирани за месеци напред, дори за година. Затова двамата с Бен решихме да си разменим местата по време на спускането. Беше идеален план.

— Сега вече всичко изглежда логично — отбеляза Пайн.

— Освен това с него се спускахме тук и преди да се кача на мулето — добави Рот.

— Защо? — попита Кетлър.

Рот посочи купищата оборудване и защитно облекло, складирани до ядрената бомба, както и храната, и водата.

— Никой не може да отвори такава бомба с обикновена отвертка или да използва обикновени очила за защита от радиацията. Също така се нуждаех и от храна, филтри за вода и други провизии. Не можех да ги пренеса с мулето… товарът, който то носи, е ограничен по тегло и размери. Спуснахме се няколко пъти до тук, като криехме нещата близо до „Фантом“. Нощта, в която уж изчезнах, използвах мулето, за да ги пренеса максимално близо до целта. А после ги помъкнах на гръб.

— Защо трябваше да убивате мулето? — попита Кетлър.

— То се спъна в камък и си счупи крака. Честно казано, и бездруго възнамерявах да го убия. Дори бях взел анестетик, за да го направя възможно най-безболезнено.

— Но защо? — настоя Кетлър.

— Нямаше как да го взема тук — разпери ръце Рот. — „Фантом“ беше твърде далече. Горкото животно нямаше да се върне само. Хищниците щяха да го убият много преди това. Не исках да страда.

— И издълбахте инициалите „Дж“ и „К“ върху кожата му — продължи Пайн. — Защо?

— Нямаше гаранция, че ще се измъкна жив от тази история, агент Пайн. Трудно е човек да оцелее сам в каньона. — Рот погледна Кетлър. — Предполагам, че предупреждавате всички туристи да не правят това, което направих аз. Да сляза долу сам и да се отклоня от обозначените маршрути.

— Така е — призна Кетлър.

Погледът на Рот се върна на Пайн и той продължи:

— Бен беше единственият човек, който знаеше, че съм тук. Бях наясно, че ако с него се случи нещо, а то според вас вече се е случило, никой няма да ми се притече на помощ. Щях да си умра тук, ухапан от змия или обезводнен… Исках някой да разбере, че става въпрос за нещо, скрито в пещера.

— Очевидно сте знаели за експедицията на Джордан и Кинкейд и пещерата, която двамата уж са открили.

— Да, чух тази история от един местен, докато пренасях запасите от храна и вода.

— Секретарката ми също е местна. Затова тя също знаеше за онази експедиция.

— Само за това успях да се сетя… за тези инициали, които да подскажат за тайна пещера в каньона.

— Доста оскъдна улика сте ни оставили — отбеляза Пайн. — Извадих късмет, че секретарката ми се сети за тази история и ми помогна да навържа нещата.

— Нямаше начин да напиша: „Ей, хора, в една пещера тук долу има ядрена бомба“ — оправда се Рот. — Не исках да оставям упътване къде точно се намирам. Справих се, доколкото можах.

— Но сте обърнали мулето на другата страна, за да скриете инициалите. Защо?

— Знаех, че хищниците ще му се нахвърлят и ще разкъсат кожата му. И щяха да унищожат инициалите.

Пайн изглеждаше объркана.

— Но отвън, пред пещерата, имаше трима войници. Мислех, че са дошли да вземат бомбата след провала на преговорите за ядрено разоръжаване. И това да даде началото на медийния цирк.

— Не се съмнявам, че щяха да го направят. Но това не е пещерата, в която бяха скрили бомбата първоначално.

— Какво? — възкликна Пайн.

— Не беше добра идея да я оставя там, агент Пайн. Затова я пренесох тук.

— Преместили сте това чудо? Но как?

В отговор Рот измъкна нещо, оставено в един ъгъл на пещерата. Приличаше на комбинация от високотехнологична раница и екзоскелет.

— Бомбата не е толкова тежка, колкото си мислите. Създателите й са свършили отлична работа по отношение на миниатюризацията… постижението им е едновременно впечатляващо и ужасяващо. Тази раница е моя собствена разработка. Бен я донесе до тук по време на едно от спусканията си в каньона. Аз я сглобих отново и я използвах, за да пренеса всичко необходимо, след като оставих мулето. Използвах я и за да преместя оръжието.

— Но как изобщо разбрахте за тази пещера?

— Много просто. Преди години, когато бях на двайсет и няколко, често кръстосвах из Гранд Каньон. Веднъж се отклоних от обичайните маршрути и се натъкнах на тази пещера. Нищо особено, тук долу е пълно с пещери. Но когато разбрах колко близо е до мястото, където първоначално бяха скрили бомбата, реших да я преместя тук. Дори донесох лост, с който да повдигам един голям камък, за да крия входа на пещерата, когато излизам.

— Но защо ви е да излизате от пещерата? — попита Пайн.

Сам Кетлър отговори вместо Рот:

— Тук е вече доста дни. Трябвала му е вода.

— Точно така — потвърди Рот. — Наблизо има извор, а аз разполагам с филтри. Част от зарядните за батериите на моите устройства са със слънчеви панели. Трябваше да ги изнасям от време на време. За съжаление, бях принуден да оставям входа отворен, докато съм вътре. Но го криех с камуфлажната мрежа. Използвах онзи камък само когато излизах, защото се страхувах, че някой може да се вмъкне вътре и да ме изненада, когато се върна.

— И оттогава работите върху устройството? — попита Пайн.

— Разглобяването и сглобяването на ядрено оръжие, особено от сам човек, са бавни и трудни процеси.

— Изненадана съм, че не са оставили въоръжена охрана около пещерата — подхвърли Пайн. — Така нито вие, нито някой друг би могъл да се приближи до нея.

— Не биха го направили — отвърна Рот. — Ще предизвикат подозрения. Войници да охраняват пещера в Гранд Каньон? Това би осуетило плана им.

— Вероятно са искали откриването на бомбата да съвпадне с провала на преговорите — продължи Пайн. — Защото това е най-подходящият момент да реализират замисъла си.

— Ако преди това някой забележи войници да охраняват пещерата, трудно ще могат да заявят, че случайно са се натъкнали на ядреното устройство — каза Рот, усмихна се широко и добави: — Щеше ми се да им видя лицата, когато са влезли в пещерата и са открили, че бомбата им е изчезнала.

— Пренесли сте я тук. А войниците се опитваха да открият и нея, и вас.

— Точно така — потвърди Рот.

— Те заявиха, че са ме следили с надеждата да ги заведа до вас. Както всъщност направих.

— За щастие, сте ги спрели, преди да ме спипат. — Рот потръпна от тази мисъл. — Бяхме на ръба да се провалим.

— И все още сме — каза Пайн, погледна бомбата и попита: — Какъв е планът ви?

— Канех се да документирам всичко. А после да оставя бомбата тук, да прикрия входа на пещерата, да изляза горе и да съобщя на всеослушание какво съм намерил, без, разбира се, да разкривам местоположението на бомбата. Тъкмо приключвах, когато се появихте.

— Но те щяха да продължат да я търсят и в крайна сметка сигурно щяха да я открият. И да осъществят първоначалния си план. А опитате ли се да протестирате, да ги обвините, ще заявят, че сте луд или предател. Напълно възможно е да изчезнете безследно.

— Но аз няма как да изкача каньона с ядрена бомба на гърба.

— Дали да не използваме хеликоптер на парковата служба? — предложи Кетлър.

Пайн поклати глава.

— Не. Сигурна съм, че следят всичките ви комуникации. И не забравяй, че вашите хора получиха заповед да не разследват случая. Спомни си какво стана с Ламбърт и Райс.

— Добре, но няма начин да оставим бомбата тук — отвърна Кетлър. — Може да не е в състояние да избухне, но в нея все пак има радиоактивни елементи, нали?

— Да, в ядрото — кимна Рот. — Но това е проблем само ако обшивката бъде нарушена.

Пайн отиде до бомбата и я разгледа.

— Казахте, че руснаците са я доставили, нали?

— Да.

— На тяхно място бих поискала нещо повече от мъгляво обещание за севернокорейски въглища — каза тя.

Рот се присъедини към нея.

— Какво имате предвид?

— Открихте ли нещо странно… нещо необяснимо, когато я разглобихте?

— Какво например?

— Вие сте специалист по оръжия за масово унищожение, господин Рот. Има ли нещо тук, което виждате за пръв път?

Той погледна устройството и каза:

— Ами… тези неща.

Рот сочеше низ от малки нитове в металните панели.

— Разположени са от четирите страни. Първоначално предположих, че са свързани със структурната здравина… но после реших, че са излишни.

Пайн опипа стената от вътрешната стена на кожуха и почука по нея.

— Кухо е.

Рот погледна въпросното място и се намръщи.

— Честно казано, не съм се замислял върху това.

Пайн освети нитовете с фенерчето си и бавно ги разгледа един по един, докато обикаляше бомбата от всички страни.

Когато приключи, заяви:

— Има по един странен нит от всяка страна. — Тя посочи малък участък и попита: — Можете ли да изрежете част от метала ей тук?

Рот го направи. Зад металната обшивка се показа миниатюрен електронен уред.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна Рот.

— Каква кола карате?

— Мерцедес. Но какво общо има това?

— Обръщали ли сте внимание на онези миниатюрни дискове в бронята на колата ви?

Рот се вгледа внимателно в електронното устройство, вградено в метала.

— Да, там има камери… да не искате да кажете, че това също е камера?

— Да — отвърна Пайн и вдигна металната част, която Рот беше изрязал. — А това е обективът, замаскиран като нит. Камерата вероятно разполага и с вграден микрофон.

— Но какво търсят тук? — учуди се Рот.

— Докато бях във Вашингтон, работих по един случай. Ставаше въпрос за руска шпионска мрежа. Дори пътувах до Украйна в хода на разследването. Предупредиха ни, че стаите ни в хотела вероятно ще бъдат под наблюдение, така че да го имаме предвид. Спях с дрехите си и никога не използвах телефона в стаята си. Дори не говорех на глас. Руснаците обичат да следят противниците си. Навремето, когато строяхме новото посолство там, допуснахме грешката да използваме местни подизпълнители. Оказа се, че цялата сграда е пълна с камери и микрофони. Добре че го разбрахме навреме.

— Но защо им е на руснаците да инсталират камери на самата бомба? — попита Рот.

— За да запишат как нашите хора, а не севернокорейците я поставят тук. Не се съмнявам, че записът вече се пази в някоя руска база данни.

— Господи! — възкликна Кетлър. — Искаш да кажеш…

— Искам да кажа, че ако започнем война по скалъпен повод и убием милиони…

Кетлър довърши вместо нея:

— … руснаците ще разполагат със солидни доказателства, че ние сме виновни за всичко и сме излъгали целия свят.

— Руснаците наричат това „компромат“ — добави Пайн. — Как мислите, какво ще им дадем, за да го запазят в тайна?

Рот се облегна на стената на пещерата.

— Всичко, което пожелаят.

— Именно.

Рот изгледа бомбата ужасено.

— Смятате ли, че ни наблюдават и подслушват в момента? — попита шепнешком той.

— Едва ли. Тук няма връзка нито с интернет, нито с мобилна мрежа. А през толкова дебели скали не би проникнал и сателитен сигнал.

— Но как са получили компрометиращата информация? — попита Рот.

— О, това се е случило много преди бомбата да се озове в тази пещера. Тя е пристигнала на американска земя, после е била транспортирана до тук. Руснаците вероятно са записали как я предават на официални представители на Съединените щати, как после нашите хора, някои от тях в униформа, я товарят на самолет, пренасят я в Аризона, а после я качват на хеликоптер… Не се съмнявам, че разполагат с достатъчно аудио- и видеозаписи, за да ни притиснат до стената. — Пайн погледна бомбата. — Но за всеки случай най-добре да махнем и останалите камери.

Рот използва акумулаторен флекс и с помощта на Пайн и Кетлър изряза устройствата от стените на корпуса. Пайн ги прибра в раницата си.

— А сега какво ще правим? — попита Рот.

— Въпреки онова, което казахте преди малко, ще изнесем бомбата от тук — заяви категорично Пайн.

— Но как?

— След като знаем за скритите камери, ще ги използваме в наша полза.

— Как?

Преди Пайн да отговори, над главите им се разнесе силен шум.

— Какво е това? — попита Кетлър.

Тримата изтичаха в първата пещера. Там шумът се чуваше доста по-отчетливо.

— Хеликоптер — отвърна напрегнато Рот.

— И не мисля, че са дошли, за да ни спасят — каза Пайн.