Дейвид Балдачи
Дългият път (55)

55

Двамата внесоха телата в пещерата и ги оставиха в един ъгъл. Пайн ги провери за документи за самоличност, но не откри нищо. На униформите пък нямаше табелки с имена.

— Сигурна ли си, че са военни? — попита Кетлър.

— В момента не съм сигурна в абсолютно нищо.

Пайн освети пещерата с фенерчето си. Оказа се доста голяма, таванът беше висок над четири метра. По-тъмната част отзад вероятно беше проход, водещ към друга зала.

— Добре, трябва да ми кажеш какво става — заяви Кетлър.

Тя му описа ситуацията с кратки изречения, лишени от емоция и заредени единствено с информация. Когато приключи, той изглеждаше направо ужасен. Огледа се и възкликна:

— Ядрена бомба? Тук? Това някаква шега ли е?

— Де да беше.

Кетлър насочи фенерчето си към вътрешността на пещерата.

— Е, явно не е тук.

— Но може да е там отзад — каза Пайн и посочи зад тях. — Освети онази част. Твоето фенерче е по-мощно.

Той го направи и двамата видяха издълбан в скалите проход.

Влязоха един след друг, като първа вървеше Пайн. Изведнъж тя се спъна в нещо. Кетлър насочи светлината надолу и тя го чу как рязко си поема дъх.

— Жица.

— От онези, дето ги свързват с взривни устройства ли? — попита уплашено Пайн.

— Не.

— Откъде си сигурен?

— Вече щяхме да сме мъртви.

Пристъпиха напред и тъкмо щяха да влязат в по-голяма зала, когато някой извика:

— Още една стъпка и сте мъртви!

— Господин Рот? — отвърна Пайн.

Последва кратко мълчание.

— Коя сте вие?

— Специален агент Пайн, ФБР. Придружава ме Сам Кетлър, рейнджър от охраната на парка. Разследвам изчезването на Бен Прийст.

Лъч светлина озари лицата им.

— Да видя значките ви.

И двамата вдигнаха бавно служебните си значки.

— Вижте, господин Рот, разбирам, че не ни вярвате… защото и аз не съм сигурна, че мога да вярвам на Бюрото.

— Искам да се обърнете кръгом и да си тръгнете. Веднага! Или ще си понесете последствията, а те няма да ви харесат.

— Господин Рот, дойдохме да ви помогнем. Убедена съм, че имате нужда от помощ.

— Казах ви да си вървите. Веднага!

Пайн погледна Кетлър, после извика:

— Какво ще кажете за трите тела, които довлякохме току-що?

Рот замълча, после попита:

— Какви тела?

— Току-що застреляхме трима военни, които ви издирваха. Щяха да убият и нас, макар да знаеха, че съм федерален агент. Не се съмнявам, че щяха да убият и вас. С други думи, спасихме ви живота.

— Това е… това е…

— Това е много сериозен проблем, с който трябва да се справим. Бен Прийст ми разказа за него.

— Познавате Бен?

— Да. И подозирам, че е отвлечен от наши военни.

Настъпи тишина. След малко Рот възкликна:

— Отвлекли са Бен? Как?

— Дълга история. Всичко е много объркано.

Рот не отместваше лъча на фенерчето от лицата им.

— Как открихте тази пещера?

— Координатите бяха записани на флашка, която намерих в дома на Бен.

— А откъде научихте за мен?

— Бен не ви е предал, ако това имате предвид. Оскар Фабрикънт ми каза. Свързах се с него, защото Бен е бил член на Дружеството за обществено благо. Чували ли сте за тази организация?

— Да. Какво друго ви каза Оскар?

— Опасяваше се от руска намеса.

— Руснаците наистина са замесени. Но сега трябва да си тръгнете. Не мога да имам доверие на никого.

— А аз не мога да си тръгна, господин Рот. Трябва да си свърша работата. И трябва да открия кой уби Фабрикънт.

Последва нова пауза.

— Той… Оскар е мъртъв?

— Открили са тялото му в Москва. Според полицията става въпрос за самоубийство, но аз съм убедена, че не е така.

— Оскар е мъртъв? Не… не мога да повярвам!

— Ще махнете ли светлината от лицата ни?

Фенерчето угасна.

— Ще ни се доверите ли, господин Рот? Защото мисля, че се нуждаем един от друг, за да разрешим този случай.

Рот не отговори.

— Моля ви, господин Рот. Какво да направя, за да ми повярвате?

— Какво смятате, че се случва? — попита той.

— Подозирам, че тук има ядрена бомба. И тъй като работата ми е да се грижа за безопасността на Гранд Каньон, не мисля, че това е нещо хубаво.

Настъпи продължително мълчание.

— Окаже ли се, че не сте тези, за които се представяте, ще се сбогувате с живота си — изрече заплашително Рот.

— Устройва ме — отвърна Пайн.

— Излезте от прохода.

Пайн и Кетлър продължиха напред и изведнъж се озоваха в зала, осветена от фенер за къмпинг, захранван с батерии. Явно Рот току-що го беше включил. Самият той стоеше зад фенера. Лицето му беше покрито с мръсотия, изглеждаше доста изтощен.

Пайн му подхвърли значката и служебната си карта. Той ги погледна и й ги върна.

— Всичко, което ви казах, е истина — заяви тя.

Рот кимна бавно.

— Вярвам ви. Не съм сигурен защо, но и преди съм се доверявал на инстинкта си, ще се доверя и сега.

— Вие ли опънахте онази жица в прохода? — попита Кетлър.

— Да, за да ме предупреди, в случай че някой дойде.

— Това означава ли, че сте въоръжен? — огледа се рейнджърът.

— И още как — отвърна Рот и насочи фенерче към някакъв предмет до себе си.

Въпросният предмет имаше метален корпус с правоъгълна форма. Беше висок около метър и дълъг над метър и половина.

Пайн и Кетлър мигом отстъпиха крачка назад.

— Това… това ядрена бомба ли е? — попита Пайн.

Рот кимна.

— Току-що ме убедихте, че не сте замесени в заговора — заяви той.

— Как?

— И двамата изглеждате уплашени. Готови да хукнете навън, за да спасите живота си.

— Че кой не би го направил, когато се озове лице в лице с ядрена бомба? — отвърна Пайн.

— Това е много специална бомба — каза Рот.

— Не ми изглежда достатъчно голяма — отбеляза Кетлър. — Да не би да е от онези, които наричат „бомба в куфар“?

Рот поклати глава.

— Това е тактическо ядрено устройство. Компактно, но достатъчно мощно. Тротиловият му еквивалент е от порядъка на три килотона. За сравнение, водородната бомба, хвърлена над Нагасаки, е била двайсет килотона. Най-голямата ядрена експлозия е предизвикана от Цар Бомба, която Съветският съюз взривиха преди много години. Мощността й е била около петдесет мегатона. При това са използвали обшивка от олово вместо от обеднен уран, което е намалило двойно мощността на бомбата. — Рот потупа ядреното устройство. — Но за размерите си това е най-мощният тактически ядрен заряд, който съм виждал. Способен е да унищожи голяма част от каньона и да го превърне в радиоактивна пустош за няколко хиляди години.

— Ще се взриви ли? — попита предпазливо Пайн и отстъпи още крачка назад.

— Мисля, че не.

— Да не би да сте я обезвредили?

Рот отново поклати глава.

— Човек не може да обезвреди ядрена бомба. Това не е холивудски филм, в който цъка брояч, а героят се чуди коя жичка да среже. Ако е ясно, че бомбата ще избухне, най-доброто, което можете да направите, е да предотвратите ядрената реакция. Ще има взрив, но не и ядрена експлозия.

— Как се е озовала тук? — попита Пайн.

Рот им махна да дойдат при него и посочи металната пластина върху устройството.

— Виждате ли този надпис?

Пайн и Кетлър се наведоха.

— Това не е ли корейски? — попита тя.

— Да.

— Звучи логично. На флашката на Прийст имаше планове на севернокорейска бомба.

— Аз му ги дадох, както и координатите на тази пещера.

Пайн се вцепени.

— Значи севернокорейците наистина се опитват да взривят ядрена бомба в каньона? И преговорите са били само прикритие за истинските им намерения?

— Не, разбира се, че не севернокорейците се опитват да взривят ядрена бомба в каньона — беше изненадващият отговор на Рот.

Пайн остана смаяна от думите му.

— Но един човек на име Сун Нам Чун също ви издирваше — настоя тя. — Той работеше за севернокорейците.

— Възможно е, но не севернокорейците сложиха тази бомба тук — отвърна Рот и замълча за миг. — Ние я сложихме.

Кръвта бавно се отцеди от лицето на Пайн.

— Ние?

— Да речем… влиятелни членове на американското правителство.

— Откъде знаете, по дяволите?! — възкликна Кетлър. — Нашите хора да са докарали тук тази бомба? Това е лудост!

— Съгласен съм. И все пак точно това се е случило.

— Откъде сте сигурен?

— Разпознах материалите, от които е изработена бомбата. Те са руски.

— Но надписът е на корейски.

— Русия от години снабдява Северна Корея с материали за производството на ядрени оръжия. Част от тях са използвани за направата на тази бомба.

— Отново ще попитам, откъде сте сигурен? — настоя Пайн.

В отговор Рот извади винтоверт от чанта, оставена до бомбата, и свали горния капак. Вдигна го и каза:

— Този надпис от вътрешната страна… на какъв език е според вас?

— Това е кирилица — отвърна Пайн, след като огледа внимателно буквите. — На руски е.

— Точно така — потвърди Рот и остави капака. — Съдържа мястото на производство и серийния номер на тази част. Тя просто е рециклирана.

— Но ако руснаците са предоставили ядрени материали на севернокорейците, логично е серийните номера да са руски. Защо смятате, че бомбата не е поставена от Северна Корея?

— Защото тя ще послужи като повод за нанасянето на удар срещу Северна Корея. Съмнявам се, че някой в Пхенян би взел участие в собственото си унищожение.