Дейвид Балдачи
Дългият път (45)

45

Леглото на Пайн беше осеяно с листчета, върху които бяха надраскани думи. Блум й помагаше, като й ги диктуваше, а Пайн ги въвеждаше в компютърната програма.

— Откога разполагате с този софтуер? — попита Блум.

— Откакто не успях да открия паролата сама — отвърна Пайн, докато пръстите й танцуваха по клавиатурата. — От самото начало се опитвам да я налучкам, но без резултат. Винаги е от помощ, ако успея да стесня кръга от възможности. Надявам се в крайна сметка да я улучим.

Блум остави последното листче.

— Добре, мисля, че това е всичко.

— Да видим дали ще имаме късмет.

— Не говорете така.

— Защо?

— Защото не ми е излизал късметът от поне двайсет години.

Пайн натисна един клавиш и обяви:

— Старт!

Програмата започна да генерира всички възможни комбинации от ключови думи, за да намери нужната парола.

— Как ви хрумна да пробвате с Козирог? — попита Блум.

— Несъществуващата компания на Бен Прийст се казва „Кейприкорн^[1]“. Нямам представа дали това е неговата зодия, но не успях да се сетя за друго. Подобна възможност не ми беше хрумнала до момента, в който ти не спомена, че си Лъв. Затова получи ли се, заслугата ще е твоя. — Пайн замълча и впери поглед в екрана. — По дяволите!

След поредната въведена парола екранът започна да се променя.

— Открихме я!

— Каква е паролата? — полюбопитства Блум.

Пайн погледна изписаното на екрана.

— Нещо невероятно сложно, но всичко в нея освен буквите У и М е свързано със зодиакалния знак Козирог.

— А какво означават тези две букви?

— Вероятно са свързани с Били и Майкъл. Били е умалително от Уилям. Което показва, че Прийст е държал на племенниците си, поне до такава степен, че да ги включи в паролата си.

— Какво, по дяволите, е това? — възкликна Блум.

На екрана се беше появило странно изображение. Пайн зареди следващите страници. Всички показваха чертежи. Спря мишката върху някаква сложна диаграма и увеличи изображението. Прочете надписа отстрани на схемата.

— Това… това са корейски йероглифи.

— Разбирате ли какво пише?

— Не, но лесно мога да го преведа. — Пайн записа на лист хартия част от йероглифите и потърси превод в интернет.

Той се появи почти мигновено.

— Радиоактивен материал — произнесе бавно тя. — Радиоактивен? С други думи, ядрен.

Блум седна на леглото си.

— Мили боже! Да не би Северна Корея да се кани да… да изстреля ядрени ракети срещу нас?

— Това би обяснило участието на Дейвид Рот. А също и на Сун Нам Чун. Да не би резервният план на севернокорейците при провал на преговорите да е атака с ядрени ракети?

— Но ако Северна Корея планира нещо подобно, как ще обясните участието на наш военен хеликоптер в отвличането на братята Прийст?

— Възможно е да са разбрали за заговора и да се опитват да го проследят до източника — повдигна рамене Пайн.

— Не трябва ли да покажем това на… не знам… може би на директора на ФБР?

— Не разполагаме с никакви доказателства за съществуването на какъвто и да било заговор. И ако поемем този риск, може самите ние да изчезнем безследно.

— Но в тази страна не изчезват хора!

— Кажи го на братята Прийст — отвърна Пайн и замълча за миг. — Дори да намерим доказателства, не съм сигурна на кого трябва да ги покажем.

— Какво имате предвид?

— Заместник-директорът на ФБР положи доста усилия, за да ме отстрани от случая. А той никога не би го направил без одобрението на своя шеф, който пък не би действал без одобрението на своя шеф… И така до върха, Каръл. — Пайн погледна Блум. — Имам предвид до самия връх.

Двете помълчаха няколко секунди, явно за да осъзнаят колко сериозно е положението.

— Но все пак трябва да направим нещо — заяви накрая Блум.

Пайн кимна в знак на съгласие.

— Като за начало трябва да открием Дейвид Рот.

— Но как?

— За последен път е забелязан в Гранд Каньон — отвърна Пайн. — Чакай малко… тук има още файлове. — Тя използва мишката, за да отвори следващите документи, и попадна на нещо съвсем различно. — Прилича на карта. Има географска ширина и дължина.

— Агент Пайн, това е Гранд Каньон — уточни Блум.

Пайн пребледня.

— Така е, мамка му! — Лицето й стана още по-бяло, когато се взря внимателно в картата. — Смяташ ли… смяташ ли, че севернокорейците са заложили ядрена бомба в Гранд Каньон?

— А Прийст и Рот са разбрали? — попита Блум.

Пайн кимна.

— Може би това е причината Рот да се отправи към каньона. За да открие бомбата. — Телефонът й изпиука. Беше получила съобщение. — От Оскар Фабрикънт. Вече е в Русия.

— Какво пише?

Пайн прочете съобщението.

— Съветва ни да проучим обстоятелствата около смъртта на Фред Уърмсли. Бил много близък с Рот и баща му.

Пайн влезе в интернет и бързо откри статия за инцидента. Блум зачете през рамото й.

— Добре, тук пише, че тялото на Фред Уърмсли било открито в река Потомак. Според полицията той е паднал в реката в района на парка „Джордж Уошингтън“, течението го е завлякло и се е удавил.

— Но очевидно Фабрикънт не мисли така — отбеляза Блум.

— А вероятно и Дейвид Рот. — Пайн посочи друг абзац от статията. — Уърмсли е работил в Агенцията за национална сигурност. По тази причина полицейското разследване е било по-задълбочено от обичайното. Въпреки това ченгетата стигнали до извода, че смъртта на Уърмсли е нещастен случай. Аз обаче започвам да се чудя дали полицията не е била под натиск да стигне точно до това заключение.

Блум отново седна на леглото и започна да разсъждава на глас:

— Добре, Рот е специалист по оръжия за масово унищожение. Научил е за заговора на севернокорейците, вероятно с помощта на Уърмсли, който пък е попаднал на информацията благодарение на работата си в АНС. Впоследствие Уърмсли е убит, вероятно от Сун Нам Чун. А Рот се е свързал с Прийст. Двамата са открили, че в каньона е скрита ядрена бомба. Рот е заел мястото на Прийст и се е спуснал в каньона, за да я открие. И може би за да я обезвреди?

— Не знам. Но защо Рот се е свързал с Бен Прийст? — попита Пайн.

— Нищо чудно да са се познавали от преди. И Прийст да му е помагал…

— Но ако Рот е знаел, че в Гранд Каньон е скрита ядрена бомба, защо не е уведомил властите?

Блум се замисли.

— Сигурно се е опасявал, че ако севернокорейците разберат, че сме по петите им, ще детонират бомбата. Може да е искал да я деактивира тайно. Просто разсъждавам… Дори нямам представа как се задейства ядрена бомба…

— Нито пък аз — отвърна Пайн. — Знам само какво може да причини, когато избухне.

— Добре, какво ще правим?

— Мисля, че е време да се върнем на запад.

— Слава богу! Тенът ми вече започна да избледнява. — Блум се усмихна неловко. — Съжалявам, глупава шега. Случва се да се шегувам, когато нервите ми са опънати.

Пайн въвеждаше някакви числа в компютъра.

— Ами ако ширината и дължината показват точното място, където е скрита бомбата? И Рот се опитва да подскаже мястото на онзи, който открие мъртвото муле? Инициалите „Дж“ и „К“? Това би трябвало да отведе онези, които знаят легендата, до тайната пещера, нали?

— Доста въпроси без отговор — отбеляза Блум.

— А отговорите очевидно са скрити на дъното на една от най-големите дупки на Земята.