Дейвид Балдачи
Дългият път (40)

40

Мъжът, който следеше Пайн и Блум, зави отново, без да ги изпуска от поглед. Киата направи нов завой наляво, следван от още един надясно. Другата кола едва успя да хване светофара и да продължи да ги следва.

В един момент ги изгуби от поглед, но след около минута отново ги видя. Пайн и Блум паркираха на свободно място до тротоара.

Мъжът погледна зад себе си и също откри свободно място. Включи на задна и паркира. Изключи двигателя и зачака.

Докато мъжът ги наблюдаваше, Блум излезе от колата. Той погледна часовника си и се облегна на седалката. Това продължи само миг, тъй като дясната врата на колата му се отвори рязко и през нея се показа пистолет, насочен към лицето му.

Пайн се настани отпред и заяви:

— Реших да караме направо. Какво искаш?

Мъжът отмести поглед от нея към Блум, която се взираше в него през левия прозорец. Тя махна на Пайн и седна отзад.

Мъжът беше същият, който ги посрещна на входа на Дружеството за обществено благо и ги съпроводи до кабинета на Фабрикънт.

— Не можете да правите това — каза той. — Незаконно е.

Пайн вдигна значката си.

— Това ми дава право да задържа всеки, който се държи подозрително.

— Но аз не се държах подозрително.

— А какво правеше? — попита Пайн.

— Исках да говоря с вас.

— За какво?

— Познавам Бен.

Пайн свали пистолета.

— Слушам те. Но първо — как се казваш?

— Уил Кендлър.

— Добре, Уил, говори.

Кендлър се прокашля и стисна волана толкова силно, че кокалчетата му побеляха.

— Бен се е забъркал в нещо. Нещо много опасно.

— Кажи ми нещо, което не знам. И побързай — подкани го Пайн.

— Една вечер остана до късно в офиса. Изглеждаше толкова неспокоен, че го попитах какво има…

— И какво отговори той? — обади се Блум.

— Отначало се опита да ми замаже очите… всичко било наред и тъй нататък. Аз обаче настоях. Заявих, че мога да му помогна. Отдавна работя във Вашингтон. Служил съм в няколко президентски администрации… имам контакти. Освен това съм работил и в чужбина…

— Бен сподели ли нещо?

— Трябва да знаете, че той е доста затворен човек, не споделя почти нищо. Има много малко приятели и работата изпълва целия му живот.

— Да, знам, тя е изместила семейството му на второ място.

— Бен не навлезе в подробности, но спомена, че определени кръгове планират нещо, което винаги сме смятали за невъзможно. И ако то наистина се случи, последствията ще засегнат целия свят. Предполагам, че той се опитваше да го осуети.

— Но не ти каза за какво точно става въпрос? — попита Пайн.

— Не.

— Ако Бен Прийст е научил за това, дали и замесените страни не са разбрали? Възможно е това да ги е накарало да се откажат от намеренията си, нали? — попита Блум.

— Не знам — отвърна Кендлър. — Забелязал съм, че хората с власт нерядко се откъсват от реалността и допускат изумителни грешки в преценката си какво могат да постигнат и какво не.

— Опиянени са от властта, така да се каже — подхвърли Блум.

— Да, това е по-точното определение.

Пайн се замисли за военния хеликоптер, който кацна в Аризона и отлетя с пострадалите при катастрофата братя Прийст. А също и за руснаците в дома на Бен Прийст. За „федералните“ в къщата на Саймън Ръсел. И накрая за Сун Нам Чун, корееца, превърнал се в наемен убиец от световна класа. Ако някой наистина планираше преврат, какви позиции заемаха отделните играчи? И за кого работеше Сун?

— Сигурно можем да направим нещо — каза Блум.

Кендлър поклати глава.

— Аз съм обикновен учен, а не Джейсън Борн.

— Благодаря за информацията — каза Пайн. — Ако се сетиш за още нещо, можеш да ме потърсиш на този телефон.

Тя написа номера си на лист хартия и му го подаде.

Докато двете с Блум излизаха от колата, Кендлър каза:

— Има още нещо.

— Какво? — попита бързо Пайн и се наведе.

— Господин Фабрикънт излезе непосредствено след вас. Чух го да споменава, че ще пътува.

— Къде?

— Това не разбрах, но попитах секретарката му. Тя урежда формалностите около всичките му пътувания.

— Тя знаеше ли?

— Да. Изникнало нещо неочаквано. Господин Фабрикънт я потърсил веднага след като си тръгнахте.

— Къде отива? Само не ми казвай, че заминава за Северна Корея!

— Не. Лети за Москва. Тази вечер.