Дейвид Балдачи
Дългият път (39)

39

В малкия кабинет на Прийст нямаше и следа от тютюнев дим, но той също беше претрупан и разхвърлян като кабинета на Фабрикънт. Явно тази част от интелектуалния елит, от добронамерените гении, не си падаше по реда. Пайн забеляза, че в стаята няма лични вещи, снимки или сувенири от семейни събития или пътувания. Сякаш работата изпълваше целия живот на Прийст.

Да, в това отношение не сме чак толкова различни.

Освен по лавиците на библиотеките купчини книги имаше и по пода. Масите бяха покрити с папки, а бюрото беше затрупано от документи, книги и още папки. На него имаше и компютър.

Фабрикънт наблюдаваше Пайн, докато тя оглеждаше кабинета.

— Бен е ренесансов човек — отбеляза той. — Винаги е имал най-разнообразни интереси.

— Предполагам, че това се отнася за всички, работещи тук — каза Блум.

— Да, така е. Макар някои от нас да имат и по-тесни специалности.

Пайн седна на бюрото и впери поглед в компютъра.

— Трябва да видя какво има в този компютър.

— Не съм сигурен, че мога да го позволя, освен това съм убеден, че е защитен с парола.

— Прийст е оставил флашка, на която предполагам, че е записал важна информация. Тя също е защитена с парола.

— В такъв случай проникването в компютъра му няма да ви помогне.

— Напротив, може да ми помогне.

— Как?

— Ще ви покажа.

Пръстите на Пайн застинаха над клавиатурата, докато тя продължаваше да отглежда най-различни предмети, осеяли бюрото на Прийст.

— Какво правите? — попита Фабрикънт.

— Не се сещам за по-точен термин, затова да го наречем създаване на психологически профил.

Погледът й продължи да снове по най-различни предмети, докато накрая не се спря върху един. Беше чаша за кафе, пълна с химикалки. От едната й страна имаше изображение на киноплакат.

Пайн написа името Кайзер Созе.

Нищо не се случи.

Добави още една дума към Кайзер Созе. И още една дума. Накрая промени реда им. Компютърът оживя.

— Как го направихте? — попита Фабрикънт.

— Запомнянето на различни пароли е проблем за доста хора. Някои използват специализиран софтуер за съхранение на пароли, които генерират пароли за цял куп различни приложения и така премахват необходимостта да се помнят, освен тази за въпросната програма. Повечето хора обаче не прилагат този метод. Те основават паролите си на неща, които ги заобикалят. — Пайн огледа стаята. — Тук няма нищо лично. Няма снимки, картини, сувенири… Нищо, което да ни подскаже що за човек работи в тази стая. Освен това. — Тя посочи чашата. — „Обичайните заподозрени“. С Кевин Спейси в ролята на Върбал. Опитах различни комбинации, като започнах с по-елементарни, бих ги нарекла праволинейни, като например „Върбал е Кайзер Созе“. Но тъй като съм се срещала с Прийст, заключих, че той не би подходил толкова праволинейно. Затова обърнах реда на думите. Написах „Созе Кайзер е Върбал“ и… бинго!

Фабрикънт изръкопляска безмълвно.

— Впечатляващо. Харесва ми как работи умът ви.

Пайн пъхна флашката в порта и на екрана се появи прозорче, в което да въведе парола.

— Смятате ли, че е същата? — попита Блум.

— Съмнявам се, но ще опитам. Може да извадим късмет.

Пайн въведе „Созе Кайзер е Върбал“, но нищо не се случи.

— Явно не е същата.

— Знаете ли със сигурност дали информацията на тази флашка е свързана с разследването ви? — попита Фабрикънт.

— Прийст е положил големи усилия, за да я скрие, затова съм сигурна, че има нещо общо със случая.

Пайн въведе няколко команди и на екрана се появи списък на файловете в компютъра на Прийст.

— Имате ли нещо против да разпечатам този списък с файлове? По-късно ще мога да го анализирам по-задълбочено.

— Нямам нищо против, стига да става въпрос само за списъка, а не за самите файлове. Няма как да ви позволя да изнесете това, върху което е работил Бен, без негово позволение.

— Надявам се някой ден да се появи и да даде разрешение.

— Наистина ли е толкова сериозно?

— А вие как мислите? След като е замесен човек като Сун Нам Чун.

Пайн разпечата списъка и изключи компютъра.

Фабрикънт ги изпрати до изхода на сградата. Преди да затвори вратата, той връчи визитката си на Пайн.

— Всичките ми телефони са тук. Ако изникне нещо или ви потрябва помощта ми, не се колебайте.

— Благодаря — отвърна Пайн и прибра визитката.

Докато вървяха към паркинга, на който бяха оставили колата, Блум попита:

— Защо не се опитате отново да съставите психологически профил на Прийст? Може да ни помогне да открием паролата.

— Ще се опитам — отвърна Пайн, — но ако той я пази единствено в главата си, няма начин да проникна там.

— Чашата е наполовина пълна.

— Така е.

— Какво мислите за хората в дружеството?

— Или са тези, за които се представят, или са прикритие за някаква много необичайна дейност.

— Нямаше да ни помогнат, ако бяха от лошите.

— Зависи какво разбираш под „помощ“ и „лош“.

— Така е.

Стигнаха до паркинга, качиха се в колата, вляха се в трафика и завиха наляво. Докато шофираше по улиците, Пайн погледна в огледалото и възкликна:

— Виж ти!

— Какво става?

— Имаме си опашка.

— Кой може да е?

— Стига, Каръл. Не е нужно да гадаеш. Следи ни някой от Дружеството за обществено благо. Не очаквах да го направят толкова очевидно.

— И сега какво? Ще се отървем ли от тях?

— Не точно.

— Защо?

— Бих искала да получа някои отговори.

Блум се облегна на седалката и отвърна:

— Да, вие винаги знаете как да попитате.