Дейвид Балдачи
Дългият път (38)

38

Взеха колата на Кърт Ферис. Мустангът вече се беше появявал на няколко места и Пайн се опасяваше, че подобна кола привлича твърде много погледи. Можеше да пътува и с пикапа, ако не се беше наложило да го използва за отвличане на вниманието. Но Пайн знаеше от опит, че невзетите в миналото решения се отличават със съвършенство, което решенията в реално време не предлагат.

Сградата, която търсеха, се оказа в класически гръцки стил с йонийски колони и богато украсени капители на входа, притисната между две скучновати осеметажни призми от стомана и стъкло. Пайн и Блум паркираха в подземен гараж наблизо и излязоха на улицата.

Край тях забързано сновяха мъже и жени в костюми, понесли раници и куфарчета. Всички те редовно поглеждаха телефоните си и си придаваха твърде важен вид, сякаш по цял ден вървяха из коридорите на властта.

— Доста енергичен град — отбеляза Блум.

— Това е само една от възможните гледни точки — отвърна Пайн. — Аз бих го нарекла столица на лъжите.

Стигнаха до централния офис на Дружеството за обществено благо. Високата двойна врата беше от масивен дъб и изглеждаше достатъчно здрава, за да устои дори на изстрел с гранатомет. На стената до нея беше монтиран видеофон. Месинговата табелка отдолу подканяше посетителите да позвънят.

Пайн направи точно това. Веднага прозвуча глас, който попита:

— С какво можем да ви помогнем?

— ФБР. Бихме искали да разговаряме с някого относно Бенджамин Прийст.

— Бихте ли показали служебните си карти на камерата, моля?

Пайн едва сега забеляза обектива.

По дяволите!

Тя вдигна значката си, но не и служебната си карта.

— Благодаря. Един момент.

Не след дълго Пайн и Блум чуха към входа да приближават стъпки. Вратата се отвори и на прага застана едър мъж с козя брадичка, облечен в сив костюм със синя вратовръзка.

— Последвайте ме, моля.

И те го последваха.

Двете оглеждаха набързо просторните стаи, разположени от двете страни на коридора, по който минаваха. Елегантни мебели, скъпи картини, дори скулптури тук-там. Плюс достатъчно гипсови орнаменти, колони, пиластри, медальони, балюстради, фризове и фрески, които да задоволят дори най-екстравагантните изисквания на някой архитектурен маниак.

Накрая Пайн и Блум се озоваха в голям кабинет, чиито стени бяха заети изцяло от отрупани с книги библиотеки. Всеки сантиметър беше пропит от сладникав дим на лула.

Мъжът с козята брадичка си тръгна и затвори вратата след себе си, без да каже нито дума.

Пайн се огледа и възкликна:

— Защо ли имам чувството, че съм попаднала в шпионски роман от шейсетте? Къде си, Джордж Смайли, когато имам най-голяма нужда от теб?

Блум посочи купчината книги на една масичка.

— Това арабски ли е?

Пайн погледна през рамо.

— Да. Саймън Ръсел също имаше книги на арабски.

— Наистина ли?

Пайн и Блум се сепнаха и погледнаха високото кресло, обърнато с гръб към тях.

То се завъртя и те едва сега забелязаха, че в него седи дребен мъж с буйна бяла коса. Беше облечен в строг костюм с жилетка, папийонка и кърпичка в горното джобче. Когато мъжът се изправи, двете установиха, че е висок най-много метър и петдесет.

— Моля, седнете — покани ги той и посочи двата стола пред масивното бюро, отрупано с разтворени книги.

Седна отново, впери поглед в двете посетителки и сплете пръсти пред себе си.

— Не знаехме, че в стаята има някой — каза Пайн.

— Очевидно — съгласи се мъжът. — Между другото, аз съм Оскар Фабрикънт.

— Благодарим, че ни приехте, господин Фабрикънт.

— О, моля ви, наричайте ме Оскар. И двете ли сте федерални агенти?

Пайн вдигна значката си.

— Аз съм агент, тя е мой сътрудник.

Беше се надявала да прескочат тази част, за да не разкриват истинската си самоличност.

Фабрикънт кимна.

— Добре, на въпроса. Споменахте името на Саймън Ръсел.

— Да.

Пайн се ядосваше на себе си, че не огледа по-внимателно стаята, преди да заговори. Сега този Оскар знаеше, че между нея и Ръсел съществува някаква връзка.

— Откъде познавате Саймън?

— Не го познавам.

— Но въпреки това сте наясно с литературните му вкусове.

— Бен Прийст ми разказа за него — излъга Пайн.

— Разбирам. Идването ви тук с Бен ли е свързано?

— Да — отвърна Пайн и огледа кабинета. — Вие ли ръководите дружеството?

— Не съм сигурен, че някой ръководи това място. Структурата ни е изключително демократична, някои биха я нарекли хаотична, и в никакъв случай не следва някаква строга йерархия — усмихна се Оскар.

— Но все пак ни доведоха при вас.

— Аз съм тук по-отдавна от останалите. И поемам голяма част от административните задължения. Нямам нищо против да го правя — каза той и се облегна в креслото си.

— Изгледах част от лекциите и конференциите, които организирате — обади се Блум. — Много са интересни.

— Благодаря — отвърна Фабрикънт.

— Някаква представа къде може да е Бен? — намеси се Пайн.

— Защо смятате, че знам?

— Той не работи ли тук?

— Никой не работи тук. Ние сме доброволци, които отделят време, усилия, умения…

— И с какво се занимавате?

— Четем. Анализираме. Обсъждаме. Разговаряме. Слушаме. Пътуваме. Пишем доклади. Организираме конференции. Защитаваме една или друга кауза на политическия фронт. Лобираме пред властта по различни важни въпроси. — Фабрикънт кимна към Блум и продължи: — Изнасяме лекции, които се излъчват онлайн — така си осигуряваме глобално присъствие. Мисля, че общият брой на хората, които следят публикациите ни в сайтовете на различни социални медии, надхвърля един милиард. Забележително, нали? Какво ли щяхме да правим без социалните медии?

— Те определено имат своите плюсове и минуси — отбеляза Пайн.

Фабрикънт ги огледа изпитателно в продължение на няколко секунди, след което попита:

— Е, с какво мога да ви помогна?

— Какво можете да ни кажете за Бен Прийст?

— Той е мой приятел. Изключителен интелект. Обиколил е целия свят. Много интересен човек.

— Добре, но с какво се занимава?

— С много неща. Работил е и за правителството известно време.

— За коя правителствена структура по-точно?

— За Държавния департамент, доколкото знам.

— Не отговарят ли така всички, които не желаят да разкрият с какво точно се занимават?

— Нямам представа — отвърна Фабрикънт.

— Добре, разбираме, че Прийст помага на хора в нужда. И знаем, че в момент помага на конкретен човек.

— На кого?

— Не разполагам с име, само с лице.

Пайн му показа полицейския портрет на телефона си. Наблюдаваше го внимателно, за да забележи и най-малкия признак, че Фабрикънт разпознава човека на дисплея.

— Не мисля, че съм го виждал — заяви сухо той.

Или е невероятен играч на покер, или наистина не го познава, реши тя.

— Имате ли представа върху какво е работил Прийст напоследък?

— Не, никаква.

— Интересно място — огледа се Пайн.

— Честно казано, намирам го за малко претруфено. Било е имение на богат и безскрупулен предприемач. Не бил роден тук, но решил, че е добре жилището му да се намира в близост до правителствените служители, които подкупва.

— Някои неща не се променят — отбеляза Блум.

— Така е — кимна Фабрикънт.

— Тези лекции, командировки, анализи и всичко останало… Сигурно струват доста пари.

— Както споменах, членовете ни не получават възнаграждение. Разбира се, покриваме пътните и някои други разходи, но не плащаме заплати.

— Все пак имате някакво финансиране, нали? — попита Пайн.

— Имаме дарители.

— Кои са те?

— Тази информация е конфиденциална. И ще остане такава. Тревожите се, че Бен може да е в опасност?

— Вероятно.

— Много жалко.

— Най-вече за него — каза Пайн. — Ще бъда напълно откровена.

— Мислех, че сте откровена.

— Все още не съм споделила цялата информация, с която разполагам.

— Заповядайте! — разпери ръце Фабрикънт.

— Установих, че случаят има международни измерения.

— Например?

— Вижте, ще приема, че наистина сте Дружество за обществено благо, и ще споделя нещо, което обикновено премълчавам на този етап. Не ви познавам, но имам чувството, че времето изтича и наистина се налага да направя пробив…

— Слушам ви.

— Става въпрос за огромен проблем, за потенциална катастрофа с гигантски мащаби, която може да порази тази страна право в сърцето и вероятно да я унищожи.

Веселите пламъчета в очите на Фабрикънт помръкнаха.

— Явно сте откровена. — Той помълча и попита: — За какво става въпрос?

— Възможен е преврат срещу правителството.

Фабрикънт не успя да скрие изненадата си.

— Преврат? Това е Америка, а не някоя бананова република!

— Тази страна се е появила на картата в резултат на революция.

— Така е, но е било много отдавна.

— Смятате ли, че историята никога не се повтаря?

— О, напротив, при това непрекъснато.

— Тогава?

— Сериозно ли говорите?

— Хора, които са по-информирани от мен, се отнасят изключително сериозно към тази вероятност.

— Имате предвид хора като Бен Прийст и Саймън Ръсел?

— Освен това е възможно да са замесени китайците.

— Какво ви дава основание да го твърдите?

Пайн извади телефона си и го поднесе към Фабрикънт. Той на свой ред се наведе напред и се взря в изображението.

— Кой е този?

— Човек, който два пъти се опита да ме убие. Бих искала да науча името му и нещо повече за него.

— Ще повикам някой, който може да ни помогне.

Фабрикънт вдигна слушалката на телефона, каза няколко думи и я остави на място. Преди Пайн да преброи до десет, на вратата се почука.

— Влез — каза Фабрикънт.

Вратата се отвори и в стаята влезе мъж в костюм. Беше нисък почти колкото Фабрикънт.

— Покажете снимката на Филип — нареди Фабрикънт.

Филип я погледна само за секунда, след което се обърна към Фабрикънт и кимна.

— Кажи им — отвърна Фабрикънт.

— Името му е Сун Нам Чун.

— Кой е той?

— Най-лошият ви кошмар.

— Колкото и да е опасен, никога няма да бъде най-лошият ми кошмар — заяви сухо Пайн.

— Китаец ли е? — попита Блум.

Филип я погледна.

— Не.

— А какъв е тогава? — попита Пайн.

— Кореец.

— Кореец? От Севера или от Юга?

— Доколкото знам, е роден в Южна Корея. Пътувал е на Север като дете и е бил задържан в лагер. Успял да се измъкне жив и сега работи за всеки, който му плаща. Трябва да призная, че е отличен оперативен работник. И изключително смъртоносен, когато се налага.

— Сун ли е фамилното му име? — попита Пайн.

Мъжът поклати глава.

— Не. Чун. Отдавна е в Щатите и е променил името си по западен образец. Действа много предпазливо и властите не могат да го уличат в нищо.

— Как изобщо човек като него е дошъл тук? — попита Блум.

— Това не е проблем, когато имаш необходимите ресурси — отвърна Филип.

Пайн погледна Фабрикънт.

— Преговорите със Северна Корея току-що се провалиха. А този тип се появява на американска територия. Не смятате ли, че има връзка?

— Не мога да заявя категорично, че няма връзка. — Фабрикънт се обърна към Филип и каза: — Благодаря, това беше всичко.

Когато той излезе, Пайн попита:

— Прийст има ли кабинет тук?

— Да.

— Ще ни позволите ли да го видим?

Фабрикънт я изгледа изпитателно.

— Ще ви бъдем много благодарни — каза Пайн.

— Има защо. Елате с мен.