Дейвид Балдачи
Дългият път (35)

35

— Благодаря!

Пайн погледна към Ръсел на съседната седалка.

Кварталът му беше останал далече зад тях. Тя зави в една пряка, спря до тротоара и изключи двигателя. Той изглеждаше блед, разтърсен от случилото се, но лицето му започваше да възвръща цвета си.

— Не те спасих току-така — отвърна рязко тя. — А сега ми обясни какво става.

— Не мога! Не разбираш ли? Не мога да кажа на тях, не мога да кажа и на теб!

— Тези типове щяха да те убият. Или най-малкото да те измъчват.

— Възможно е.

— Не е възможно, а сигурно. Кои бяха?

— Нямам представа.

— Глупости! Заявиха, че са федерални агенти, но нямат право да извършват арести на територията на страната. Това стеснява списъка. И ти го знаеш много добре!

Ръсел поклати упорито глава.

— Онзи просто блъфираше.

— Сигурен ли си?

— Да, сигурен съм. Това е Америка, не е Москва.

— Странно, че го казваш, тъй като в дома на Бен Прийст проникнаха двама руснаци и се опитаха да ме убият.

Ръсел се извърна рязко към нея. После отново поклати глава.

— Виж, никой няма да ме бутне през прозорец или да ми инжектира отрова.

Пайн запали двигателя.

— Добре, в такъв случай те връщам при тях. Няма проблем. Забавлявай се където и да те отведат. Каквото и да ти инжектират.

Ръсел постави ръка на волана.

— Не, чакай! Моля те, не го прави!

— Услуга за услуга, нали знаеш?

— Какво искаш?

— Беше в китайското посолство. И не ме лъжи. Проследих те до там, както очевидно са направили и онези типове. Защо отиде при китайците?

Ръсел се извърна към прозореца и впери поглед в мрака. Изражението му напомняше притиснат в ъгъла звяр, който отчаяно търси начин да се измъкне, но не го открива.

— Твоето посещение ме накара да отида там.

— Обясни ми.

— Бен Прийст.

— Какво общо има той с китайците? Или с руснаците.

— Става въпрос за геополитика, а там нещата невинаги са черни и бели. Играеш ли добре шах?

— Да проверим.

— Съюзниците понякога стават врагове. И обратното. Този статут може да е временен или дългосрочен. Подобни неща обикновено са преходни. В интерес на истината, случвало се е какво ли не…

— И Бен ми каза нещо подобно.

— Бен знае най-добре.

— Е, работите ли заедно?

— Знам върху какво работи той. Не искам да навлизам в подробности.

— Не си в позиция да отправяш подобни искания. Върху какво работеше Прийст?

— Той е човек с много контакти. Заема се с неща, които трябва да бъдат свършени извън официалните канали. Само това мога да кажа.

— Да се върнем към шахматната дъска. Какъв беше първият ход? И как се стигна дотук?

— Не знам нищо със сигурност. Мога само да гадая.

— Каква е връзката ти с Китай, между другото?

— Работил съм за тях.

— Шпионирал си против страната си?

— Не говори глупости — намръщи се Ръсел. — Китайците имат напълно законни интереси, които съм представлявал пред съответните инстанции. Ще ти кажа само, че те се опасяват, че може да се случи нещо значимо… Не са сигурни какво, но имат известни подозрения.

— Продължавай.

— В момента на международно ниво нещата са доста оплетени. Винаги сме имали проблеми… горещи точки, така да ги наречем. Близкият изток, особено Иран. Русия. Северна Корея… Но никога не сме се сблъсквали с толкова много предизвикателства едновременно. В подобна ситуация някои хора търсят бързо и лесно решение.

— В тази история е замесен и един азиатец. Може да е севернокореец или китаец. Едва не ме уби.

— Интересно. Не се съмнявам, знаеш, че страната ни води преговори със Северна Корея, чиято цел е да убеди Пхенян да се откаже от ядрената си програма.

— Да, знам. И знам, че китайците са силно заинтересовани от развоя на тези преговори.

— Така е, но те не вървят добре. Бих казал, че е възможно да се провалят всеки момент.

— Каква според теб би била причината в разследването да се намесва севернокореец?

— Какво ще кажеш за смяна на властта?

Пайн се извърна и погледна Ръсел.

— Къде? В Северна Корея ли?

— Не, тук.

— Това е лудост! — облещи се тя.

— През годините научих едно: никога не казвай „никога“.

— Как е възможно някой да осъществи подобно нещо тук?

Ръсел поклати глава.

— Какво ти казах при първата ни среща? Как те нарекох?

— Агент, действащ на своя глава. Чакай малко… да не искаш да кажеш, че хора в нашето правителство се опитват да го свалят?

— Много е вероятно.

Пайн се облегна на седалката си.

— И какво, сътрудничат си със Северна Корея, за да го направят? Това е абсурдно.

Ръсел извади пакет цигари и кибрит.

— Нещо против да запаля? Наистина съм под огромен стрес.

— Свали прозореца и духай дима навън. Как е възможно да играеш баскетбол и да пушиш?

— Позволявам си по една цигара на месец. Няма да имам нищо против, ако пушенето ме убие.

Той свали прозореца, запали цигара, дръпна силно и издуха дима навън.

— Добре — заяви Пайн, — след като започнахме да си разменяме информация, ще ти кажа, че Бен се е разменил с човек, който е слязъл с муле до дъното на Гранд Каньон и след това е изчезнал.

— Какъв човек?

Пайн му показа полицейския портрет на телефона си.

— Познаваш ли го?

Ръсел огледа внимателно изображението, след което поклати глава.

— Ако се интересуваш от мнението ми, смятам, че този човек знае какво става и се е обърнал за помощ към Бен.

— А какво е направил Бен?

— Предполагам, че въпросният човек е искал да отнесе информацията до подходящите хора, но не е знаел как да го направи. Ти спомена, че в отвличането на Бен е използван хеликоптер. Откъде знаеш?

— Бях там. А такива хеликоптери са на въоръжение в американската армия.

— По дяволите! Това означава, че нещата са стигнали много високо! — възкликна притеснено Ръсел.

— Колко високо?

— По-високо, отколкото ни се иска да вярваме. След като са отвлекли Бен, явно се опитват да прикрият следите си. Или да изолират всички, които знаят нещо… все едно са болни от ебола. Затова дойдоха при мен.

— Но оставиха мен жива — отвърна Пайн.

Ръсел я изгледа и заяви:

— Значи си извадила голям късмет.

— Наистина ли вярваш, че кръгове в нашето правителство планират нещо като преврат?

Той явно бе изумен от скептицизма й.

— Нали ти самата току-що ми каза, че Бен е бил отвлечен с военен хеликоптер? Знам, че ФБР се хвали наляво и надясно с патриотизма си, но и вашите хора са замесени в това. Какво ти замесени, направо са затънали до гуша!

— В заговор за сваляне на правителството?

— На мнозина им е писнало от политиката, от случващото се във Вашингтон. Те разглеждат сегашната ситуация като пречка пред страната. Виждат как разни автократични правителства печелят позиция навсякъде по света. И искат да направят същото.

— Но ние не сме такива.

— Други, много по-влиятелни от нас, решават какви да бъдем или да не бъдем. Ние не сме демокрация, а плутокрация, и то не от вчера. Следващата логична стъпка след плутокрацията е олигархията. Не държа речи, не развивам теории, просто излагам факти. Виждал съм го да се случва на много други места.

— Ще ми кажеш ли нещо, което да ми помогне да открия Бен Прийст?

Ръсел отново дръпна от цигарата си и издуха дима през прозореца.

— Чувала ли си за Дружеството за обществено благо?

— Звучи адски претенциозно.

— Всъщност става въпрос за група от много сериозни хора. Те са ангажирани с различни проекти от глобално значение. Сред членовете им има неоспорими авторитети в най-различни области от цял свят. Това е нещо като мозъчен тръст.

— Във Вашингтон е пълно с мозъчни тръстове и вляво, и вдясно.

— Този не е политически ориентиран. И съществува от поне осемдесет години. Дружеството организира видеоконференции, публикува изследвания, изнася презентации, работи с правителства и компании по цял свят. Опитва се да прави добри неща, както предполага името му.

— Какво общо има то със случая, който разследвам?

— Бен Прийст беше негов член.

Пайн помълча няколко секунди, докато обмисли думите на Ръсел, след което попита:

— Добре, това означава ли, че според теб плановете на Прийст и неизвестния му приятел са свързани с дружеството?

— Не знам. Но знам, че то е участвало активно в случаи на разобличаване на корупция и злоупотреби в развиващи се страни.

— Но не и тук?

— Корупцията си е корупция, нали?

— Къде мога да ги открия?

— Имат сграда на Ейч стрийт във Вашингтон.

Пайн се облегна на седалката си и стисна здраво волана.

— Можеш ли да ме вкараш там? Ти си от хората на плаща и кинжала. Аз съм обикновен следовател.

— Не знам. Трябва да помисля.

— Нямаме време за губене.

Ръсел се обърна и отново издуха навън дима от цигарата си. Миг по-късно той се олюля настрани към Пайн, след като през отворения прозорец влетя нечий крак и се стовари върху слепоочието му.

Ръсел се удари във волана, отскочи назад и накрая се свлече безжизнен на седалката си, придържан единствено от предпазния си колан.

Пайн погледна надясно и видя азиатеца. Този път не държеше чадър. Вместо това посягаше към дръжката на вратата.

Тя рязко включи на скорост и натисна газта. Мустангът полетя като куршум. Пайн ускори до сто още преди да стигне първото кръстовище, и просто профуча през него.

— По дяволите! — възкликна тя.

Направи обратен завой на второто кръстовище и се върна към мястото, от което току-що беше потеглила. Бръкна в джоба си и извади нещо.

Видя азиатеца, който крачеше енергично по тротоара.

Пайн намали, той също. Тя свали прозореца и вдигна ръка. Мъжът я погледна в очите и се приготви да посрещне атаката й. Пайн обаче го снима с телефона си и едва тогава извади пистолета си.

Ще застрелям кучия му син!

Но той веднага се скри от погледа й.

Пайн рязко ускори. Пет минути по-късно, след безброй завои, тя спря на паркинга зад един „Старбъкс“. Изключи двигателя и погледна Ръсел. Нямаше пулс, а в изцъкления му поглед липсваше дори искрица живот. Беше мъртъв. Пайн опипа врата му. Прешлените му приличаха на безразборно разпилени парченца от пъзел. Един-единствен удар с крак, нанесен през отворения прозорец на колата, беше прекършил врата на този доста едър мъж.

Пайн прекара следващите минути в размисъл. Стигна до решение, което никак не й допадаше, но нямаше друг избор. Не виждаше друг начин да остане на служба във ФБР и да не влезе в затвора.

Отново потегли. Длъжна беше да направи нещо, което никога не бе очаквала, че ще й се случи.

Трябва да се отърва от труп.