Дейвид Балдачи
Дългият път (23)

23

Клинт Добс беше специален агент и ръководител на подразделението на ФБР във Финикс. На практика той командваше всички офиси на Бюрото в Аризона. На негово пряко подчинение се намираха стотици федерални агенти.

В този момент обаче цялото му внимание беше насочено към онзи агент, който работеше в най-новия и най-малък офис в целия щат.

Атли Пайн.

— Тъй като работиш сама, задачата ти е да вършиш всичко, Пайн — каза Добс с рязък пронизителен глас, докато Пайн седеше зад бюрото си и слушаше. — Но да го вършиш както трябва. По правилата. Няма място за грешки.

— Да, сър… Много добре знам това, сър… Точно това правя, сър.

— И в този случай ли? — попита скептично той.

— Да, сър.

— Защо тогава в Мериленд има семейство под федерална охрана? Защо това семейство звъни в Бюрото и настоява да разбере къде се намира техният съпруг и баща? Въпросният човек, между другото, се оказва брат на лице, изчезнало безследно в Гранд Каньон. Това е случай, който ти разследваш. Разговарях с преките ти началници и те не знаят нищо за това, Пайн. Искаш ли да си помислиш, преди да заявиш отново, че спазваш правилата?

— Ситуацията изискваше незабавни действия, сър. Нямах време да уведомя всички по веригата. Но ви уверявам, че щях да опиша случилото се в следващия си доклад.

— Не ме баламосвай. Имам по-важни задачи от това да говоря по телефона с отговорника за осмата и най-малка териториална агенция под мое командване. Направила си много за Бюрото, но подобни глупости лесно ще съсипят успешната ти кариера.

— Да, сър.

— Опитвам се да ти дам съвет… приеми го като приятелско предупреждение, Атли.

— Да, сър. Оценявам го, сър.

— Не съм сигурен. Допуснеш ли грешка, тя ще рефлектира върху мен. Това е цената, която плащам за поста си.

— Напълно разбирам, сър.

— Не, не мисля, че разбираш, защото в противен случай нямаше да постъпиш по този начин. Да не смяташ, че ти се обаждам ей така, за удоволствие? Мобилният ми телефон започна да звъни още в пет сутринта. Търсиха ме от Вашингтон. Заместник-директорът. Цяло чудо е, че самият директор все още не се е обадил.

— Какво каза заместник-директорът?

— Не нарушавай дисциплината, Пайн. Няма да го позволя.

— И през ум не ми е минавало, сър.

— Както и да е, заместник-директорът ми три сол на главата. И май спука тъпанчето на дясното ми ухо. Не искам да се повтори, Пайн. По никакъв повод. Разбираш ли ме?

— Разбрах ви, сър.

— Освен това ми съобщиха, че си катастрофирала. Вярно ли е?

— Наистина пострадах, сър. Но съм добре. Имах леко сътресение, но ме изписаха от болницата и отново съм на работа.

— Да не би да си разбила служебния си автомобил?

— Не, беше друга кола, сър.

— И в какво състояние е тази друга кола?

— Тотална щета, сър. Но всичко е за моя сметка. Имам застраховка. Бюрото няма за какво да се тревожи, сър. Освен това се случи в извънработно време.

— Моли се да не се окаже нещо друго!

— Да, сър.

— Още нещо, Пайн. Вземи си малко отпуска. Доколкото знам, издирването на изчезналия турист в Гранд Каньон е в задънена улица. Наясно си, че там непрекъснато изчезват хора, понякога ги намираме живи, друг път откриваме само телата им. Не мисля, че е разумно да продължим да харчим парите на данъкоплатците по този случай. И бездруго разполагаш само с едно мъртво муле. Остави местните да се оправят с това. Почини си, проветри си главата, заеми се с изплащането на застраховката и не се забърквай в неприятности. Ясен ли съм?

— Съвършено ясен, сър.

Но Добс вече беше затворил.

Пайн остави телефона и вдигна поглед, тъй като на вратата се почука.

Блум надзърна в стаята и попита:

— Чисто ли е на хоризонта?

Пайн кимна.

— Току-що здравата ми сритаха задника.

— Нека позная… Клинт Добс?

Пайн отново кимна.

— Самият той. Единственият и неповторим Клинт Добс.

— Работих с него навремето, още когато се бореше да направи кариера. Съвсем отрано беше ясно, че иска да стане шеф на някой голям офис. Има агенти, които предпочитат да работят на терен, но други искат да стоят на бюро. Той беше от втория вид.

Пайн не каза нищо.

— Още тогава си беше доста неприятен тип. Макар някои да казват, че с годините е поомекнал…

Блум замълча и впери поглед в Пайн.

— Нареди ми да си взема отпуска.

— А вие какво ще направите?

Пайн погледна Блум.

— Аз съм федерален агент. Не би трябвало да разследвам случай без съответните заповеди.

— Но май не сте доволна.

— Едва не загинах от ръцете на хора, които, по всичко изглежда, работят за нашето правителство. Шефът на Отдела за национална сигурност получава копие от всеки мой имейл. Ръководителят на ФБР в щата ми заявява, че му се е обадил самият заместник-директор на Бюрото и му е трил сол на главата, в резултат на което получавам заповед да изляза в отпуска.

— Въпросът е дали ще следвате правилата, или ще ги нарушите.

Пайн помълча. Когато заговори, изричаше думите бавно и замислено:

— Лесно можеха да ме убият снощи. Бях в безсъзнание. Отведоха само Бен и Ед Прийст, а можеха да отведат и мен.

— Защо не са го направили според вас?

— Убиеш ли агент на ФБР, все едно разравяш гнездо на оси.

Блум кимна.

— Открих някои неща, докато говорехте с Добс по телефона. Първо, местната полиция е получила обаждането ви, но някой е върнал ченгетата, преди да стигнат до вас. Твърдят, че вие лично сте позвънили и сте казали, че е станала грешка.

— Какво друго?

— Онзи участък от пътя, по който сте пътували…

— Да?

— Обадих се на един приятел в щатската пътна полиция. Често патрулира в района. Негов познат е бил дежурен снощи. Видял е екип на пътната поддръжка да отклонява движението по въпросния участък.

— Пътната поддръжка ли? — повтори Пайн.

— Да. Но знам със сигурност, че шосето беше асфалтирано съвсем наскоро. Не би трябвало да ремонтират каквото и да било.

— Целта им е била да отвлекат Бен Прийст… да не му позволят да говори с мен. И това обяснява защо не видях други коли на пътя.

Пайн се беше издънила здравата. Смяташе, че най-безопасният вариант е да се срещне с Бен Прийст на обществено място. Но беше подценила противника. Грешката й би могла да струва живота на братята Прийст.

Блум прекъсна мислите й:

— Трябва да си на много висока позиция, за да отклониш движението.

— Така е.

— Агент Пайн, смятате ли, че някой във ФБР знае какво се случва? Имам предвид… да е наясно със снощния инцидент и да ви изтегля от случая, за да не пострадате.

— И за да не открия истината.

Блум гневно поклати глава.

— Винаги съм смятала, че мога да разчитам на Бюрото, дори когато не съм била съгласна с всичко…

— Постъпих във ФБР с една цел: да защитавам добрите и да наказвам лошите. Съвсем просто е. Но това прави нещата черно-бели.

— А в тази ситуация нищо не е такова — каза Блум. — Какво предстои оттук нататък?

— Не мога да водя разследването по обичайния начин.

— В такъв случай възможностите ни са ограничени. Какво ще правим?

— Ние? — погледна я Пайн. — Не, няма да го допусна. Ако продължа с разследването и се издъня, ще уволнят не само мен, но и теб.

— Но аз съм ваша секретарка. Длъжна съм да ви помагам.

— Каръл, това не е обикновен случай. Налага се да изчезна… да изчезна от радара, както се казва. Не мога да ти позволя да ме последваш.

— Защо не? Достатъчно възрастна съм, за да вземам подобни решения.

— Но това вероятно ще означава край на кариерата ти.

— Отдавна си мислех да напусна. Съпругът ми ме изостави преди години и се премести при някаква фльорца. Децата ми са големи и живеят далече от тук. Мисля, че съм достигнала етап, на който кариерата не ме вълнува особено.

— Какво смяташе да правиш?

— Да стана частен детектив. След толкова години в Бюрото съм участвала в какво ли не — разследвания, експертизи, аутопсии… Видяла съм случаи, които се разследват отлично, и случаи, които се разследват безобразно. Написала съм достатъчно доклади и отчети вместо агентите, за да знам как се навързват нещата. Помогнала съм на цял куп новобранци да се ориентират в бюрократичните лабиринти на Бюрото. Слушала съм внимателно, запомнила съм всичко. А и съм подходяща за детектив чисто физически. Само ме вижте! Никой няма да ме възприеме като заплаха.

— Започвам да ви виждам в неподозирана светлина, госпожо Блум.

Блум я изгледа скептично.

— Крайно време беше, специален агент Пайн. Честно казано, очаквах да го направите доста по-рано.