Дейвид Балдачи
Дългият път (19)

19

— Семейството ти е настанено на безопасно място в Мериленд — заяви Пайн на Прийст, докато пиеха кафе в кухнята по-късно сутринта.

— Как им обяснихте какво се е случило?

— Имаш предвид как представих твоето участие във всичко това?

— Май да.

— Знам какво да кажа в подобна ситуация, Ед. Дишай спокойно, поне засега.

— Какво ще правим?

— Като за начало трябва да открием брат ти.

— Но как?

— Имаш ли телефона му?

— Разбира се! Но му оставих десетки съобщения, а той не отговори на нито едно от тях!

— Може би трябва да променим съдържанието на тези съобщения.

— Какво искате да кажете? — зяпна смаяно Прийст.

— Позвъни му и му кажи, че неизвестни са заплашили семейството ти. Използват го, за да те шантажират да убиеш федерален агент. Отчаяно се нуждаеш от помощта му, защото не знаеш какво да правиш, но сериозно обмисляш възможността да натиснеш спусъка. Кажи му, че разполага с половин час да се свърже с теб, преди да убиеш агента.

Прийст впери поглед в Пайн.

— Не говорите сериозно!

— Толкова съм сериозна, че не го ли направиш веднага, ще те арестувам за опит за убийство на федерален агент.

— Мислех, че искате да ми помогнете.

Пайн поклати глава.

— Никога не съм твърдяла подобно нещо. Работата ми е да открия истината. И нищо няма да ме спре да го направя — нито ти, нито брат ти.

Прийст затвори очи и разтри челото си с трепереща ръка, която закри лицето му. Пайн свали ръката му.

— Трябва да вземеш решение, Ед. Нямаш време. Извади телефона и се обади.

Прийст набра номера.

— Включи на високоговорител.

— Не ми ли вярвате?

— Наистина ли искаш да чуеш отговора на този въпрос? Та ти дойде тук, за да изстреляш куршум в главата ми!

Прийст включи на високоговорител. Прозвуча мъжки глас:

— Това е телефонът на Бен. Можете да оставите съобщение. Ще ви се обадя при първа възможност.

Пайн кимна на Прийст, който изрече съобщението съгласно инструкциите й. После тя натисна бутона за край на разговора и го погледна.

— Какво ще правим сега? — попита Прийст.

— Ще чакаме трийсет минути.

— Ами ако не върне обаждането?

— Значи няма връщане назад. Ще се наложи да те арестувам.

Прийст се намръщи.

— Но тогава ще бъде моята дума срещу вашата, че съм дошъл да ви убия…

Пайн извади телефона си и въведе няколко команди. В стаята прозвуча гласът на Прийст, който обясняваше, че е дошъл, за да я убие.

— Записали сте ме?

— Разбира се. Това е игра с големи залози. Ако искаш да оцелееш, не бива да пропускаш нищо.

— Изобщо не съм искал да се забърквам във всички тези глупости — отвърна той с раздразнение.

— Не обвинявай мен, а брат си. Обади ли се до трийсет минути, уреди си среща с него. И аз ще дойда с теб.

— Но ние нямаме идея къде е!

— Затова изчакваме той сам да ни каже.

Пайн замълча и се облегна назад. Прийст изглеждаше силно притеснен. Но и той не каза нито дума.

Телефонът иззвъня след двайсет и осем минути. Прийст погледна Пайн, която кимна.

— Не включвай високоговорителя — предупреди го тя. — Може да заподозре нещо.

— Какво да кажа?

— Дръж се естествено. Ти си ядосан, объркан, искаш да чуеш истината…

Прийст поднесе телефона до ухото си, а Пайн се приведе напред, за да чува.

— Ало?

— Еди?

— Къде, по дяволите, си, Бен? — избухна Прийст. — Какво става? Целият ми живот се обърна с главата надолу!

— Успокой се. Всичко ще се оправи. Кажи ми само, че не си убил никакъв федерален агент.

— Още не, но Мери и децата…

— Ще бъдат добре.

— Откъде знаеш?

Пайн потупа Прийст по ръката и поднесе пръст пред устните си. После произнесе безмълвно:

— Остави го да говори!

Прийст замълча. Брат му продължи след миг:

— Не очаквах това да засегне и теб, Еди. Много съжалявам! Ситуацията излезе от контрол.

— И каква е тази ситуация?

— Не мога да говоря за това, не и по телефона.

Пайн отново докосна Прийст по рамото, посочи първо него, после телефона.

— Трябва да се срещнем — каза Прийст. — Ще ми разкажеш всичко на четири очи.

— Къде се намираш в момента?

— В Аризона. Близо до Гранд Каньон, където се предполага, че си изчезнал. Затова долетях до тук. А ти къде си?

— Наблизо.

— Къде искаш да се срещнем?

— Има един хотел в Гранд Каньон. На Южния склон. „Ел Товар“.

Пайн погледна Прийст и кимна.

— Добре, сигурен съм, че ще го намеря.

— Да се срещнем още днес, за вечеря. Направи резервацията на твое име. Нека да е по-късно… в девет например. И те предупреждавам за всеки случай, че няма да приличам на себе си.

— Да не би да си пострадал?

— Не, просто ще се дегизирам.

— А, добре.

— Някой знае ли, че си в Аризона?

— Не съм казвал на никого.

— В такъв случай до девет в „Ел Товар“. Тогава ще ти обясня ситуацията, доколкото мога.

И Бен затвори, преди брат му да каже каквото и да било.

Прийст остави телефона на масата. После издиша дълбоко, сякаш досега бе задържал дъха си, и се отпусна на стола. Пайн стана и си наля още една чаша кафе.

— Нищо ли няма да правим до вечерта? — попита той.

— Ти няма да правиш нищо, а мен ме чака предостатъчно работа.

— Тук ли ще остана?

— Да, но не сам. Помолих един приятел да се погрижи за теб.

— Имате предвид… да се погрижи да не избягам?

— Може и така да се каже. Той е пенсиониран полицай. Всъщност рейнджър от полицията на хопи. Това е индианско племе, известно с уважението си към земята и мира. Но опиташ ли някой номер, ще ти сложи белезниците, преди да мигнеш.

— Много благодаря — озъби се Прийст.

— Няма защо.