Дейвид Балдачи
Дългият път (18)

18

Пайн отстъпи на Прийст спалнята си и си приготви канапето в хола. Самата тя настоя за това. Легна и затвори очи. Слънцето щеше да изгрее съвсем скоро.

Трийсетина минути по-късно чу шума за пръв път. Потропване, последвано от стъпки и проскърцване на прозорец или врата. Или нещо друго.

Пайн стисна здраво пистолета и премигна бързо, за да приспособи зрението си към сумрака. Тиктакането на часовника в кухнята отекваше в главата й, докато тя се ослушваше дали странният шум няма да продължи. И когато това наистина се случи, стана тихо от канапето, сложи върху него две възглавници по дължина и ги покри с одеялото. Плъзна се безшумно по дъсчения под, приклекна в срещуположния ъгъл на стаята и се прицели. След което протегна вляво свободната си ръка.

Тик-так, тик-так…

Скърцането се повтори, последвано от стъпки. На прага се появи нечия фигура и бързо се отправи към канапето.

Насочи пистолет към одеялото. Остана в тази поза няколко секунди, а ръката с оръжието трепереше неконтролируемо.

После непознатият свали пистолета, отстъпи назад и понечи да се обърне.

Пайн запали лампата със свободната си ръка. Фигурата отскочи назад.

— Хвърли пистолета и легни по лице на пода с ръце на тила, сплетени пръсти и разтворени крака! Направи го веднага или ще те застрелям!

Ед Прийст се подчини безмълвно. Той захвърли пистолета с трепереща ръка, легна на пода, постави ръце на тила си и разтвори широко крака. След което се разплака.

Пайн се изправи, отиде до него, взе пистолета и го остави на масичката за кафе. После седна на канапето и впери поглед в Прийст.

— Как… как разбрахте? — попита той, облян в сълзи.

— Ти ме улесни. Първо, не ставаш за лъжец. Във ФБР преминаваме специално обучение, което ни помага да разпознаем кога някой лъже. Когато те попитах кой ти е звънял толкова пъти, а ти обясни, че си върнал обаждането, демонстрира всички класически признаци на лъжата. Аз също се обадих на номера, който ми даде. Не е активен. Второ, погледите, които ми хвърляше крадешком в „Айхоп“. Да не забравяме куфара. Същинския издайник.

— Моят куфар!

— На него има лепенка ПППО, което означава „проверете и поставете под охрана“. Така авиокомпаниите маркират багаж, в който има ценни или чупливи вещи, инструменти и прочие. А също и когато в куфара има пистолет. Разбрах, че в твоя има оръжие, защото му беше сложена кабелна превръзка, вероятно още на първото летище, от което си излетял. Това е процедура, която започнаха да прилагат след стрелбата във Форд Лодърдейл. Тогава убиецът извади от багажа си надлежно деклариран пистолет, застреля петима и рани шестима. Една кабелна превръзка означава пистолет, две — пушка. Куфарът ти имаше една, следователно в него носиш пистолет. Освен това багажът ти е достатъчно малък, за да го вземеш в салона на самолета. Ти обаче си го чекирал, както показва стикерът на дръжката. Поради същата причина — защото не е разрешено да носиш оръжие на борда. Защо един очевидно мирен, кротък и добре възпитан счетоводител ще носи пистолет? Явно, за да го използва срещу първия човек, на когото ще се обади, след като кацне в Аризона. И когато сам предложи да пренощуваш в дома ми, само потвърди останалите ми подозрения.

— След като сте разбрали всичко това, защо не ме арестувахте?

— Много просто. До този момент не беше направил нищо незаконно. Позволено е да носиш оръжие в куфара си. В Аризона имаш право да носиш скрито оръжие. Исках да видя какво ще направиш с него. Реагирах едва когато намеренията ти станаха очевидни. — Пайн помълча и добави: — Въпросът е защо. Ти наистина си Ед Прийст, счетоводител със семейство и деца, който прекарва отпуската си в „Дисни Уърлд“. Не си наемен убиец на служба в правителството или мафията.

— Значи сте ме проверили?

— Разбира се, че ще те проверя. Не вярвам на никого, освен ако предварително не съм потвърдила думите му. Ако не ти се лежи на пода, седни на онзи стол и ми кажи защо искаше да ме убиеш.

Прийст се изправи послушно и се отпусна тежко на стола срещу Пайн. Беше облечен с дрехите, с които беше пътувал.

— Когато ви казах, че съм върнал обаждането на онзи номер, това беше самата истина. Но излъгах, че никой не е отговорил. Явно са го изключили, след като са разговаряли с мен.

— Какво ти казаха?

— Че трябва да дойда тук и да ви убия, иначе ще ликвидират жена ми и децата ми.

— И ти им повярва?

— Изпратиха ми снимки как жена ми пазарува, а децата отиват на училище. Очевидно ги бяха следили.

Пайн се замисли. Защо ли са изпратили Прийст да им върши мръсната работа? Който и да стои зад това, спокойно би могъл да наеме професионалист, за да ме очисти.

— Казаха ли ти защо трябва да умра?

— Защото разследваш изчезването на брат ми.

— А споменаха ли защо брат ти е изчезнал?

Прийст се поколеба.

— Не, не точно, но разбрах, че става въпрос за нещо сериозно.

— Толкова сериозно, колкото убийството на федерален агент? А то носи смъртно наказание!

— Семейството ми е по-важно от собствения ми живот — сопна се Прийст, но после се успокои. — Аз обаче не можах да натисна спусъка… предполагам… предполагам, защото не съм убиец.

— Очевидно не. Наблюдавах те внимателно.

— Какво ще стане с мен сега? Ще отида ли в затвора?

— Видях, че не намери сили да натиснеш спусъка. Но когато онези хора разберат, че не си го направил, няма да останат никак доволни.

Прийст зарови лице в шепите си и захлипа.

— О, божичко! Семейството ми! Убих семейството си!

— Има начин да се погрижим за тях. Ще уредя да ги поставят под охрана, докато не открием какво, по дяволите, става.

Прийст спря да плаче и вдигна глава.

— Можете ли… можете ли да го направите?

— В замяна на помощта ти.

— Но как? Аз не знам нищо.

— Възможно е да знаеш повече, отколкото смяташ. А и в момента ти си най-добрата следа, с която разполагам.

— И какво ще правим?

— Първо, ще се обадя да се погрижат за семейството ти. И макар да е почти сутрин, предлагам да подремнем. Чака ни много работа.

— Искрено съжалявам за всичко, агент Пайн.

— Не за пръв път някой се опитва да ме убие.

Прийст въздъхна силно.

— Господи! Нямам представа как издържате на тази работа!

— Колкото и да е странно, това е единственото нещо, с което някога съм искала да се занимавам.