Дейвид Балдачи
Дългият път (11)

11

Имейлът на Блум съдържаше допълнителна информация за сайта, където бяха публикувани двете статии.

Ако буквите върху кожата на мулето бяха свързани с Джордан и Кинкейд, то човекът, който ги беше изрязал, вероятно беше посещавал въпросната страница. А всеки, който влизаше в някакъв сайт, оставяше електронен отпечатък или електронна следа под формата на айпи адрес. Бюрото беше пипнало безброй престъпници, които не бяха наясно с това. Пайн осъзнаваше, че шансът е нищожен, но според Блум имаше твърде малко сайтове, посветени на онази експедиция, а това означаваше, че може и да извадят късмет. При други обстоятелства Пайн щеше да препрати информацията на компютърните специалисти на ФБР с молба да проследят трафика на сайта.

Сега обаче се колебаеше как да постъпи.

Отваряй си очите на четири.

Това я посъветва Ейвъри, а двамата определено не бяха приятели. И все пак тя беше сред подчинените му, затова той вероятно се опитваше да й помогне. А може би възнамеряваше да я използва, за да си измие ръцете с нея, ако се наложеше. Пайн предполагаше, че само времето ще покаже кое от двете предположения е вярно.

Допи си бирата и извади две свински наденички от хладилника. Вече беше запалила малката скара на балкона. Последният наемател на апартамента не си я беше взел. Пайн трябваше да сложи само малко въглища. Тя нямаше кой знае какви кулинарни умения, а вечерите по ресторанти не се отразяваха добре нито на финансовото, нито на физическото й състояние.

Тя сложи тлъстите наденички върху горещия грил и ноздрите й веднага се изпълниха с приятната миризма на печено месо с подправки.

Взе бутилка минерална вода от хладилника, отвори я и отпи голяма глътка. Дехидратацията беше сериозен проблем по тези места. Много кръстосващи каньона туристи не го вземаха под внимание въпреки предупредителните табели, които обясняваха колко вода и солена храна да носят със себе си и в какви количества да ги консумират по време на преходите си. Обезводняването можеше да доведе до смърт. Кръвното налягане падаше до опасно ниски нива, сърцето забавяше ритъм, органите отказваха един по един. И човек умираше. Само заради това, че не е поел достатъчно H₂O.

Пайн приготви салата от домати, краставици, цвекло и сладък грах, поръси я с домашен винегрет с лимон и остави купата на кухненската маса. След няколко минути провери наденичките. Те вече цвърчаха ароматно, леко набраздени от горещата решетка на скарата. Точно както ги обичаше.

Пайн седна на масата и започна да се храни, като същевременно преглеждаше на лаптопа си уебсайта, който Блум беше открила. Всичко написано звучеше доста конспиративно. Изглежда, цялата страна, а може би и целият свят бяха попаднали в плен на параноята. Пайн се замисли как все още беше невъзможно да се прецени дали интернет ще донесе повече полза, или повече вреда.

Тя изпрати съобщение на приятел, който работеше в офиса на „Гугъл“ в Солт Лейк Сити, с информация за сайта и молба да открие айпи адресите на всички, които са го посещавали през последните няколко седмици. Пайн нямаше представа какъв трафик генерира страницата, затова прецени, че трябва да посочи конкретен период от време, най-малкото за да разбере какъв обем от работа я очаква.

Привърши вечерята си и прибра в миялната чинията и приборите. Наближаваше девет часът, но тя не се чувстваше уморена.

Приятелят в Солт Лейк Сити й отговори. Беше получил искането й и щеше да направи всичко възможно, за да й изпрати информация още утре.

Пайн се облегна на стола и се замисли върху случилото се. В главата й цареше страшна бъркотия. Как беше възможно инициалите, издълбани върху мъртво муле, да са свързани със стара легенда и изчезнал служител на фирма, която работи в областта на отбраната, а също и с човека, представил се за него?

Не, не беше права. Нямаше никакви доказателства, че Бенджамин Прийст наистина работи в областта на отбраната. Не биваше да изключва възможността да се занимава с нещо съвсем различно. Освен това, строго погледнато, Бенджамин Прийст не беше изчезнал. Изчезнал беше човекът, който използваше името му.

И защо Отделът за национална сигурност се интересуваше от случая?

Пайн нямаше как да докаже, че истинският Бенджамин Прийст изобщо е посещавал Гранд Каньон. Единственото доказателство, с което разполагаше, беше, че човек, представил се за него, е яздил Сали Бел до дъното на каньона, след което е изчезнал, оставяйки след себе си обезобразено муле.

Възможно ли беше мнимият Бенджамин Прийст да е излязъл за нощен преход? Мнозина преодоляваха разстоянието между двата склона на каньона именно през нощта, за да избегнат дневните жеги, тъй като от май до септември беше горещо като в сауна.

Самата Пайн беше кръстосвала из района нощем, при това безброй пъти. И беше подремвала за кратко в полунощ на брега на Колорадо, преди да посрещне изгрева на слънцето от другата страна на реката. Тя обаче се намираше в отлична физическа форма, познаваше пътеките и разполагаше с необходимото оборудване, включително фенери и челници. Преходът без светлина по тесните скалисти пътеки, неравни и стръмни на много места, беше равносилен на самоубийство.

Възможно ли беше някой, който е треперил от страх, докато е слизал с мулето, да е тръгнал сам по скалистите склонове, и то през нощта? Пайн не можеше да си обясни този абсурд. И определено нямаше да разреши загадката тази вечер.

Съблече се, взе душ и облече шорти и бял потник. Седна на леглото и впери поглед в мазолите по ръцете си. Наложи се да търка упорито, за да отмие фините частици талк, останали по дланите й след вдигането на тежести.

Когато не пътуваше по работа, Пайн вдигаше тежести три пъти седмично във фитнес в центъра на Шетърд Рок. Навремето там се беше помещавал китайски ресторант, но явно жителите на градчето бяха предпочели да блъскат железа, вместо да ядат пиле „Кунг Пао“. В съседната сграда имаше клуб по смесени бойни изкуства, където Пайн тренираше кикбокс. Пак три пъти седмично. На седмия ден, за разлика от Господ, не почиваше. Обуваше маратонките си и тичаше из сухото равно поле край града, а слънцето напичаше безмилостно гърба и раменете й.

Източно от Шетърд Рок се намираше Тюба Сити, разположен на самата западна граница със земите на навахите. И Шетърд Рок беше на хвърлей място от тях, но попадаше в територията на Рисуваната пустиня. Летата тук бяха горещи и сухи, а зимите студени и също толкова сухи заради високите планини на юг, които преграждаха пътя на ветровете.

По време на първата си зима тук Пайн се уплаши, че кожата й буквално ще се нацепи и пръсне. Използва цял куп лосиони за тяло и дори купи овлажнители за въздух за апартамента и офиса, които работеха непрекъснато от ноември до април. Въпреки това продължи да си купува балсам за устни и всякакви кремове за тяло в промишлени количества.

Пайн лежеше в леглото, отпуснала ръка върху челото си, и се взираше в тавана на потъналата в мрак стая. Минаваше десет и макар прозорците й да бяха затворени, чуваше жалния вой на койотите, долитащ от покрайнините на града.

Койоти имаше и в Джорджия. Баща й дори беше прострелял един пред очите й, когато нападна кокошките им. Не беше добър стрелец и койотът не умря веднага. Тя си спомни, че очите й се напълниха със сълзи, когато нещастното животно започна да вие от болка. Куршумът явно беше засегнал гръбначния му стълб и беше парализирал задните му крака. Тогава баща й пристъпи към него и го простреля в главата, за да сложи край на мъките му. Обърна се към единствената си дъщеря, извади цигарата от устата си и затъкна в колана пистолета, от чието дуло още излизаше дим.

— Не бива да ги оставяш да се мъчат, Ли, разбра ли? И те са Божии създания, затова не бива да ги оставяме да се мъчат. Разбра ли ме, момичето ми? Болката е лошо нещо. Разбра ли?

Това се случи след изчезването на Мърси. Всички се бяха променили, бяха станали напрегнати, изнервени, различни от преди. Що се отнася до болката… бяха сигурни, че Мърси е изпитвала болка.

Пайн беше изтрила очи и бе кимнала на баща си, но без да откъсва поглед от мъртвото животно. Безжизнените му очи сякаш се бяха втренчили в нея, докато под главата му се събираше локвичка кръв. Никога нямаше да забрави вика, който животното издаде след първия изстрел. Беше простреляно, задето се опитва да си набави храна. Още помнеше жалните му гърчове по земята с натрошен от куршума гръбнак, когато койотът не разбираше какво се е случило току-що, но инстинктивно осъзнаваше, че с живота му е свършено, и въпреки това се опитваше да стане и да избяга. И да оцелее.

Този спомен насочи мислите на Пайн към сестра й.

Вероятно Мърси се бе чувствала по същия начин, когато беше отвлечена от единствения дом, който познаваше. Когато животът й беше прекъснат от неведома сила. Без никаква причина освен приумиците на един психопат.

Някой избави ли те от мъките?

Някой отне ли ти болката, Мърси?

Надявам се да го е направил. Моля се да го е направил.

В този момент Пайн искаше да освободи най-сетне онова, което толкова дълго беше задържала в себе си. Приличаше на преградена с бент река, която отчаяно се опитва да се отприщи.

Но не се получаваше. Сълзите не идваха.

В съзнанието й изскочи внушителната фигура на Даниъл Джеймс Тор. Ако той беше отвлякъл Мърси, тя се молеше краят й да е настъпил бързо. Но се съмняваше, тъй като знаеше какво е правил с другите си жертви.

Пайн потъна в неспокоен сън с образа на сестра си пред очите. Както обикновено.