Ви Кийланд, Пенелъпи Уорд
Обяснения в омраза (38)

Трийсет и осма глава
Рийд

Три месеца по-късно

Изключено беше да се концентрирам, когато Шарлът присъства на работните срещи.

Нищо, че отдавна се нанесе при мен и всяка нощ спеше в леглото ми. Когато беше наблизо, не можех да се съсредоточа върху нищо друго. Днес обаче това усещане беше по-силно от всякога и знаех точно защо.

Усмивката на Айрис не слизаше от лицето й, когато двамата с Шарлът бяхме около нея. Баба ми вече я считаше за член от семейството. На неделната вечеря в Бедфорд миналата седмица дори извади записите на изпълненията ми в хора и ги пусна на Шарлът. Този път не се възпротивих.

Счетоводителят обясняваше надълго и нашироко за финансовите резултати от тримесечието, но думите му влизаха в едното ми ухо и излизаха през другото.

Дискретно отворих лаптопа си и цъкнах на списъка, добавяйки нова точка: „Да предложа брак на Шарлът Дарлинг“.

Усетих, че ме гледа подозрително и моментално затворих документа.

Срещата клонеше към края си, затова извадих химикал и набързо написах:

Шарлът,

Свободна си да си ходиш следобед. Шефът ти разпорежда така.

Подадох й бележката, когато останалите започнаха да се разотиват.

Тя я погледна и присви очи.

— Какво си намислил… шефе?

— Отмених следобедните си ангажименти. Хайде да се омитаме оттук.

— Кой си ти? Какво стана с работохолика, когото познавах навремето?

— Ами, напоследък имам по-приятни неща за вършене.

* * *

Когато се прибрахме в апартамента, изчаках Шарлът да излезе от банята и реших да й разкрия една-две от изненадите, които съм й подготвил.

— Помниш ли първия ни оглед заедно в „Бриджхемптън“? Собственичката беше художничка и рисуваше двойки в деня на запознанството им.

— Да, картините й бяха страхотни.

— Е… свързах се с нея и я помолих да направи портрет и на нас.

Устата й зейна от изненада.

— Стига, бе! Чакай малко… В деня на запознанството им ли каза? Нашето не беше особено романтично. Интересна картина ще да се е получила.

— Не е каквото очакваш.

Взех портрета от ъгъла на стаята и го донесох.

Бавно размотах опаковъчната хартия. Аз също не го бях виждал, защото исках да съм не по-малко изненадан от нея.

— Божичко! — изкрещя тя.

И двамата избухнахме в истеричен смях.

На картината сърфирахме — а най-отпред на дъската се мъдреше куче. Художничката беше пресъздала изражението на Шарлът по брилянтен начин. Моята ужасена физиономия също изглеждаше доста реалистична. Езикът на кучето висеше навън, а очите му бяха изцъклени от вълнение. Мястото на това произведение на изкуството определено беше на стената.

— Това е най-хубавият подарък, който съм получавала някога — рече Шарлът, ухилена до уши.

— Не съм приключил с подаръците — отвърнах.

— Нима?

Потривайки доволно ръце, продължих:

— Забелязах, че ти остава да изпълниш само една точка от оня твой списък.

Очите й зашариха наляво-надясно, сякаш се мъчеше да си спомни.

— Да направя скулптура на гол мъж…

— Да. — Усмихнах се несигурно. — Ами… Искам да съм ти модел.

— Ти сериозно ли?

— Абсолютно.

Спалнята ми за гости беше новото ателие на Шарлът. Нямах представа дали разполага с нужните инструменти, но се надявах да не ми откаже.

— Това е откачено… в хубавия смисъл на думата. С удоволствие ще те използвам за модел.

— Е, значи аз съм твоят човек.

— Не мога да повярвам, че искаш да го направиш.

— Защо не? И без това не изгарям от желание някой друг да ти позира гол.

— Има логика.

— А и нещо ми подсказва, че накрая нещата ще завършат със секс. Така че си заслужава.

— Ще се наложи доста дълго да постърчиш прав.

— Можеш да разчиташ на мен.

Широка усмивка озари лицето й.

— Спомняш ли си, когато ти казах, че Алисън трябва да е щастлива, че навреме се е отървала от мен? — попитах.

— Да.

Сложих ръце на раменете й, погледнах я право в очите и казах:

— Щастливецът съм аз, Шарлът. Ако се бях оженил за нея, щях да пропусна шанса да бъда с истинската си голяма любов. Това, което изпитвам към теб, е несравнимо. Ти ме накара да спра да се боя от болестта си и да заживея отново. Вечно ще съм благодарен на Алисън за това, че ми даде възможността да те срещна. Надявам се да те правя толкова щастлива, колкото ти мен.

— Ти вече ме направи най-щастливата жена на света. Не знам дали магията на роклята, съдбата или господ, но някаква сила ме доведе при теб. Не съм се съмнявала нито за миг, че съм създадена да бъда твоя. Усещах, че и ти ме обичаш, колкото и да се опитваше да ме убедиш в противното. Затова и не се отказах да се боря за теб. Никога няма да се откажа от теб, Рийд. Ще бъда до теб, защото го желая по-силно от всичко. Разбра ли ме?

— Да, скъпа.

— А така.

— Да отиваме в ателието, а? — предложих аз.

— Хайде.

Шарлът запали лампата и се зае да подрежда инструментите си.

— Обикновено статуята се извайва от кръста нагоре, но в този случай с удоволствие ще направя изключение.

— Тоест искаш да изваеш члена ми. Ще ти стигне ли глината? — попитах и й намигнах.

— Имам предостатъчно.

— Ако искаш да ми стане, сваляй блузата. Не е честно само ти да се любуваш на голото ми тяло.

За моя огромна радост тя веднага изпълни желанието ми.

Адски ми харесваше да я гледам толкова съсредоточена. Постави голям къс глина на метален прът и започна да я заглажда с нещо като шпатула.

— Трябва ми малко вода. Ей сега се връщам — рече.

Това беше моментът да пусна плана си в действие.

Трябваше някак си да остана твърд, за да се получи.

Не увисвай.

Не увисвай.

Без красивите гърди на Шарлът пред мен, задачата беше дяволски трудна. Бръкнах в джоба на панталона си, извадих малката кадифена торбичка и завързах връвчиците й на клупче. После я надянах на твърдия си като стомана пенис, сякаш е украшение.

Когато тя се върна в стаята, застанах мирно и зачаках да забележи.

Не ми се наложи да чакам дълго.

— Какво е това?

— Кое?

— Черното нещо, висящо от члена ти.

Преглъщайки смеха си, казах:

— Не знам за какво говориш.

Шарлът килна глава настрани.

— Рийд…

Погледнах надолу.

— О! Това ли? Защо не провериш сама?

Тя избърса ръцете си и внимателно изхлузи торбичката.

— Какво има вътре, Рийд?

— Днес ти завършваш последната точка от списъка си, а аз добавих нова в своя. Най-важната от всички досега. — Паднах на едно коляно и извадих от торбичката годежния пръстен с обков и диамант от два карата с крушовидна форма. — Шарлът Дарлинг, ще сбъднеш ли най-съкровеното желание от списъка ми? Ще станеш ли моя жена?

Ръката ми потрепери, докато слагах диаманта на пръста й. Усмихнах й се успокоително, отказвайки да повярвам, че е пристъп.

Не сега. Майната ти.

Сълзи се стичаха по страните й.

— Да! Разбира се!

Вдигнах полуголата си бъдеща съпруга във въздуха.

— Току-що ме направи най-щастливия мъж на земята.

— Как така не съм разбрала какви ги кроиш?

— Беше, меко казано, елементарно.

Шарлът ме сръчка шеговито в ребрата.

— Аз не виждам нищо меко тук.