Ви Кийланд, Пенелъпи Уорд
Обяснения в омраза (30)

Трийсета глава
Шарлът

По лицето на Рийд се изписа безпокойство, докато слушаше човека от другата страна на линията. Въпреки това членът му все още пулсираше под мен.

Лека-полека започнах да усещам, че нещо не е наред и сърцето заби лудо в гърдите ми. Накрая не се сдържах и попитах:

— Станало ли е нещо?

Той вдигна показалец, концентрирайки се върху гласа в слушалката.

— Изпрати ми всичката информация възможно най-скоро. — Кратка пауза. — Ясно. Добра работа, Джош. Благодаря ти.

Хвърли телефона на леглото и прокара пръсти през косата си.

— Обличай се, Шарлът. Трябва да поговорим.

— Какво става?

Рийд изглеждаше разтревожен.

— Моля те. Просто се облечи.

— Добре.

Изчака ме да се загърна и продължи:

— Ще ти кажа нещо, но искам да знаеш, че не съм имал намерение да те разстройвам.

— Слушам те…

— Шарлът, каквото и да се случи помежду ни, ти завинаги ще останеш един от най-важните хора в живота ми. Затова си позволих да ти помогна да откриеш биологичните си родители. Знаех, че заемеш ли се сама да ги търсиш, ще са ти нужни години. Казано накратко, разполагам с частен детектив и му възложих да ги издири.

— Боже мой. Какво?

— Джош работи по случая от няколко седмици. Изпратих го в Покипси, а след това и в Хюстън.

— В Хюстън ли?

— Да.

— Какво е намерил?

— Сведения за бебе с липсващ номер на социална осигуровка. Тийнейджърката, която го е родила, е напуснала болницата, преди да е подала заявление за него. Джош някак е успял да се докопа до медицинския картон на момичето. Там тя е дала фалшиво име, но като най-близък свой роднина е посочила Брад Спиърс. Той е открил Брад, който му е казал истинското име на приятелката си, изчезнала преди години. Името й е Лидия ван дер Камп. Родом е от Тексас и очевидно е криела бременността от родителите си.

Пулсът ми се ускори.

— Тоест Лидия ми е майка?

Рийд кимна.

— Така изглежда. Двамата с Брад продължили да поддържат връзка, след като избягала от набожното си семейство и дошла в Ню Йорк. Брад не е бащата на бебето, но е имал чувства към Лидия. Планът е бил тя да роди и след това да избягат заедно. Тук нещата стават леко объркани. Незнайно защо тя напуснала болницата и взела бебето със себе си, без да каже на Брад. Малко по-късно те откриват пред онази църква. Джош е намерил жена на име Лидия ван дер Камп в Хюстън. Няма друга с това име в района. Горе-долу по това време ти ми каза за одеялото на „Астрос“, което потвърди тексаската следа.

Сложих ръка на устата си.

— Божичко.

— Оттогава Джош е в Тексас и вече е разговарял с децата на Лидия.

— Децата ли каза?

Имам братя и сестри?

Едва забележима усмивка се плъзна по устните на Рийд.

— Да. Има двама синове. Потвърдили са, че майка им наскоро си е признала за детето, което е изоставила пред нюйоркска църква като тийнейджърка. Все още не разполагаме с кръвни тестове, но смея да твърдя, че успяхме да открием майка ти.

— Имаш ли нейна снимка? — попитах най-напред.

— За жалост, не. Но ще се постарая да намеря.

Не преставах да кимам с глава, за да възприема всичко това.

— Добре…

Нещо ми подсказваше, че това не е цялата история.

— Има ли друго, което трябва да знам?

Той пое дълбоко дъх и стисна очи.

— Лидия умира, Шарлът.

Почувствах се така, сякаш някой заби нож в сърцето ми.

— Какво?

— Току-що научих лошата новина. Страда от усложнения на болестта на Крон, които са довели до срив на черния й дроб. В момента е на командно дишане и докторите не дават надежди да се възстанови.

Майка ми умира? Та тя е толкова млада.

— Мили Боже. Какво означава това?

— Означава, че двамата с теб заминаваме за Тексас.