Ви Кийланд, Пенелъпи Уорд
Обяснения в омраза (29)

Двайсет и девета глава
Рийд

Тексаската следа се оказа обещаваща.

Джош прекара две седмици в Хюстън на мои разноски. Налагаше се спешно да отклоня вниманието на Шарлът от издирването на биологичните й родители, докато намеря правилния подход да й кажа какво сме открили.

Забелязах, че наскоро Шарлът бе добавила в списъка си: „Да изкарам книжка за тежкотоварен камион“. Пълна е с изненади.

Хрумна ми гениалната идея да наема камион от дистрибуторска фирма. Дори бяха така любезни да го паркират на празен паркинг в Хобокен.

Когато пристигнахме, вече се смрачаваше. Шарлът нямаше представа защо спирам там.

— Не каза ли, че ще разглеждаме нов имот? Какво търсим на този изоставен паркинг?

Изключих двигателя и казах:

— Трудиш се неуморно през последните месеци. Колкото и да са сложни личните ни взаимоотношения, все пак съм твой шеф. И като такъв държа да ти кажа колко ценна си за компанията.

— И избра да го направиш на запустял паркинг в Хобокен? Щом така и така сме в Джърси, можеше поне да ме заведеш в някоя закусвалня.

— Погледни натам.

Шарлът извърна очи към голямата машина.

— Виждам камион.

— Не е какъв да е камион, а тежкотоварен камион с дълга каросерия.

— Пак ли си надничал в списъка ми?

— Нали наскоро добави един от тези красавци в него?

Лицето й грейна.

— Ти сериозно ли? Довел си ме да карам камион?

— Е, не по пътищата, понеже нямаш даже книжка за кола. А и не ми се умира още. Но можеш да се позабавляваш на паркинга. — Видях, че инструкторът пристига и кимнах с глава към колата му. — Да вървим.

Отправихме се към грамадното превозно средство с надпис „Дистрибуция Джей Би Лемън“. Опърпан мъж с дълга бяла брада слезе от вехтия си „Форд Таурус“ до него.

— Добър ден. — Огледа Шарлът от глава до пети. — Ти трябва да си Шарлът.

— Да, сър.

— Викай ми Ед. Готова ли си да покараш?

Тя ме погледна с широка усмивка и подскочи на пети.

— Да!

Шарлът се настани на шофьорската седалка, а Ед седна от другата страна. Аз се сврях в спалното помещение зад тях.

— Първо трябва да провериш как са ти течностите.

— А, добре съм. Изпих достатъчно вода днес.

Той избухна в смях.

— Течностите са отпред, драга. Ела да ти покажа.

— „Драга“ — прошепнах в ухото й аз. — Така ли да те наричам вече?

Шарлът го последва навън и само след минутка се върнаха.

— Сега си нагласи седалката с тези копчета. Ще трябва доста да я повдигнеш, за да виждаш нещо над капака.

Инструкторът определено се възползваше от ситуацията и се надвесваше възможно най-близо до нея. Нервите ми започнаха да се обтягат.

— Вече можеш да запалиш двигателя, но преди това натисни съединителя и се увери, че си на втора скорост.

Дизеловият двигател ритмично затрака, а изгорелите газове изпълниха въздуха.

— Така, огледай се и ако е чисто, бавно отпусни съединителя.

Шарлът продължи внимателно да следва инструкциите му.

— Дай малко газ. Вдигни към 1200 оборота. После пускаш съединителя и пак го натискаш.

Тя задаваше такива въпроси, сякаш наистина възнамерява да изкара книжка за камион. А аз не можех да отлепя очи от ръката му върху нейната на скоростния лост. Капчици пот избиха по челото ми.

— Ихаа! — изрева Шарлът, когато направи първата си обиколка на паркинга.

След около половин час се насити и паркира камиона.

Ед си замина, а двамата с Шарлът останахме сами в машината.

— Жестоко беше, Рийд.

— Радвам се, че ти хареса.

Ентусиазмът на Шарлът беше заразителен. Чувствах се щастлив, че съм й помогнал да зачеркне поредната точка от списъка си.

Настана тишина. Чуваха се единствено приглушените звуци на трафика в далечината.

Шарлът се покатери зад мен и се просна на леглото. Аз побързах да се преместя на предната седалка.

— Значи така си живуркат шофьорите, а? Вижда ми се готина работа. Обикаляш цялата страна, всяка нощ спиш на различни места.

— Като изключим риска да заспиш на волана и да се претрепеш, сигурно е забавно — отбелязах саркастично.

Тя ме замери с възглавница и каза:

— Но пък пътуват съвсем сами. Това едва ли ще ми е приятно.

Шарлът се намести удобно на леглото и май нямаше намерение скоро да излиза от камиона. Боже, колко ми се искаше да легна до нея. Ако знаех, че я водя в секс бърлога на колела, щях да преосмисля плана си. Даже през ум не ми беше минавало, че вътре ще има легло.

Реших да не помръдна от предната седалка, каквото и да ми коства това.

— Искаш ли да поостанем малко? — попита тя.

— Не мисля, че е добра идея.

— Защо? Толкова е спокойно.

— По-добре да се прибираме.

— Защото те е страх да останеш насаме с мен?

Нямах никакво намерение да отговарям, затова извъртях разговора в друга посока.

— Нямаш ли планове за довечера, например среща… с Блейк?

Изплюх името му като отрова.

— Не, няма да излизам с Блейк. Какво те интересува? Да не би да ревнуваш?

Не исках да я лъжа, така че просто замълчах. Ревността ми и без друго си пролича достатъчно ясно преди няколко седмици.

— Защо е нужно да ревнуваш, когато знаеш, че можеш да ме имаш, Рийд?

— Не мога да те имам — отсякох аз.

— Можеш и още как. Просто те е страх.

— Достатъчно — рекох през зъби, въпреки че в главата ми се въртяха съвсем различни мисли. — Откъде се взе, Шарлът?

— Все това ме питаш. Не мога да ти кажа много за миналото си, но знам точно как се появих в живота ти. Има нещо, което скрих от теб.

— Не схващам…

— Да ти разкажа ли как се запознахме?

— Знам как се запознахме.

— Само така си мислиш. Смяташ, че просто ми е скимнало да отида на огледа в Милениум Тауър. Историята е много по-заплетена.

Винаги съм подозирал, че парченце от пъзела липсва.

— Защо не ме просветлиш тогава? Как се появи в живота ми, Шарлът Дарлинг?

Тя потупа с длан леглото.

— Ще седнеш ли до мен?

— Предпочитам да не го правя.

— Моля те.

Колкото и да се съпротивлявах, все пак се преместих до нея. Раменете ни се опряха едно в друго.

— Добре, Шарлът. Слушам те.

— Писано ни е било да се срещнем — заяви тя.

— Съдба, а? — изсмях се аз.

— Да.

— Откъде си толкова сигурна?

— Отидох да продам сватбената си рокля в магазин за преоценени дрехи. Там се влюбих в разкошна бледорозова рокля с пера.

Рокля с пера.

Изведнъж престана да ми е забавно. Знаех точно коя рокля има предвид. Въпреки че се смяташе за лош късмет младоженецът да види булката преди сватбата, Алисън настоя да ми я покаже. Макар и нетрадиционна, роклята беше невероятно красива.

— Знам за коя рокля говориш — прошепнах.

— Значи си я виждал?

— Да.

— Намерих синята бележка от теб, пришита към подплатата й. От там научих и името ти. Всъщност замених своята рокля за нея, понеже от магазина отказаха да ми дадат пари в брой, а само ваучер за покупка. Все още виси в гардероба ми. Стана ми любопитно кой е авторът на трогателната бележка.

Не вярвах на ушите си. Прехапах устни, неспособен да обеля и дума.

— Когато отворих профила ти във фейсбук, бързо разбрах, че сватбата изобщо не се е състояла. Както и да е, останалото го знаеш. Вярвам, че съдбата ми е изпратила роклята, а след това и уж случайната среща с Айрис, за да ме доведе при теб.

Леле.

Ръката ми сякаш сама потърси нейната. Често се шегувах наум с Шарлът Дарлинг и нейния вълшебен прашец. Наистина имаше нещо магическо в начина, по който се появи в живота ми. Тази история ме изплаши малко, но и отговори на много от въпросите в главата ми.

Изкашлях се, за да възвърна гласа си.

— Не знам какво да кажа.

— Значи не си ми ядосан?

— А трябва ли?

— Наруших личното ти пространство.

— Не мога да ти се сърдя. Независимо какво те е довело тук, ти успя да върнеш волята ми за живот, когато бях на път да я загубя.

— И за отплата ме отблъскваш.

— Шарлът, стотици пъти сме говорили за това.

Тя помълча за момент, после каза:

— Като се замисля, не съжалявам за нищо. Бележката наистина ми помогна. Възвърна вярата ми в любовта и романтиката. Дори да е била просто една илюзия, благодарение на нея отворих нова страница в живота си.

Беше толкова откровена с мен. Дължах й същото.

— Не е илюзия, Шарлът — подхванах. — Посланието в бележката беше съвсем искрено. Едва по-късно си дадох сметка, че Алисън никога не ме е обичала така, както аз обичах нея. Любовта ми към нея се е крепяла на фалшив идеал. Но мъжът, написал онази бележка… Той все още живее някъде дълбоко в мен. — От гърлото ми се откъсна сподавена въздишка. — Аз самият дълго време пазих бележка, написана по съвсем различен повод обаче. Когато Алисън развали годежа, моментът не беше съвсем прочувствен. Тя се появи в офиса ми седмица преди сватбата, седна на стола срещу мен и заяви, че се е съгласила да се омъжи за мен, защото е смятала, че аз ще съм този, който ще се грижи за нея до края на дните й, а не обратното. Бях в шок от това, което чувам. Тя говореше така, сякаш сватбата е просто бизнес. Преди да си тръгне, взе листче от бюрото ми и записа новия си телефонен номер. Беше побързала да се отърве от стария си номер, който влизаше в общия ни мобилен план. Цяла вечност държах хартийката в най-горното чекмедже. Не защото имах намерение да й се обаждам, а за да не забравям какво ми е причинила. Като виждах бележката всеки божи ден, все едно сам слагах сол в раната. Преди два дни отворих чекмеджето, прочетох я за последен път, смачках я на топка и я метнах в коша за боклук. Не съм сигурен какво ме накара да го направя. Може би просто й беше дошло времето.

Шарлът не откъсваше очи от мен. С всяка изминала секунда у мен се засилваше усещането, че е опасно да оставам насаме с нея. А и витаещите във въздуха емоции допълнително нагорещяваха обстановката.

— Винаги си мисля за теб, когато си ги обувам. И сега съм с тях — каза тя.

Отне ми минута да осъзная за какво говори. Очевидно не беше роклята.

Ааа.

— Искаш ли да ги видиш?

Да.

Да.

Мамка му, да.

— Не.

Без да обръща внимание на отговора ми, Шарлът повдигна полата си и разтвори крака. Любимите ми черни прашки с червена роза се показаха между тях. Вече бях сигурен, че се опитва да ме убие.

— Всеки път си представям как ръцете ти докосват дантелата.

— Затвори си краката — промълвих с пресипнал глас.

— Защо? Нима ме смяташ за уличница само защото искам да ти се покажа? Тъкмо обратното. Не помня кога за последно съм правила секс, но не ми е все тая с кого ще си легна. Желая един-единствен мъж.

Горещина заля тялото ми.

— Оправи си полата.

— Това ли искаш наистина? Защото не си личи. Целият си плувнал в пот и не сваляш очи от бедрата ми. Мисля си, че искаш друго. Но добре, затварям си краката.

Тъкмо когато пулсът ми започна да се поуспокоява, забелязах че Шарлът изхлузва прашките надолу по краката си.

Вдигна ги пред лицето ми и попита:

— Искаш ли ги?

Да.

Да.

Мамка му, да.

— Не.

— Вземи.

Отвори дланта ми, сложи прашките в нея и ги обви с пръстите ми.

Вцепених се, усещайки колко са влажни. Пенисът ми подскочи в панталона.

Шарлът обгърна коленете си с ръце, доволна от постигнатото.

Неспособен да се въздържа, зарових нос в дантелата и вдишах с пълни гърди сладкия аромат на възбудата й. Усетих, че губя самоконтрол, сякаш съм под въздействието на силен наркотик.

Имах нужда от още.

Извъртях се към нея и отпуснах глава на корема й в отчаян опит да се овладея. Уви, напразно. Затворих очи и бавно раздалечих коленете й. От Шарлът се изтръгна лек, нервен кикот.

— Смешно ли ти е? — попитах, целувайки ненаситно вътрешната страна на бедрата й.

— Да. Аз…

Думите й секнаха, щом устните ми се спряха върху голата плът между краката й. Погалих с език набъбналата й, влажна женственост. Наболата ми брада навярно я драскаше, но тя сякаш нямаше нищо против. Пулсиращият й клитор беше доказателство за това.

Само веднъж, повтарях си наум. Никога досега не ми беше идвало да заплача във вагината на друга. Как да си забраня тази жена? В сърцето си знаех, че Шарлът е създадена за мен. Да се откажа от нея, би било като плесница за вселената, която я беше изпратила при мен.

— Вкусът ти е по-невероятен, отколкото съм си представял.

Тя обви ръце около главата ми, поемайки ме още по-дълбоко в себе си. Усетих с език как оргазмът я разтърсва цялата. Членът ми бе готов да експлодира.

— Съжалявам — рече тя.

— Не си и помисляй да ми се извиняваш. Това беше най-красивото нещо, което някога съм преживявал.

— Е, тук сме на едно мнение. — Шарлът преметна крак през моите и ме възседна. — Сега е твой ред.

— Не.

Действията ми обаче говореха друго. Сграбчих бедрата й и притиснах голата й вагина към ерекцията, опънала панталона ми.

Обгърнах устните й със своите. Затворих очи, наслаждавайки се на парещата топлина между краката й. Целунах я страстно и вплетох пръсти в копринените й коси. Проклет да съм, ако знаех как да спра.

— Пенисът ми остава там, където си е — казах, без да отделям устни от нейните. — Прекрачихме достатъчно граници. Ясен ли съм? Този момент на слабост не променя нищо.

Въпреки категоричните си думи, изхлузих блузата през главата й и повдигнах сутиена й нагоре. Прелестните гърди, за които не спирах да мисля от онази нощ в Адирондакс, се разкриха пред погледа ми. Сключих устни върху едно от зърната и жадно го засмуках.

Кого заблуждавах? В края на краищата не бях от желязо.

Телефонът ми иззвъня, но се престорих, че не го чувам.

— Не трябва ли да вдигнеш? — попита тя.

— Не. Майната му — изръмжах, засмуквайки още по-силно гърдата й.

Телефонът не преставаше да звъни. Колкото и да не ми се искаше, се откъснах за миг от Шарлът, за да погледна кой е.

Джош, частният детектив. Не би ми звънял толкова настоятелно, освен ако не се е натъкнал на голямо откритие. Тази мисъл ме върна обратно в реалността. Вдигнах, но Шарлът си остана в скута ми.

— Ало?

Тонът му беше сериозен.

— Истууд… стягай си багажа и по най-бързия начин идвай тук.