Ви Кийланд, Пенелъпи Уорд
Обяснения в омраза (24)

Двайсет и четвърта глава
Рийд

За пореден път се издъних.

Това ми се случваше редовно с Шарлът Дарлинг. Казвах или правех някоя глупост, която я разстройваше, а само часове по-късно дълбоко съжалявах и се мразех за стореното. Сякаш нещата протичаха по някакъв установен ред — изблик на ревност, последван от всепоглъщащо чувство за вина. Едно извинение и после пак си бяхме приятели.

Само че този път не ми даваше шанс да й се извиня. Хотелските ни стаи бяха една до друга и я чувах през стената, но не ми отвори, когато почуках. Изпратих й съобщение, което виждах, че е прочела, но не благоволяваше да отговори. Вече за втори път се обаждах в стаята й. Телефонът звънеше ли, звънеше, ала никой не се обаждаше.

Взех си душ, отговорих на няколко работни имейла и реших, че е време за питие. На път към лоби бара, отново почуках на вратата на Шарлът. Гробна тишина. Постоях минутка отпред и ми стори, че дочувам раздвижване. Долепих чело до вратата и рекох:

— Отивам да хапна нещо. Признавам си, че съм задник. Ако желаеш да ми покрещиш на по чаша вино, знаеш къде да ме откриеш. Надявам се да дойдеш, Шарлът.

Първият скоч не ми подейства, затова поръчах втори и излапах шепа фъстъци от бара. Стратегически се бях разположил в ъгъла, за да виждам кой влиза. Жалкото ми сърчице се завързваше всеки път, щом някой преминеше през входа. После осъзнавах, че не е тя, и потушавах мъката си с поредната глътка от кехлибарената течност. След третата чаша взех решение да пропусна вечерята и да отида да се наспя.

Когато вратите на асансьора се отвориха, буквално се изтърсих навън. Пред стаята на Шарлът имаше количка за румсървис. Под металния капак на подноса намерих цял, недокоснат чийзбургер, чийзкейк, от който си беше боднала веднъж, и… коркова тапа. Май сме вечеряли едно и също.

Поех дълбоко дъх и почуках на вратата й, без да храня каквито и да било надежди, че ще отвори. Нищо не можеше да ме подготви за онова, което се случи после.

Шарлът се появи на прага по черен дантелен сутиен и прашки.

* * *

— Много ти харесаха и предположих, че искаш да видиш как ми стоят.

Погледът ми моментално се спря върху малката червена розичка, пришита към ластика на прашките й. След случката в офиса седмици наред си представях как ги свалям със зъби по разкошните й крака. Но гледката пред очите ми надминаваше и най-съкровените ми фантазии.

Шарлът ме остави без дъх. Кремавата й стегната кожа, убийствените й извивки, покрити единствено с оскъдна черна дантела. Майчице. Сочните й гърди едва се побираха в плиткия сутиен и… зърната й прозираха съблазнително под фината материя. Твърди розови зърна, които копнеех да вкуся.

Знаех, че ме гледа, но не можех да отместя очи от тялото й.

— Какво мислиш? — прошепна тя и бавно се завъртя, за да я огледам отзад.

Представих си как ли би изглеждал отпечатъкът от ръката ми върху отлично оформеното й дупе.

Когато Шарлът отново се обърна към мен, погледите ни се срещнаха. Губех самообладание. Исках да впия зъби в кожата й, да чуя как крещи името ми. Нямаше да съм нежен, никак даже.

— Шарлът… Зверски красива си. Тялото ти, лицето ти… всичко, което си ти — изрекох с пресипнал глас.

В момента разсъждавах с друга част на тялото си и говоренето беше трудна задача.

— Твой ред е да се съблечеш — отвърна тя. — Аз ти се показах, сега е твой ред да ти се покажа.

Първоначално объркването й ми се стори сладко и се усмихнах. После… Шарлът хлъцна и се разкиска.

Толкова силно я желаех, че се мъчех да не обръщам внимание на издайническите признаци. Корковата тапа на подноса. Завалената реч. Хълцането и кикотът.

Поглеждайки над рамото й, мярнах празната бутилка от вино на нощното шкафче.

— Сама ли изгълта тая бутилка?

— Не ти оставих нито глътка… — хлъц — … шефче.

Мамка му.

Мамка му.

За малко да го направя. За малко да се предам на желанието. Но щом осъзнах колко пияна е всъщност, тутакси се върнах в реалността.

Шарлът продължаваше да ме наблюдава с премрежен поглед, а аз стоях като истукан на мястото си и обхождах с очи прелестното й тяло.

— Когато ме погледнеш така, мога да се закълна, че ти се иска да ме плеснеш по задника.

— Меко казано ми се иска.

Проклет да съм. Какви ги дрънкам?

Погледът на Шарлът се спусна надолу. Ерекцията изпъваше панталона ми до пръсване. Адски се бях надървил и нямаше какво да направя по въпроса.

— Изглежда, някой там се радва да ме види, колкото и да се опитваш да убеждаваш себе си в противното. Може би имаш нужда от още поощряване?

Шарлът се пресегна зад гърба си.

Какви ги върши?

Разкопча сутиена и го пусна на пода.

Не. Не. Не.

Божествените й гърди се разкриха пред очите ми. Преглътнах, представяйки си вкуса им. Зърната й бяха набъбнали, а кожата около тях лекичко настръхнала. Погледът ми намери и мъничкото съзвездие лунички в цепката на бюста й. Гърдите на Шарлът бяха красиви, заоблени и естествени, за разлика от щръкналите силиконови бомби на Алисън.

Направи няколко подскока, Шарлът. Разлюлей ги нагоре-надолу.

— Докосни ме — пророни тя.

Наложи се да сложа ръце зад гърба си, за да се озаптя.

— Не мога, Шарлът, особено пък когато си пияна.

— Какво те възпира всеки път? Очевидно е, че ме желаеш. Дал си сърцето си на жена като Алисън, а с мен отказваш дори да пробваш какво ще излезе. Просто ми кажи какво ми има. Ще го понеса.

Боже, не исках да си мисли, че се въздържам заради Алисън. Е, донякъде беше така, но не и по начина, по който тя си го представяше.

Шарлът прекрачи напред, олюля се и обви ръце около врата ми. Преди да успея да реагирам, долепи устни до моите.

От гърлото ми се изтръгна непознат за мен стон. Сякаш целият въздух от дробовете ми изчезна в устата й, когато се предадох на нуждата да я целуна. Вкопчих ръце в косите й, за да се спася. Обгърнах устните й със своите. Вкусът на Шарлът беше сладък и опияняващ с лек привкус на бяло вино. Позволих на езика си да се плъзне в устата й, ала разумът ми крещеше да спра.

Изтръгнах се от обятията й в последен опит да не допусна грешката, която никога не бих си простил.

Избърсах с длан слюнката й от устата си — не защото го исках. Ръката ми трепереше.

Закривайки гърдите си, унизена, Шарлът се наведе, за да вдигне сутиена си, после си го сложи. Изглеждаше по-разстроена от всякога. Не можех да я виня. Поведението ми, без съмнение, беше непонятно за нея.

— Махай се! — изкрещя с нескрита ярост тя.

— Не мога.

— Какво?

— Не мога да те оставя сама, когато си толкова разстроена.

— Майната ти, Истууд — заплашително изсъска тя и се отправи към леглото.

Просна се по корем и зарови лице във възглавницата. Не можех да преценя плаче ли, или е в несвяст. Имаше голяма вероятност утре изобщо да не си спомня случката. Поне силно се надявах да е така.

Наблюдавах я с ръце в джобовете като пълен кретен.

След минута-две седнах до нея на леглото, сетне качих и краката си горе. Стаята се въртеше и въртеше.

— Шарлът, какво да те правя? — промълвих, загледан в полуголото й тяло.

Членът ми продължаваше да е твърд като камък, а топките ми пулсираха от болка.

— Знам, че не проумяваш защо се държа така — започнах да й се изповядвам с надеждата да не ме чува. — Съжалявам, че те нараних. Не бъркай въздържанието ми с липса на интерес. Точно обратното е, водя непрестанна битка със себе си. Истината е, че от много дълго време потискам чувствата си към теб. И е по-трудно, отколкото можеш да си представиш. Но съм на сто процента сигурен, че аз не съм подходящият мъж за теб. Ти си мечтателка, Шарлът. Най-голямата мечтателка, която познавам. Заслужаваш да си с някого, който няма да те дърпа назад.

Затворих очи и изпуснах дълга въздишка.

— Просто се мъча да постъпя правилно. Ако се поддам на изкушението, ще искам да си моя завинаги. А това няма да е честно спрямо теб. Мечтая си да можех да ти се насладя изцяло. Боже, вероятно би извикала полиция, ако ти разкрия фантазиите си. Идея си нямаш какво се върти в мръсното ми подсъзнание. Толкова си близо, а в същото време толкова далеч. Отново извинявай. Извинявай, че те нараних. Заслужаваш повече. Заслужаваш най-доброто. И знам, че един ден ще направиш някой късметлия най-щастливия мъж на планетата.

Призля ми само като си я представих с друг. Беше невъзможно да я имам обаче и трябваше някак да се примиря.

Дишането й стана бавно и равномерно. Вече бях сигурен, че спи дълбоко. Копнеех да сгуша лице в косата й, да вдишам с пълни гърди уханието й. Вместо това нагласих възглавницата си и се приближих към нея, без да я докосвам с пръст.

Затворих очи и се унесох в сладък сън.

Едва ли някога щях да изпитам по-голямо блаженство.