Ви Кийланд, Пенелъпи Уорд
Обяснения в омраза (23)

Двайсет и трета глава
Шарлът

Когато Рийд позвъни в пет и половина сутринта, дрехите ми все още бяха струпани на грамадна купчина върху дивана. Натиснах копчето на интеркома:

— Не съм готова. Качи се за едно кафе.

Открехнах входната врата и продължих трескаво да търся какво да облека. Исках да изглеждам добре — даже малко секси — но не и да си личи, че се опитвам да съм секси. На всичкото отгоре облеклото трябваше да е подходящо за катерене по камънаците.

Рийд почука леко на вратата и влезе. Профучах покрай него и се насочих право към банята за ластици за коса.

— Добро утро, слънчице — рече плахо той.

— Нямам какво да облека.

Рийд сведе очи към пода и поклати глава.

— Няма значение, важното е да ти е удобно.

Изсумтях насреща му и отново забих глава в гардероба. Той си наля кафе и застана на прага на кухнята.

Посочвайки с чаша в ръка препълнения ми куфар, каза:

— Нали знаеш, че отиваме само за един ден?

Изгледах го гневно. Лесно им е на мъжете. Беше облякъл чифт спортни панталони и вталена фланелка, която, между другото, му стоеше страшно добре.

— Не знам какво да взема.

Рийд се подсмихна.

— Клинчето, с което се беше пременила миналата седмица, си го биваше.

Сложих ръце на хълбоците си.

— Не каза ли, че е прекалено късо?

Той почеса наболата си брада, по която — между другото — адски си падах.

— Чакай да те питам нещо. Днес е събота и фактически не съм ти шеф, нали така?

— Да, уикендите не влизат в работната ми седмица. Накъде биеш?

— И сме приятели, нали? Приятелите си казват истината, прав ли съм?

— Изплюй камъчето, Истууд…

— Ами, яркорозовият ти клин подчертаваше задника ти. Истината е, че всеки професионалист би те посъветвал да носиш възможно най-тесни дрехи. Но като твой приятел, а не като мъж, държа да отбележа, че имаш страхотно дупе, и ако не желаеш мъжете под теб да те зяпат, е добре да облечеш нещо по-широко.

Повдигнах вежди.

— Значи си оглеждал задника ми чисто по приятелски, а?

Рийд кръстоса ръце на гърдите си.

— Точно така.

— Зад мен ли ще се катериш днес?

— Да, по-опитните катерачи обикновено са отзад. По този начин мога да те напътствам, а и ако падна, няма да те помета със себе си.

Без дори да се усети, той ми помогна в избора на облекло.

— Чудно. Ей сега се връщам. Отивам да се преоблека.

В най-долното чекмедже на тоалетката си бях скътала ярколилав екип за йога, който си купих миналата година, но така и не облякох нито веднъж. В магазина много ми допадна, но когато се прибрах вкъщи, осъзнах, че не само прилепва по тялото ми като втора кожа, но е и лъскав. Да не говорим, че деколтето бе твърде дълбоко за спортен екип. Прецених, че не е подходящо за тренировки във фитнеса, и го забутах в чекмеджето. Но след като с Рийд сме само приятели, бях сигурна, че няма да забележи. Едва сподавих смеха си, щом се видях в огледалото. Яркорозовото клинче бледнееше пред този тоалет.

Залепих сериозно изражение на лицето си и се върнах във всекидневната. Рийд отпиваше от кафето си и разглеждаше снимките на стената. За малко щеше да се задави, когато ме видя.

— Това ли ще носиш?

— Да. Харесва ли ти? — Врътнах се, за да демонстрирам, че задницата е също толкова впита, колкото предницата. — Малко е тесничко, но така препоръчват експертите. А и зад мен ще се катери приятел, а не някой зяпач.

Изобщо не се бях замисляла какво ще му е на Рийд да се катери с новобранка. Представях си го като изкачване на връх Еверест, а не открит урок по катерене. Понеже ни беше записал в групата на начинаещите, прекарахме цяла сутрин в изучаване на основните катерачески техники. Обедната почивка дойде, преди да сме успели да покорим и два метра от скалата.

— Чувствам се ужасно. Вместо да се катериш, си принуден да слушаш лекции за начинаещи.

Организаторите бяха донесли сандвичи за всички и двамата с Рийд се настанихме да обядваме на голям плосък камък надалеч от групата.

— Не се тревожи. И без това отдавна не съм се катерил. В този спорт опреснителният урок е винаги добре дошъл.

Разопаковах сандвича си с шунка и кашкавал. Рийд си беше избрал с пуешко, който също изглеждаше доста апетитно.

— Обичаш ли шунка? Искаш ли да си ги разделим?

— Разбира се.

Отхапах си огромен залък.

— Боже мой. На мен ли така ми се струва, или това е най-вкусният сандвич на земята?

— Когато се катеря в залата, мога да не ям с часове — отвърна с усмивка той. — От катеренето на открито се огладнява. Сигурно е заради чистия въздух и тръпката от катеренето по истинска скала.

Имаше право. Макар на сутрешната тренировка да изкачих едва няколко метра, адреналинът вече препускаше във вените ми.

— От кога не си се катерил?

— От близо две години.

— Какво те накара да спреш?

Изражението на Рийд рязко се промени.

— Беше му дошло времето — рече.

Понеже днес нямаше къде да ми избяга, продължих:

— Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен?

Той натика огромно парче сандвич в устата си. Тактика за печелене на време. Не свалях очи от него, за да не реши, че съм се отказала. А и ми харесваше да гледам как адамовата ябълка подскача в гърлото му, докато преглъща.

— През изминалата година в живота ми настъпиха много промени. Катеренето просто остана на заден план.

— Заради Алисън ли?

— Не само, но да.

— Какви са другите причини?

— Шарлът… — предупредително подхвана Рийд.

— Мислех си, че сме приятели. Приятелите си говорят. Споделят.

— Мъжете и жените не си споделят подобни тайни, освен ако не са двойка.

Изпънах гръб.

— Представи си тогава, че съм мъж.

Погледът на Рийд се спря върху деколтето ми.

— Трудна работа.

Изпуснах шумна въздишка.

— Знаеш ли какво става, когато хората споделят един с друг?

Рийд не отговори, затова прибягнах към нагледна демонстрация. Събрах шепи, сякаш държа топка.

— Така изглежда някой, който не допуска никого до себе си. По този начин обаче не може да се отърси от миналото си. — Отворих длани и ги обърнах нагоре. — Ето каква е разликата… понякога се налага да пуснеш вътре някого, когото не си очаквал, но и… получаваш шанса да се освободиш от вредните хора в живота си.

Рийд ме изгледа продължително, сетне рязко се изправи.

— Мисля да се поразходя малко. Ще се върна за следобедния урок в един.

* * *

Рийд се появи, когато всички вече се бяхме събрали за следващия урок. Очевидно такъв беше замисълът. Не можех да го обсипвам с въпроси пред останалите. Е, можех… но той, явно, се съмняваше, че ще го направя.

Инструкторът започна да ни изнася лекция за предстоящото катерене, а Рийд застана плътно зад мен. Кожата ми настръхна, ала не от студ. Този мъж ми въздействаше както никой друг. Нещо ми подсказваше, че и аз провокирам реакция в тялото му. Разликата помежду ни беше, че аз не се съпротивлявах на чувствата си.

Усещайки топлия му дъх върху врата си, осъзнах колко грешно съм постъпвала досега. Може би разговорите съвсем не бяха правилният път към Рийд. Дори диамантът имаше уязвима точка, където скъпоценният камък можеше да се разцепи и отвори. Слабото място на Рийд беше не общуването, а физическото му влечение към мен. Нямах против да работя с ограничените ресурси, с които разполагам.

Направих крачка назад, опирайки задника си в него, и невинно прошепнах:

— Извинявай за одеве.

Рийд се прокашля и отвърна:

— Няма нищо.

Останах на мястото си. Рийд също не отстъпи назад. Имах усещането, че новата ми стратегия вече дава резултати.

* * *

— Божичко! Успях!

Изправих се на върха на скалата и заподскачах нагоре-надолу.

Рийд се усмихна широко.

— Добре се справи.

Височината беше най-много десет метра, но имах чувството, че съм изкачила планина. Вдигнах ръце във въздуха и извиках:

— Аз съм гекон!

Рийд се разсмя.

— Какво?

— Гекон. — Изплезих няколко пъти език. — Гущерчето от рекламите на застрахователна компания „Гейко“. Те се катерят по скалите, нали?

Той поклати глава.

— Е, на мен ми приличаше по-скоро на Жената паяк, но знам какво е усещането. И аз се чувствах така на първото си катерене.

— В офиса организирате ли партита за Хелоуин? Определено ще се дегизирам като Жената паяк. А ти ще си Човекът паяк! — Глупостите се нижеха една след друга от устата ми. — Боже мой. Страшен кеф!

— Радвам се, че преди следващото изкачване има трийсет минути почивка. Страхувам се да не побегнеш нагоре по стената, стъпвайки по гърбовете на хората пред теб.

— Вече разбирам защо хората се пристрастяват към този спорт. Нещо се случва с тялото ти. Първоначално умирах от страх, въпреки че бях само на метър от земята и знаех, че няма да пострадам, ако се пусна. Сърцето ми щеше да изскочи, но се насилих да направя още една крачка нагоре и изпитах невероятна тръпка. Сякаш върхът ме притегляше и на всяка цена трябваше да го изкатеря. Колкото по-нависоко се изкачвах, толкова по-опасно ставаше, но страхът внезапно ме напусна. Сякаш последиците от падането нямаха значение. Желаех да се изкача до върха и нищо не беше в състояние да ме спре. И ти ли се чувстваше така?

Рийд се взираше в мен със сериозно изражение.

— Да.

Върху горнището си бях облякла тънък суитшърт, но от катеренето по цялото ми тяло изби обилна пот. Същото се случваше и когато тренирах. Престанех ли да се движа, моментално ме обливаше пот. Свалих суитшърта и го завързах около кръста си.

— Емоциите сигурно ще ме държат поне една седмица — казах. — Всички ли се запалват колкото мен?

— Представа си нямам.

Гласът на Рийд ми прозвуча странно, но когато вдигнах поглед, веднага разбрах каква е причината. Очите му бяха приковани в подгизналото ми от пот деколте. Дишането ми се учести, сякаш отново изкачвах скалата. Доближих се до него, изправих се на пръсти и го целунах по бузата.

— Благодаря, че ме доведе, Рийд.

Той се изкашля нервно.

— За нищо.

След още едно вълнуващо катерене инструкторът разпусна групата. С Рийд се бяхме записали само за днес, но когато научих за курса за напреднали рано сутринта, го насърчих да се пробва.

— Не го пропускай. Аз мисля да си поспя или пък да се поглезя с масаж. Натоварих мускули, които дори не съм подозирала, че имам. Утре всичко ще ме боли. Ти обаче пропиля целия си ден заради мен. Отиди на това катерене. Заслужи си го.

Преди да е успял да ми откаже, се присламчих при инструктора и му казах, че искам да запиша свой приятел за сутрешното катерене.

— Приятелят ти има ли опит?

Рийд стегна багажа си и застана до мен.

— Да. Страстен катерач е, но напоследък все не му оставаше време.

— Добре. Кажи му да ни чака на западния вход на пътеката.

Обърнах се към Рийд, ухилена до уши.

— Чакай ги на западния вход на пътеката.

Инструкторът ни изгледа озадачено.

— О, ама ти за Рийд ли говореше?

— Да.

— Мислех си, че сте двойка — продължи той и погледна Рийд. — Тръгвате в седем часа. Хийт ще ви бъде водач, а не аз. Той беше човекът, който днес донесе екипировката ни.

Рийд кимна и се обърна към мен.

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против?

— Абсолютно. Ще си намеря занимание. Не ме мисли.

— В неделите обичам да се разхождам сред природата — колебливо се обади инструкторът. — Ей така, за удоволствие. Защо не ми правиш компания?

— Ъмм. — Хвърлих бърз поглед на Рийд и ми се стори, че вената на врата му е на път да изскочи. — Благодаря за поканата, но съм твърде уморена за разходки.

Без да забелязва заплашителната физиономия на Рийд, инструкторът бръкна в задния си джоб и извади портфейла си. Измъкна една визитка и ми я подаде с флиртаджийска усмивка.

— Може да си направим кратка разходка и после да закусваме заедно. Обади ми се, ако размислиш.

— Ами, добре. Мерси.

Рийд не обели нито дума, докато вървяхме към колата. Както винаги, заобиколи от моята страна и ми отвори вратата. Само дето този път я тресна с всичка сила подире ми. Неловкото мълчание продължи през целия път до хотела. Знаех, че е бесен — ревността му беше повече от очебийна. С любопитство зачаках да видя как ще постъпи.

Когато паркира пред хотела, най-после проговори. Или по-точно изръмжа:

— Внимавай на разходката утре.

Ама той си е помислил, не ще отида ли?

— Да си ме чул да казвам, че ще ходя?

— Взе визитката му.

— От учтивост.

— Не знаех, че учтивостта включва флиртуване.

Изцъклих очи.

— Флиртуване? Все наричаш мен луда, обаче и на теб ти хлопа дъската, Истууд. Изобщо не съм флиртувала, а и нямах никакво намерение да му се обаждам.

— Той май остана с друго впечатление.

Вдигнах ръце и гневно плеснах краката си длани.

— Знаеш ли какво? Върви по дяволите. — Отворих вратата да сляза, но още не бях приключила. — Може и да му се обадя. Не съм правила секс от цяла вечност. Тъй като ти ме отряза, ще ти намеря заместител.

Излязох от колата и затръшнах вратата след себе си.

— Шарлът! — провикна се Рийд.

Показах му среден пръст и продължих по пътя си. Майната ти, Рийд Истууд. Омръзна ми.