Ви Кийланд, Пенелъпи Уорд
Обяснения в омраза (18)

Осемнайсета глава
Рийд

Бях изключително груб с Шарлът и съвестта ме гризеше безмилостно.

Излезе от офиса ми с подвита опашка. Обикновено не ми оставаше длъжна и отвръщаше на провокациите ми. Не и този път.

Сякаш не й стигаше това, че Ийв ме беше налазила. Макар между мен и Шарлът да нямаше нищо, веднага усетих, че не й стана никак приятно. Но нали именно заради това се съгласих да разведа Ийв из цели три имота. За да покажа на Шарлът, че не се интересувам от нея, и да насоча мераците си в друга посока. След изцепката ми в колата определено имах нуждата да се поразсея. Средството ми за разсейване в момента се опитваше да отърка крака си в моя под масата на „Льо Куку“.

Де да желаех Ийв. Трябваше ми точно жена, която да не иска от мен нищо повече от секс и скъпи парцалки. Жена, която да не прави опити да се вмъкне в главата и сърцето ми.

Ийв имаше два развода зад гърба си и не възнамеряваше повече да се жени или пък да има деца. Идеално. Истината обаче е, че присъствах само телом срещу нея на масата.

— Е, кой имот ще разглеждаме най-напред? — попита тя.

Погледите ни се срещнаха, но не бях чул и думичка от казаното.

— Хм?

— Къде ще ходим първо? — повтори Ийв.

— А, да. Мислех си да се отбием до Трайбека^[1], тъй като е най-близо.

Ослепително белите й зъби лъснаха в широка усмивка.

— Супер.

Когато Ийв отиде до тоалетната, не се стърпях и хвърлих едно око на телефона си. По навик отворих профила на Шарлът в Инстаграм. Нямаше нови снимки, затова попрехвърлих няколко от миналата седмица. На една от тях беше заснела телевизора си и краката си на масичката за кафе. Носеше пухкави пантофи. Заглавието на снимката гласеше: „Сряда, 9 вечерта. Знаете какво означава това! Среща на сляпо — най-якото предаване по телевизията!“.

Парченцата от пъзела започнаха да се подреждат в ума ми. „Срещата на сляпо“ за 9 часа в календара й. Фактът, че Макс не дойде да ми се изфука. Видя ми се толкова нетипично за него, но и бях прекалено ядосан, за да го разпитам.

Шарлът ме беше излъгала.

Измислила си беше срещата с Макс, само и само да ме накара да отида на прослушването. Не можех да преценя кое е по-лошо — лъжата или това, че е знаела точно как ще реагирам.

Остатъкът от следобеда премина като в мъгла.

Когато приключихме с огледите и закарах Ийв до апартамента й, се впуснах в натоварения трафик, като се надявах Шарлът все още да не си е тръгнала.

Единствената светлинка в офиса й идваше от малката лампа на бюрото. Повечето служители си бяха заминали, но Шарлът седеше пред компютъра и изглежда сърфираше из интернет, а не работеше.

Когато ме забеляза да стоя на прага, лекичко се сепна.

— Не трябва ли да тръгваш към Бруклин? Прослушването е в седем. Ще закъснееш.

— Не — казах, а вратата хлопна зад гърба ми. — Няма да ходя в Бруклин.

Шарлът се изправи и скръсти ръце.

— Нали се бяхме разбрали нещо.

— Какви игрички си играеш с мен, Шарлът?

— Какво искаш да кажеш?

— Излъгала си ме… защо? За да ме накараш да превъртя ли? Пределно ясно ти беше как ще реагирам. Позабавлява ли се поне?

На лицето й се изписа виновна физиономия.

— Как разбра? Макс ли ти каза?

— Значи и той е замесен? Чудесно.

— Не… аз го помолих да… ъм… — запелтечи тя.

Извадих телефона от джоба си, отворих публикацията й в Инстаграм и обърнах дисплея към нея.

— Сам се досетих. „Среща на сляпо в девет“. А и Макс никога не би си замълчал за подобно нещо.

— Просто не исках да пропускаш прослушването. Това е всичко.

Думите й бяха пропити с разкаяние. Намерението ми не беше да я натъжавам, а да изкарам наяве лъжата й. Но, боже мой, изражението й ме караше да забравя за всичко и… да я целуна.

Исках да я целуна, да вкуся устните й. Знаех обаче, че ако на този свят има устни, до които не бива да припарвам, то това са устните на Шарлът Дарлинг. Тя беше повече от красиво лице и секси тяло. Тя искаше да проникне в душата ми, а това никога нямаше да се случи.

Вместо да си тръгна, изцяло се потопих в момента. Внушителният изглед зад Шарлът бледнееше пред тежкото повдигане и спускане на гърдите й, капчиците пот по челото й, реакцията, която събуждах у нея.

Деляха ни сантиметри и уханието й изпълваше гърдите ми.

Умълчахме се — цяла вечност.

— Какво ми причиняваш? — едва промълвих.

— Ти какво ми причиняваш? — прошепна тя.

За секунда сведох поглед и точно тогава забелязах розовата чантичка на „Виктория Сикрет“ до бюрото й.

— Какво е това? — попитах с дрезгав глас.

— Айрис ме накара да си взема почивка, за да избистря мислите си. Днес беше последният ден от разпродажбата, затова отидох на покупки.

— Защо си имала нужда да избистряш мислите си?

— Защото ти бях бясна.

Колко секси беше само, когато стисне ядосано зъби. Зачудих се на какво ли още са способни тези зъби.

Мамка му. Престани.

Неусетно направих още крачка напред.

— Покажи ми какво си си купила през работно време.

Шарлът преглътна, сетне се наведе и извади съдържанието на торбичката, отлепяйки стикера от хартията. Отново застана пред мен и ми показа разноцветните дантелени бикини.

Черни прашки с мъничка копринена роза привлякоха погледа ми.

Прокарах пръсти по тях, представяйки си черното върху кадифената кожа на Шарлът. Представих си и колко перфектно ще паснат в извивките на задника й. Впих пръсти в прашките така, както жадувах да ги впия в тялото й.

Шарлът сякаш бе изпаднала в транс.

Знаех, че съм прекалил. Бях й шеф, а току-що я накарах да ми покаже бельото си. Ако погледнеше надолу, щеше да види и издутината на панталона ми.

В главата ми се обади предупредителен глас. Омитай се!

Избрах да го послушам.

— Лека нощ.

Подадох й бикините и изхвърчах от офиса.

В асансьора сериозно се замислих дали да не се нафиркам до козирката в някой бар, въпреки че напоследък почти не пиех.

Вместо това, пообиколих с колата и незнайно как се озовах на Бруклинския мост.

* * *

Половината прослушвания вече бяха минали. Седнах на последния ред, както направих и предишния път. Често идвах по работа в тази част на Бруклин, така че познавах добре района. Бях тийнейджър, когато преместиха църквата в тази сграда — бившия театър „Метрополитън“. Сигурно съм бил тринайсет-четиринайсетгодишен, когато започна ремонтът. Един ден с Айрис минавахме оттук с колата и тя отби, за да ми разкаже историята на сградата. Тук е била първата й среща с дядо ми. Звучеше адски впечатлена, че я е завел в театър с триста и шейсет места — най-големият в страната по онова време. Споменът ме накара да се усмихна.

Вдигайки поглед, веднага разбрах защо е била толкова впечатлена. Ръчно изрисувани картини красяха тавана, а високо над оркестъра се извисяваше мецанин. Отдавна не бях отделял дори секунда да се полюбувам на архитектурата и великолепието на сградата. Вниманието ми обаче бързо беше приковано към сцената. Запя жена с невероятно мощен глас. Леле. По нищо не отстъпваше на Арета Франклин. Как изобщо ми е хрумнало, че имам шанс? И все пак останах, решен поне да погледам шоуто.

През една от почивките тъкмо преглеждах имейлите в телефона си, когато чух познат глас.

— Ще са ти необходими.

Терънс — доброволецът, с когото се запознах миналия път. Подаде ми някакви документи.

— Какво е това?

— Заявление до църковното настоятелство. — Посочи с брадичка пейката, на която седях. — Мръдни се. Тук съм цял ден и старите ми кокали имат нужда от почивка.

Направих му място, но протегнах ръка да му върна документите.

— Благодаря ти, но не възнамерявам да се присъединявам към църквата.

Той не пожела да ги вземе.

— До прослушването се допускат само членове на църквата. Трябва да преминеш обучение и кръщение с вода, но стига да си подал заявлението, ще ти позволят да се явиш. Просто попълни документите. Аз ще ти ударя един печат и си готов.

— Няма да пея.

Терънс примижа насреща ми.

— Значи няма да пееш, нито пък ще се записваш в църквата, а те заварвам тук за втори път тази седмица. Защо си дошъл тогава?

Поклатих глава и се разсмях.

— Нямам ни най-малка представа. Чакай, това не е съвсем вярно. Тук съм, защото Златокоска ми извади душата.

— А! — Терънс като че ли започна да схваща. — Жена. И то такава, която те е накарала да преосмислиш живота си.

Изпухтях иронично.

— По-скоро ме накара да се запитам дали не съм се побъркал.

Той се усмихна.

— Вижда истинската ти същност и извлича най-доброто от теб. Не я изпускай.

— Не е каквото си мислиш.

Терънс сложи ръка на рамото ми.

— Щеше ли да си тук, ако не беше тя?

— Не, най-вероятно не.

— Карала ли те е да преосмислиш отношението си към хората?

Дороти моментално изникна в главата ми. Само допреди няколко месеца бих я уволнил, без да ми мигне окото.

— Има различен поглед към нещата, което неведнъж повлия на преценката ми. Но е просто моя служителка, нищо повече.

Терънс се почеса по брадичката.

— Как би реагирал, ако ти кажа, че тази вечер Златокоска е на среща с някой млад ерген?

Стиснах неволно челюсти и той се изкиска.

— Така и предполагах. Нещо ми подсказва, че пак ще те видя на тази пейка. — Стана и протегна ръка към мен. — Дотогава задръж заявлението и приеми съвета на един старец, който се е поучил от много повече грешки, отколкото можеш да си представиш, че изобщо е възможно да се допуснат. Когато мъжът не оценява онова, което има, бързо се намира друг, който да го стори.