Ви Кийланд, Пенелъпи Уорд
Обяснения в омраза (17)

Седемнайсета глава
Шарлът

Влетях в офиса си и по най-бързия начин набрах номера на Макс.

Той вдигна още на първото позвъняване.

— О, здравей. На какво дължа тази…

— Макс! — прекъснах го аз. — Слушай. Искам да те помоля за една услуга. Разговарял ли си с Рийд след бизнес обяда?

— Не. Изобщо не ходих в офиса, прибрах се направо вкъщи. Какво има?

Сложих ръка на гърдите си и въздъхнах с облекчение.

— Излъгах брат ти, че утре вечер съм на среща с теб.

Смехът на Макс прокънтя в ухото ми.

— Ъм… добре. Чакай да видим дали съм те разбрал правилно. Отказваш да излезеш с мен абсолютно всеки път, но разправяш на хората, че сме на среща?

— Ами… да. Но съм казала само на Рийд.

— Бива си те, Шарлът. Искаше да го подразниш ли? Взаимоотношенията ви са тотално сбъркани.

— Опитвах се да му дам урок. Както и да е, той ми забрани да излизам с теб.

— Ама че гадняр — изхили се Макс.

— Ако ти спомене нещо, ще го забаламосаш ли? По-нататък ще му кажа истината.

— За мен винаги е удоволствие да нервирам брат си. Може ли да му кажа, че ти си настоявала да излезем?

— Предпочитам да не го правиш.

Гръмкият му смях ме проглуши.

— Хубаво.

— Сключих сделка с Рийд. Не мога да ти я разкрия, но от мен се изискваше да отменя срещата. Така че я отменям.

— Отменяш несъществуваща среща. Ясно.

— Да. Благодаря ти, между другото. Задължена съм ти.

— Вечеря следващата седмица?

— Невъзможен си.

— Е, поне пробвах.

Когато затворих, седнах на бюрото и потънах в мисли за братята Истууд. Макс беше типичният плейбой, но и добряк по душа. Знаех, че наистина го е грижа за Рийд. Много хора биха го определили и като по-привлекателния от двамата. За мен обаче навъсеният, мистериозен Рийд беше много по-секси. Когато днес ми нареди да стоя настрана от Макс, ми се стори по-сексапилен от всякога. Тод никога не проявяваше подобен плам. Повечето жени на мое място биха го зашлевили, но аз по-скоро се възбудих. Слънчевите лъчи, отразяващи се в очите му с цвят на еспресо, и опияняващият аромат на одеколона му допълнително изостриха сетивата ми.

Всяка фибра на тялото ми копнееше за допира му. Рийд, обаче, бе издигнал невидима преграда помежду ни.

* * *

На следващата сутрин на бюрото ме очакваше поредната синя бележка.

От бюрото на Рийд Истууд.

Шарлът,

Поздравления, създаде прецедент. Запознай се с нововъведената в служебния наръчник политика за взаимоотношенията в офиса. Също така следващия път хубаво се замисли дали е добра идея да изнудваш шефа си. Това си е основание за уволнение.

П.П. Закъсня. Аз си направих кафето, което ще рече, че този път я нямаше изобилната сметана до ръба на чашата. Гледай да идваш навреме от сега нататък.

Рийд

Не желаех да му доставям удоволствие, като разбере колко съм бясна, затова се съсредоточих върху работата си.

Когато следобед ядът ми попремина, се отправих към офиса му с идеята да го надъхам за предстоящото прослушване.

За моя изненада компания му правеше великолепна жена с кестеняви коси — седеше не срещу него, както повечето посетители, а до него. Не работеше тук, така че трябваше да е клиентка. Присламчила се беше максимално близо до Рийд и се кискаше на всяка негова дума.

Скъпите й червени токчета и перлите около врата й издаваха, че е богаташка. Тялото й буквално опираше в неговото, докато той й показваше имотите на компютъра си.

Споменът за деня, в който спипах Тод в подобна компрометираща ситуация, изплува в главата ми. Да осъзнаеш, че цялата ти връзка е била една лъжа, беше наистина ужасно усещане. Преживяното остави трайна следа в съзнанието ми. Фактът, че изпитвах подобно чувство на ужас, говореше много за отношението ми към Рийд. Макар с него да не бяхме заедно, аз се почувствах предадена.

Със свит на топка стомах, вдигнах ръка и почуках на вратата.

— Здрасти — казах. — Исках да проверя остава ли уговорката за довечера и дали имаш нужда от нещо.

— Да, остава. И не се нуждая от нищо — рече Рийд и отново насочи вниманието си към непознатата.

— Добре тогава — отвърнах, сякаш говорех на стената.

Пристъпих напред и се представих на гостенката на Рийд.

— Аз съм Шарлът, асистентката на Рийд. А вие сте?

— Ийв Ленън — частна клиентка на господин Истууд. Днес ще ме разведе из няколко имота.

Рийд най-сетне се обърна към мен.

— Шарлът, докато си още тук, би ли се обадила в „Льо Куку“, за да резервираш маса за двама след петнайсетина минути? — Той отново се обърна към нея. — Първо ще обядваме.

Усмихнах се престорено.

— Разбира се.

Не тръгнах веднага, а се позадържах на вратата още малко. Рийд рязко свали очилата си, изгледа ме и грубо отсече:

— Свободна си.

Ама той сериозно ли?

Даде ми позволение да изляза? Колко мило!

Поех с неохота към офиса си да направя резервацията, но преди това се отбих до кухнята за кафе, молейки се то да облекчи нетърпимото ми главоболие. Разтреперана от отношението на Рийд, изпусках всичко наред — първо отворения пакет със захар, после и бъркалката.

Айрис също беше там и веднага забеляза несръчността ми.

— Шарлът, добре ли си? Струваш ми се нервна.

Докато разбърквах кафето си, попитах:

— Коя е Ийв Ленън?

— Семейство Ленън са ни клиенти от години. Защо?

— Ийв е в офиса на Рийд и останах с впечатлението, че между тях има нещо. Видяха ми се доста близки. Както и да е, не е моя работа.

В очите на Айрис се четеше разбиране.

— Напротив… твоя работа е… защото сте заедно всеки ден. Рийд определено е твоя работа, Шарлът. — Кратка пауза. — Имаш чувства към него, права ли съм?

— Не и каквито си мислиш… — Въздъхнах, осъзнавайки, че не е нужно да се преструвам пред Айрис. — Не знам. Нещата между нас са странни. Рийд ту се държи мило с мен, ту е груб. Не го разбирам. Знаеш ли какво ми каза преди малко?

— Какво?

Удебелявайки гласа си, отвърнах:

— „Свободна си“. Само толкова. „Свободна си“. Страшно рязък е понякога.

Айрис изглеждаше разстроена от чутото. Кимна с глава да я придружа на една от масите.

— Внук ми… — подхвана тя, навеждайки се към мен — … в него непрестанно воюват истинското му „аз“ и маската, която си слага за пред хората… Разкъсва се между нещата, които иска, и онези, които смята, че заслужава. Има си причини да се държи така. Но от мен да знаеш, че Ийв Ленън не може да стъпи на малкия ти пръст. Щом Рийд те отпраща и допуска нея до себе си, значи я използва, за да отвлече вниманието си от нещо, на което не може да устои.