Ви Кийланд, Пенелъпи Уорд
Обяснения в омраза (13)

Тринайсета глава
Рийд

Баба ми премина всякакви граници.

Джаред Йохансен е общоизвестен ерген в Лондон; именно заради това Айрис се опитва да го пробута на Блонди. Чисто и просто иска да ме подразни.

Денем Джаред беше стоков брокер, а нощем — плейбой. С вкус към бързите коли и още по-бързите жени, нямаше начин да пропусне шанса да си легне с красавица като Шарлът. Само един поглед към поразителните й очи и тяло трепач щеше да му е достатъчен, за да види в нея поредната си лятна свалка. Надявах се тя да прозре през фалшивата му фасада.

Джаред не беше идвал в Щатите от няколко години, но спокойно можеше да се оправи и сам в Ню Йорк. Айрис се мъчеше да ме провокира, но аз отказвах да й играя по свирката.

Когато Джаред пристигна, гледах да стоя настрана от двама им с Шарлът. Иначе казано, следях ги в Инстаграм профила й. Някои от спирките им включваха изложбата на глинени съдове в Музея за модерно изкуство и пекарна „Магнолия“.

Ненавиждах факта, че Шарлът ме привлича. Както и че ме караше да се чувствам по-жив от всякога. Но най-силно презирах усещането, че тя би била по-щастлива с онзи флиртаджия, отколкото с мен. Болеше ме да си го призная, ала беше самата истина. Братовчед ми можеше да я дари с русоляви дечица и живота, който заслужава.

Колкото и да ми се искаше да пропусна лятната сбирка на Истууд и Локлиър, нямаше измъкване от нея. Трудно е просто да офейкаш, когато си собственик на компанията. От мен се очакваше не само да се усмихвам вежливо, но да държа реч, а по-късно и да раздам наградите на служителите на годината. Последното беше по настояване на баба ми, която твърдеше, че съм най-добрият оратор в семейството. Присъствието на Джаред и Шарлът щеше допълнително да утежни и без това изтощителната вечер.

* * *

Задържах се възможно най-дълго в спалнята на горния етаж, наблюдавайки празненството през прозореца. Пет гигантски шатри бяха опънати на моравата и музиката на джазбенда изпълваше въздуха. Гостите пъплеха напред-назад, а сервитьорите им поднасяха ордьоври. Хвърлих поглед на часовника си и с неохота се спуснах на долния етаж.

Шарлът и Джаред седяха на бара. Тя премяташе през пръсти тънката червена сламка на коктейла си. Джаред се възползваше от силната музика и буквално засмукваше ухото й с всяка дума. И аз владеех този трик.

Преструвайки се на разсеян, ги подминах и отидох да си побъбря с групичка служители.

След като приключих с речта си, обходих моравата в търсене на по-уединено местенце. Всеки път, щом погледнех към Шарлът, тя се взираше право в мен. Май не й беше особено интересно онова, което й казваше Джаред.

Макс се присламчи до мен и прекъсна размишленията ми.

— Златокоска изглежда адски отегчена — рече той и ми подаде водка с лед.

— Като че ли не се връзва на глупостите на Джаред. И слава Богу.

— Откъде й хрумна на баба гениалната идея да ги сватосва?

Присвих очи насреща му.

— Учудвам се, че изобщо знаеш какво се случва тук. Не съм те виждал дни наред.

— Следвам я в Инстаграм — отвърна той.

— Трябваше да се досетя.

— Както и да е, бесен съм й.

Изведнъж ми се прииска да го фрасна.

— Не знаех, че имаш такъв интерес към Шарлът.

— Нямам против да я опозная по-добре. — Тогава забеляза гнева в очите ми. — Защо ми се струва, че искаш да ме убиеш?

— Какви ги дрънкаш?

— Настроението ти се промени на сто и осемдесет градуса. Имаш ли да ми казваш нещо?

— Да ти напомня ли за политиката ни за подобни отношения на работното място? — попитах, пресушавайки водката.

— Нямаме такава.

— Е, вече имаме.

Със самодоволна усмивка му върнах чашата и се оттеглих, преди да ми се е наложило да скалъпвам още обяснения. Макс започваше да се досеща, че имам чувства към Шарлът, и не желаех да обсъждам темата с него.

Очевидно бях избрал грешната посока, защото Шарлът се насочи към мен.

— Истууд, въобразявам ли си, или аз съм единственият човек, когото не поздрави тази вечер?

А аз си мислех, че не се набивам на очи.

— Наблюдаваш ме през цялото време, така че знаеш отговора на този въпрос.

— Здравей, между другото — каза тя.

— Здрасти. Как мина денят ти?

— В ангажименти.

— Нима? Да се тъпчеш с кексчета си е доста изморително.

— Как разбра? — Шарлът щракна с пръсти. — А, да… от Инстаграм профила ми.

— Публична е, за разлика от… ъм, личните документи на хората.

— Подмолен си — рече през смях тя.

— Също като теб.

— Братовчеде! Радвам се да те видя — прекъсна ни Джаред.

С русата си коса, сини очи и висок ръст Джаред определено не можеше да се нарече грозник. Иска ми се да не беше така.

— Джаред — процедих през зъби. — Отдавна не сме се виждали. Как върви почивката ти?

— Идеално. Шарлът се грижи наистина добре за мен.

Ще ти се.

Джаред се обърна към нея, разсъбличайки я с поглед.

— Един танц?

Вбесен до краен предел, тръгнах да се отдалечавам от тях.

— Оставям ви насаме.

Шарлът сложи ръка върху моята.

— Почакай. Нали каза, че трябва да поговорим по работа.

Ама тя намига ли ми?

Шарлът Дарлинг явно ме използваше, за да се отърве от Джаред. Не можех да отрека, че това ми достави удоволствие.

Реших да се направя на остроумен.

— О, да. Проект „Катерица“. Точно така. Имахме среща.

Джаред изглеждаше силно озадачен.

— Сега ли?

Тя моментално поясни:

— Имаме да обсъдим нещо спешно. Ще ни извиниш ли за минутка?

— Разбира се. И без това Айрис държеше отново да танцува с мен. До скоро, Шарл.

Когато Джаред се отдалечи достатъчно, Шарлът вдигна поглед към мен.

— Мразя да ми викат Шарл. Благодаря ти за съдействието, имах нужда за малко да се отърва от него. Мисля, че бърка любезността ми с нещо друго. Не искам да обидя баба ти, но не излизам с мъже, чийто маникюр е по-добре поддържан от моя. Да не говорим, че през цялото време се хвали с колите си и огромния си гараж в Англия. Не ме впечатляват подобни неща.

В този миг Шарлът се издигна още повече в очите ми.

Поех дълбоко дъх и я огледах. Изглеждаше просто ослепително под звездното небе. Носеше бледорозова рокля, нюанс по-тъмна от кожата й. Приличаше ми на балерина с вдигнатата си нагоре коса — балерина с тяло на ориенталска танцьорка. Роклята страхотно подчертаваше убийствените й извивки.

Сега беше моментът да си тръгна. Вместо това очите ми потърсиха деколтето й, а думите сами излязоха от устата ми.

— Ще пийнеш ли още едно?

— С удоволствие.

— Връщам се веднага.

Палавата усмивчица на лицето ми бързо помръкна. Към мен вървеше позната блондинка — същата онази блондинка, която преди две години разби сърцето ми. Сякаш някой изсмука въздуха от дробовете ми.

Алисън.