С. Дж. Кинкейд
Императрица (52)

51.

Всеки удар на сърцето ми изглеждаше безкрайно дълъг. Пред очите ми избухна буря от ярко, ослепително червено, светът се взриви и се превърна във вълна от болка. Между телата ни се завихри мъгла от алени рози, но после металният вкус в задната част на гърлото ми ми показа, че кръвта, която виждам, блика от моите вени. Топлината се оттече от крайниците ми само с едно издишване, но нечии ръце ме хванаха, сключиха се около мен. Очите ми зърнаха нещо странно — част от мен, която не можеше да бъда аз, прободена, разцепена, със стърчаща от плътта ми стомана.

— Мразя те — промълви гласът, толкова близо до мен, и с рязко дръпване измъкна острието от гърдите ми. Бързото движение на ръката му го запрати, премятащо се, към другия край на балната зала. — О, как те мразя заради това!

Въздухът започна да ме задушава. Започнах да се давя, помъчих се да овладея гаденето си и да го вдишам, но нямаше достатъчно, собственият ми дъх ме задушаваше… Далечната тълпа долетя в полезрението ми. Крясъците им, дрезгавите им гласове нахлуха в ушите ми, закънтяха като залпове във въздуха.

Толкова много животни! Двукраки създания с остри зъби и дращещи ръце. Мъглата се спусна над тях, все по-гъста и по-гъста.

Главата ми увисна назад, подпря се на нещо топло и солидно зад мен. Един глас прошепна:

— Шшт. Шшт. — А после стана по-нисък и се изпълни с горчивина: — Няма да позволя да гледат, да им доставя това удоволствие.

Той завъртя и двама ни, така че единственото, което можехме да видим, беше бездната отвъд прозрачните диамантени прозорци. Пръстите му се плъзнаха през косата ми, погалиха скалпа ми, тила ми пак и пак. Полезрението ми се изпълни с блестяща светлина.

— Ето — прошепна едва чуто той. — Просто погледни натам.

И се понесохме — две бледи призрачни отражения, които блестяха на фона на лошото пространство. Макар че погледът ми се разфокусира, ослепителното сияние остана — ярко, искрящо, насочено към мен, докато бръмченето му не изпълни душата ми, докато животът изтичаше от вените ми.

— Не е ли удивително? — Дрезгав глас. Задавен. — Никога през живота си не съм виждал такава ужасна красота.

Мъглата ме обгърна.