С. Дж. Кинкейд
Императрица (48)

47.

Слухът за ужасяващия опит на сенатор Фон Пасус да извърши държавен преврат се разпространи бързо — този път под формата на публичен разказ за деянията му. Още на следващия ден Тирус организира голямо зрелище с цел да демонстрира единство след опустошението, което Пасус бе причинил на шестзвездната система на рода Домитриан.

Другата цел на зрелището беше да разпространи мита, че Интердиктът е жив. По-късно в балната зала — откъдето се виждаше гънещото се бяло на лошото пространство — тези, които сега бяха част от новото управление, припряно облякоха най-хубавите си дрехи. Объркана, изтърпях грижите на Шезар.

Не можех да мисля за такива лековати неща. Не и сега. Не и при задачата, която си бях поставила, но все още нямах никакъв начин да изпълня: да си набавя термитна смес, да унищожа скиптъра и да спася Тирус от самия него. Той ме посрещна в нашата ложа. При нулевата гравитация косата му беше по-буйна от обикновено. Поведе ме към мястото ми, преди да седне на своето.

— Двамата с теб ще излезем навън. Фустиан ще разкаже какво се случи вчера — измърмори Тирус, — а аз ще направя обръщение, за да разсея слуховете, да успокоя всички. Ти трябва само да се появиш до мен — ти, новата императрица. След това нямаме друга работа.

Добре! За нищо на света не можех да направя още нещо тази вечер.

Той добави:

— Искам на всички да им стане пределно ясно как трябва да се развиват нещата отсега нататък. Хората имат нужда отрано да разберат какво да очакват.

Избухнаха аплодисменти. Погледнах надолу и видях как Фустиан излиза напред, облечен в одеждите на Интердикта… И с лице, преобразено да прилича колкото се може повече на това на Ортанион. Тази гледка ме накара да замръзна. Фактът, че го бяха преобразили, за да се престори на мъртъв човек, беше направо скверен. Да се престори на човек, много по-добър, отколкото той би могъл да стане някога. Огряната от звезди роба, която се диплеше около него, изглеждаше неуместно, блъскаше се с ярката злокобна светлина на лошото пространство. За миг Тирус, седнал до мен, затвори очи… И оптичните качества на прозорците се промениха и поразмиха гледката, така че Фустиан да изглежда блеснал от звездна светлина, каквото беше намерението им.

Сега гласът на Фустиан нан Домитриан беше по-стържещ, но въпреки това не звучеше съвсем като гласа на истинския Ортанион:

— Както знаете, прекарах много векове в Свещения град.

Погледът ми се стрелна към Тирус, който се взираше напрегнато във Фустиан. Запитах се дали предварително го е научил какво да каже, или по някакъв начин му го предава с мисълта си в този миг. Може би в ухото на Фустиан имаше устройство, което му повтаряше думите.

Тирус беше избрал добре марионетката си — прекалено страхлива, за да използва излъчването на живо, за да му се противопостави, добре обучена във всички изразни средства на езика и маниерността, и достатъчно суетна, за да се наслаждава на вниманието.

— И тази вечер, след чудовищното зверство, извършено от езичника сенатор Фон Пасус, е по-важно от всякога да препотвърдим вярата си в Живия космос. Както и любовта и почитта, които изпитваме към нашия император.

Това беше нашият знак.

Тирус ме улови за ръката и двамата се оттласнахме от ложата и влязохме в балната зала. Диплещото се сребро на роклята ми се носеше около мен, но нещо не беше наред с насочващите пръстени. Опитах се да ги огъна, да пренасоча инерцията си…

Но не можех да ги контролирам.

Контролираше ги Тирус.

Това беше дреболия. Дреболия, която той навярно правеше, без да се замисли… но твърдата ми решителност да унищожа този скиптър пламна още по-ярко. Не можех да допусна това да продължава.

Тирус изрече думите така, сякаш ги беше репетирал наум години наред — осъди сенатор Фон Пасус, който се беше добрал до властта, и добави смесица от истини и лъжи за деянията, извършени от сенатора през годините.

— Но сега с този враг на нашата галактика е свършено и ние ще се съвземем от вчерашната трагедия — зарече се Тирус. — Вече започнахме да идентифицираме неговите съучастници и да се разправяме с тях. Ще си отмъстим на всички, които се помъчиха да изтръгнат тази империя от ръцете на нейния народ.

В балната зала при нас се изсипа река от охранителни, медицински и обслужващи ботчета — цяло море, демонстрация на сила и зрелищност, която накара тълпата да нададе рев. Тирус се обърна към мен насред блестящата вихрушка и ме хвана за кръста. Привлече ме към себе си, целуна ме. Очите ми бяха отворени… неговите също… докато ръцете му не ме притиснаха леко, настойчивите му устни разделиха моите и обкръжаващите ни ботчета ненадейно се понесоха във всички посоки, а аз и Тирус се стрелнахме нагоре, обратно в ложата.

Сега започна представление. Не можех да погледна към Тирус, без да изпитам болка в сърцето. Затова се опитах да се съсредоточа върху украсените с пера танцьори, които се плъзгаха по пода. Във въздуха се надигнаха първите звуци, мелодия на Хармонидите…

И тогава осъзнах, че тази музика ми е позната.

Изправих се на стола си и отправих невярващ поглед към Тирус, докато „Кралското жертвоприношение“ започваше.

— Ти забрани това представление. Ти лично го забрани!

— Избързах — отговори той и преплете пръстите си. — Не оцених символичното значение на това представление. То ще внуши правилното послание.

— Искаш всички да видят, че ти си просто поредният Домитриан.

— Искам всички да видят, че трябва да ми се подчиняват.

Погледна ме и нещо в погледа му ме накара да се зачудя — към мен ли бяха насочени тези думи?

Обучените птици излетяха във въздуха, следвани от Жертвата на това представление…

Стори ми се, че всичко около мен утихва. Защото познавах тази Жертва. И знаех защо преди малко Тирус ме гледаше с тихо очакване, и знаех защо каза, че ще внуши правилното послание.

Гладик фон Атън.

Тирус се обърна към мен:

— Искам да ти стане пределно ясно: аз не пропускам нищо, Немезида. Никога повече недей да съзаклятничиш против мен.