С. Дж. Кинкейд
Императрица (4)

3.

Когато за последен път видях сенатор Фон Пасус, той си бе придал вид на достолепен старейшина, може би като преднамерен контраст с дъщеря си, Елантра, която искаше да се омъжи за Тирус. Повечето Високопочитаеми използваха фалшивата младост, но понякога избирателно си добавяха признаци на остаряване, било за да си придадат различен вид, било — което беше по-често срещано — когато се разправяха с Излишните в териториите си. Планетяните нямаха достъп до ботчета за разкрасяване, затова свързваха видимата старост с по-голям опит. По тази причина Пасус не изглеждаше прекалено стар с тази сива коса и късата си брада.

Сега се появи пред нас в холографска форма без тези щети, нанесени от възрастта. Черната му като въглен коса сякаш поглъщаше светлината, очите му бяха леденосини, чертите на сега ненабръчканото му лице изглеждаха изваяни с онази прецизност, която показваше, че ботчето за разкрасяване се е помъчило да му придаде не толкова красота, колкото величественост.

Той падна на колене в знак на формално уважение, преди да се изправи също толкова бързо.

— Ваше величество.

Аз се бях отдръпнала, за да не се появявам в холографското изображение, което виждаше Пасус.

— Сенаторе — каза Тирус с леден тон, — много съм изненадан от промените у вас.

— Ваше величество ме вдъхнови — отговори Пасус. — Почувствах се така, сякаш ми предстоеше първата ми истинска среща с моя император, затова реших, че трябва да последвам примера му и да се представя в нов облик.

Точно така. Той беше един от многото Високопочитаеми, които познаваха Тирус само във фалшивия образ, който той си бе изградил така внимателно — лудият наследник на трона. Не като умния млад мъж, който беше в действителност. Тирус обърна глава и ми предложи ръката си.

Значи искаше и аз да участвам във връзката. Макар че присъствието ми щеше да представлява провокация, той искаше Пасус да ме види.

Застанах до Тирус и се появих в полезрението на Пасус.

— Обаждането ви беше много неочаквано — каза Тирус и взе ръката ми в своята. Послание. Преднамерено послание.

За миг Пасус погледна надолу. Знаех, че студените му очи са приковани в образа на тези две съединени ръце.

— Трябва да ми простите, задето не присъствах на речта ви пред Съвета, както и на коронацията ви преди това. Бях много разстроен от неотдавнашната смърт на дъщеря ми, както е известно на Ваше величество.

— Всичко в тази ситуация беше достойно за съжаление — отговори Тирус със същата дистанцирана любезност, — включително и обстоятелствата, които пряко доведоха до трагедията.

Пасус със сигурност знаеше за какво говори Тирус: Елантра беше убила Сидония и това ме подтикна да убия нея. Челюстта на сенатора потръпна, но след това той се усмихна… или по-скоро оголи зъби като разярено животно.

— Току-що чух за тъжната кончина на зет ви.

Тирус го изгледа с каменно изражение.

— Така ли?

— Моите съболезнования. Каква ужасна трагедия! Сега братовчедка ви остана без съпруг…

— И ще остане така много дълго време — прекъсна го Тирус.

Нещо у мен се вледени. Не ми хареса усмивката на Пасус — усмихваше се така, сякаш току-що бе зърнал нещо, което смяташе да получи, и нямаше да позволи нищо да застане на пътя му.

— Сигурно сте много притеснен. Как са могли ботчетата по сигурността да допуснат токсин толкова близо до Ваше величество? Ами хелиосферата… Е, изглежда, че сегашните ботчета по сигурността не са както едно време. Какво съвпадение — две аварии в две отделни системи в един и същ ден!

Тирус присви очи едва забележимо. Осъзнах същото, за което си беше дал сметка и той: Пасус знаеше. Знаеше защо скиптърът на Тирус не работи.

— Но понякога стават такива неща. — Усмивката на сенатора беше изпълнена с познание. — Може да е било изключение.

— Може.

— Но в случай че не е било нещо временно, Ваше величество се е озовал в много неприятна ситуация, не е ли така? Ще имате нужда от някои много могъщи приятели. Да, но изглежда, че всичките ви съюзници са нови сенатори — заместници на тези, които бяха убити заедно със сенатор Фон Империан по време на царуването на чичо ви. Новаци.

През дланта на Тирус усещах лудото препускане на сърцето му. Гласът му обаче прозвуча съвсем спокойно:

— Благодаря ви за загрижеността. Уверявам ви, всичко е под контрол.

— Хм. Да. Макар че на ваше място — простете, че ви предлагам съвет, който не сте ми искали, но ви познавам от момче, мой скъпи Тирус, затова се чувствам задължен да ви предложа… На ваше място бих се постарал да оправя отношенията си с Живия космос. А това не може да се случи с помощта на онези, които сте събрали край себе си.

Погледът му се премести към моя образ. Знаех го със сигурност, защото по лицето му премина вълна на дива омраза, макар че владееше гласа си със същото съвършенство като Тирус.

— На ваше място аз бих се обърнал към дългогодишните приятели на семейството ви. И бих потърсил начини да спечеля обратно това, което съм загубил.

— Благодаря ви за съвета, сенаторе. Чувствайте се свободен да дойдете лично и да ми предложите още съвети.

Пасус само се усмихна, защото знаеше, че ако дойде лично, ще падне в ръцете на Тирус.

— За мен винаги е удоволствие да ви съветвам. Ако Ваше величество желае да чуе още съвети от мен, заповядайте на моя територия и ги потърсете пак.

Тирус се усмихна на свой ред. Това нямаше да се случи.

След като връзката приключи, той издиша шумно, извади скиптъра от ножницата на кръста си и го погледна ядно.

— Той знае нещо. За това намекваше. И каква наглост… От смъртта на Саливар не е минал и един ден, а той вече се стреми към ръката на братовчедка ми.

— Не можем да го допуснем — съгласих се аз.

Дори в момента Пасус представляваше огромна заплаха в качеството си на най-могъщия член на хелионистката фракция на Сената, както и на един от най-богатите Високопочитаеми в цялата империя. Ако се оженеше за наследницата на императора — Девини, давах на Тирус не повече от седмица, преди да умре преждевременно.

— Разбира се, че няма — отговори Тирус и стисна скиптъра още по-здраво.

Погледът ми потърси неговия. Видях гнева, изписан на лицето му, и разбрах, че над хоризонта е надвиснало нещастие. Той натика със замах скиптъра обратно в ножницата, където спокойно можеше да си стои по цял ден — толкова безполезен беше.

— Тирус.

Погледна ме разсеяно.

— Може би е време.

— Време… за какво?

— Позволи ми да убия тези, които представляват заплаха за теб.

Ето. Това беше нещо, което можех да направя — едно предимство, което можех да му предложа аз и никой друг. Аз не притежавах жалост и ако някой го застрашеше… Не можех да го загубя така, както загубих Сидония.

— Ще започна с братовчедка ти.

Тирус се приближи към мен и обхвана бузите ми с длани.

— Немезида, не.

— Но…

— Ти не си мое изчадие. Никога повече няма да искам от теб да бъдеш мое изчадие. Това е само временна пречка. Ще измисля как да я отстраня.

Това обаче бяха само думи. Той не знаеше как да отстрани тази пречка. Не знаеше.

Затова зачаках, докато Тирус се поддаде на онази потребност да поспи, която аз почти никога не усещах, и потъна в съня, от който се нуждаеше много повече от мен.

Реших сама да потърся причините за слабостта му. В тази суперструктура имаше един човек, който разполагаше с всички отговори. И щеше да ми ги даде.